Глава І – гастроентерология – карцином на жлъчният мехур: прогностични фактори и терапевтични възможности

Прогнозата на карцинома на жлъчният мехур е лоша: по-малко от 5% от пациентите преживяват 5-годишен период, но ако заболяването е диагностицирано в ранен стадий 5-годишната преживяемост достига 75%. Съществуват големи географски различия в разпространението на болестта, което се обяснява с различните генетични фактори и тяхната проява.

Холелитиазата, както и хроничният холецистит са най-важните рискови фактори за развитието на карцинома на жлъчния мехур. Допълнителните рискови фактори включват: хронично бактериално носителство в жлъчният мехур, наличие на първичен склерозиращ холангит, оперативни намеси върху панкреатобилиарния тракт, както и наличието на някои видове полипи на жлъчният мехур. Съществува интересна корелация между хистологичният вид на неоплазията на жлъчният мехур и определени рискови фактори. Обаче, независимо от хистологичният им вид, само около 1/3 от рака на жлъчният мехур се разпознава клинично (предоперативно). Най-често неоплазията се разпознава от патолгоанатома след извършването на рутинна холецистектомия по повод на т.нар.“инцединтален или окултен карцином на жлъчният мехур“. Най-често холецистектомията се извършва лапароскопски. Понякога след първоначалната хирургична интервенция се налага да се извърши втора ре-резекция по повод на установена окултна малигненост с екстракция на лимфните възли от хепатодуоденалния лигамент.