І Флуидно съдържание на организмът

 Обща телесна вода

 Водата представлява главна част от човешкото тяло, формирайки 45-75% от телесното тегло. Тазо голяма вариация се обуславя от възрастта, пола на пациента, расата и климата в който живее организма. При новородени общата телесна вода представлява 80% от телесното тегло.

 Общата телесна вода се подразделя на: (1) интрацелуларна и екстрацелуларна течност.

 Интрацелуларна телесна вода

 Тя представлява около 60% от общата телесна вода. Водното съдържание и композицията й зависят от функцията на тъканите. Мастната тъкан притежава малко количество интрацелуларна теласна вода, докато другите тъкани съдържат около 70 мл вода на 100 грама тъкан.

 Екстрацелуларна течност

 Около 1/3 от общата телесна вода представлява екстрацелуларна тъкан, но този % варира с възрастта. Приблизително 1 квадратен метър телесна повърхност съдържа 7.5 литра екстрацелуларнатечност.

§ Плазма: плазмата е част от екстрацелуларната течност, на която се дължат около 5% от телесното тегло на човека. Общият кръвен обем се състои от плазмата и еритроцитния клетъчен обем. Плазменият обем (VPL) може да бъде измерен с дилуционна техника. Функционалният еритроцитен клетъчен обем се измерва чрез хематокрита. И от тези два показателя можем да изчислим ОБЩ КРЪВЕН ОБЕМ, което е особено полезно при преценка тежестта на хиповолемичен шок. Нормалните стойности за VPL е 3.5 литра, а за хемотокрита 45%. И оттук формулата за изчисляване на ОБЩИЯТ КРЪВЕН ОБЕМ е: (VPL х 100)/(100 – хематоркирта) = 6.4 литра за норма. Или чрез по лесната формула: 350/(100 - хематокрита).

§ Трансецулаларни течности: това са телесни течности, които се секретират от организма, но са разделени от плазмата чрез епителиална преграда. Тук се включват:

o Цереброспинална течност

o Интраокуларна течност

o Гастроинтестициална течност

o Жлъчка

o Перитонеална течност

o Пот

 Мембрани ограждащи флуидното съдържание на организма

 Екстра и интрацелуларната телесна течност са разделени от мембрани, които имат различна структура и функции. Най-често срещаната е плазмената мембрана ограждаща клетките на организма. Тя представлява компелксна структура, изградена от бифосфолипиден матрикс, която има високоактивни функции детерминиращи мембраниият пермеабелитет.

 Мембраните разделящи итерстициалната течност от интраваскуларната течност е капилярната мембрана, при която пермеабилитета се подчинява предимно на пасивни механизми.

 Движение на водата през мембраните

 Мембраните разделящи флуидното съдържание на организма обобщено казано позволяват свободно движение на вода през тях, но не и на разтвори. Тези мембрани са известни като „полупропускливи мембрани”.

 Ако една полупропусклива мембрана разделя течности съдържащи различна концентрация от дадено вещество водните молекули ще преминат през нея, за да изравнят концентрацията на веществото от двете й страни. Този процес се нарича „осмоза”.

§ Осмотично налягане: то се дефинира като налягането необходимо за предотварятаване на осмозата, когато разтвора е преграден от полупропусклива мембрана

§ Измерване на осмотичното налягане: осмотичното налягане може да се изчисли от моларността на разтвора (абсолютната концентрация на разтвора при дадена температура). При разреден разтвор осмотичното налягане зависи от температурата и моларната концентрация

§ Уравнение на van Hoff за осмотичното налягане: през 1877 van Hoff забелязал сходност в поведението на разредени разтвори и газове. Комбинирайки двете взаимовръзки дадени по горе ние получаваме уравнението на van Hoff за осмотичното налягане, което се отнася обаче само за разредени разтвори: осмотичното налягане = R*T*C (в паскали); където R е универсалната газова константа (8.32 J/K), T е абсолютната температура (К), а С осмоларитета (mOsm kg-1 H2O). От това уравнение може да бъде изчислено осмотичното налягане на човешката плазма при нормалнателесна температура (Т=307 К; C= 290 mOsm kg-1 H2O) и оттук следва, че осмотичното налягане на плазмата = 8.32 * 307 * 290 Pa или 740729.6 Ра или 740.7 кРа !

§ Осмоларитета е концентрацията на разтвора изразен в осмоли (1 осмол = 1 mol/3) изчислен за 1 литър разтвор

§ Осмоларитет на телесните течности: плазменият осмоларитет варира между 280-295 mOsm kg-1 H2O, средно 290 mOsm kg-1 H2O. Сходният осмоларитет на всички главни телесне течности се дължи на свободното преминаване на вода през ендотелиума и плазмените мембрани.

