Терапия на острата бъбречна колика

Краткосрочна терапия на бъбречната колика

Приложението на нестероидни противовъзпалителни препарати е терапия от 1-ва линия при лечението на острата бъбречна колика за постигане на аналгезия; в допълнение на аналгетичният има ефект този клас препарати редуцират урутерният оток и спазъм. Приложени в стандартни дози НСПС нямат нефротоксичен ефект сами по себе си, но ако пациентът е с ренална дисфункция предварително преди коликата НСПС дори в стандартни дози могат да влошат тази дисфункция, а също така и евентуално наличната хидронфероза. Доказано е, че аналгетичният ефект на НСПС при остра ранална колика е еднакъв или по-силно изразен от този на наркотичните аналгетици, което прави употребата на последните показана само ако има противопоказания за употреба на НСПС.

Ако няма сигнификантно обемно изчерпване на пациентът, водните удари вече не са показани, особено приложение без ренална ехография; свръххидратацията може да влоши болковият синдром при реналната колика чрез засилване на спазъма респ.болката.

Винаги при ренална колика трябва да сме наясно дали няма подлежаща уринарна инфекция, която трябва да се лекува с приложението на широкоспектърни антибиотици в стандартни дози за период от 10 дни.

Уратните конкременти могат да се разтворят в алкална урина, ето защо приложението на натриев цитрат в доза 80 милиеквивалента/дневно дадени в 2-3 равнодозови приема е показано също при съмнение за тяхното наличие.

Ако реналната калкулоза не може да се елиминира спонтанно пациентът се насочва за екстракция на камъка от уролог чрез литотрипсия или урутуроскопия.

Дългосрочна терапия на реналната колика

Най-важното е да се установи точно вида на нефролитиазата, за да е лечението адекватно. Ако пациентът е отделил спонтанно камъка от бъбрека той трябва да се изследва лабораторно.

Не се приема от всички установяването на метаболитният статус на пациентът след поява на ренална колика, но според мен то е много важно особено при пациенти с калциево-оксалатна литиаза, поради високата честота на рецидивите на нефролитиазата.

Резонно е да се изследва при нея нивата на паратхормона, на калция в плазмата, урината се изследва за киселинност, количество калций в нея, количество на осалат, пикочна киселина, фосфор, креатинин и урея /в 24 часова уринна колекция/.

Целта на посттерапията след реналната колика е да се предотвратят рецидивите й:

  • При хиперкалциурия: препоръчва се намален прием на натрий и по-нисък прием на животински протеини /под 1 гр-кг телесно тегло/
  • Ако тези мерки са неуспешни се добавят или индапамид в дневна доза 2.5 мг или хедрохлортиазид в дневна доза 25-50 мг
  • При хипероксалурия се препоръчва на първо място намален прием на храни съдържащи оксалати като ядки, шоколад, чай и мега дози вит Ц
  • Ако има и налична херурикозурия се прилага стандартно Аллопуринол в доза 2-3 по 100 мг дневно, като тази мярка редуцира рискът от рецидив на коликата с близо 80%