Active Image

Цел на терапията: (1) да се намали белодробния “хаос” породен от неправилна циркулация, хипоксемията, дистреса и симпатикусовата свръх активност; (2) да се редуцира увеличеното капилярно/алвеоларно хидростатично налягане; (3) да се лекуват усложненията на болестта; (4) да се лекува адекватно основната болест, която е довела до появата на белодробния оток: артериална хипертония, бъбречно заболяване, сърдечна недостатъчност, митрална стеноза и други.

        Белодробния оток настъпва поради нарушение в малкия кръг на белодробната циркулация, при силен застой в малкия кръг на това кръвообращение обаче се дължи и бронхиалната астма, но при нея все още няма трансудат в белодробните алвеоли.

        Пациентът трябва да е в седнало положение, за да се намали по естествен начин белодробното артериално налягане.

        Проверява се дали има проходимост на белодробните пътища.

        Терапията за почва с приложението на кислород, чрез назален катетър е по добре, независимо от това дали има или няма респираторен дисстрес.

        Втората терапевтична мярка са вазодилататорите и диуретиците.

        От вазодилататорите най-семплия е нитроглицерин, дали орално или венозно ? Ами терапията може да започне със сублингвалното приложение в стандартна доза е после да се премине към венозно. Нитроглицерин е препарат с голям терапевтичен спектър.

       Ако белодробния оток е придружен от МИ терапията следва протокола си в тези случаи.

       Дали да се дава морфин (не морфиново производно !) ?

       Мненията се противоречиви, проф.Киркович в неговите "Терапевтични беседи" се аргументира блестящо в подкрепата на ползването на 10 мг (не повече) морфин за редуциране на белодробния дисстрес. Това се практикува масово и до днес в други части на света, може би и у нас ? Аз съм на същото мнение.

Това обаче не са отнася за Фентанил или другите морфинови производни !