§ Регулация на телесния осмоларитет: организма контролера общото си водно съдържание. Това се осъществява чрез екрецията на вазопресин (андидиуретичен хормон) в отговор на увеличен осмоларитет и намалено общо количество на телесна вода. При все, че осморецепторите са чувствителни дори към малки промени в осмоларитета техния отговор може да бъде променен от хемодиналичният отговор към промени в ефективния циркулиращ обем.

§ Измерване на осмоларитета в зависимост от концентрацията на разтвора, а не в зависимост от точката на замръзване на плазмата: тук се използва уравнение включващо концентрациите на: хлоридите, натрия, уреята и глюкозата и то е: плазмен осмоларитет = 2 x [Na] + glucose + urea

Състав на главните телесни течности

Главните телесни течности са: палзмата, екстрацелуларната и интрацелуларната телесна течност.

§ Интрацелуларна телесна течност: нейният състав варира в зависимост от клетачната функция. Има обаче общи разлики между интра и екстрацелуларната течност: първата съдържа по малко натрий, хлор и бикарбонат в сравнение с екстрацелуларните течности. В интрацелуларната течност предоминират калия, а органичните фосфати и протеините са главните интрацелуларни анийони. Състава на интрацелуларната телесна течност се поддържа главно от клетъчната мембрана. Мембранния транспорт се извършва чрез пасивни механизми, като дифузията и осмозата, които не изискват енергия, но също така и чрез активен транспорт.

§ Интерстерстициална течност: съставът й зависи от филтрацията на плазмата през капилярните мембрани. Това е предимно пасивен процес осъществяван чрез баланс между хидростазата и колоидното осмотично налягане

§ Плазма: основно съдържа протеини, като протеиновото съдържание на 100 мл плазма е 7 грама. Основните групи плазмени протеини са:

o Протеолитични системи: кинини

o Носещи протеини: албумин, хаптоглобулин, трансферин, церулоплазмин, пре албумин, транскортин, транскобаламин

o Протеазни инхибитори: алфа1 антитрипсин, алфа2 макроглобулин, антитромбин ІІІ

o Остро фазови протеини: С реактивен протеин, интерлевкин 1, тумор некротичен фактор

o Имуноглобулини: IgA, IgG, IgM, IgD, IgE

Заболявания на електролитния баланс

§ Аномалии в концентрациите на плазменият натрий: при все, че плазменият натрий и водата илит различни физиологични същтности, промяната в концентрациите на едно от тези вещества, ще активира компенсаторни механизми, които ще повлияят както плазмените нива на натрият така и обема на водата. В практиката се измерва плазменото ниво на натрия и осмоларитета.

o Хипернатремия: тя се нарзива при плазмени нива на натрия над 145 mmol/L. Клинично хипернатремията се проявява с промяна в менталния статус, а кома се развива при осмоларитет над 350 mOsm kg-1 H2O. Хипернатремия може да се развие при намален или увеличен екстрацелуларен обем и намалено или увеличено количество на общата телесна вода в зависимост от етиологията. Така например при обилно повръщане и/или диария, както и при пирексия екстрацелуларния воден обем намаля, общото количество телесна вода също намаля, ОБЩИЯ ТЕЛЕСЕН натрий също, но плазменият натрий се УВЕЛИЧАВА; при трансфузия на хипертоничен водно солеви разтвор общото количество на екстрацелуларна течност и телесната вода се увеличават, общото количество на телесен натрий се увеличава, увеличава се и нивото на плазменият натрий. Както се вижда от горния пример симптомите на хипернатремия са съвразни или със загуба на течности (дехидратация) или по рядко с претоварване с течности (хиперволемия). Когато е налична хиповолемия тя се корегира (респ.хипернатремията) с приложение на изотоничен разтвор на натриев хлорид (0.9% NaCl), като това трябва да става внимателно, за да се предотврати риска от развитие на мозъчен оток. Хипернатремията вследствие флуидно претоварване с хипертонични натриева разтвори се корегира с внимателното приложение на бримкови диуретици

o Хипонатремия:тя се развива когато плазменият натрий е под 135 mmol/L. Има различни клинични синдроми, които се асоциират с хипонатремията в зависимост от етиологията. Клиничните симптоми на хиповолемията и хепонатремията са маскирани от водещите симптоми на основното заболяване, което ги предизвиква (сърдечна недостатъчност, ренална недостатъчност, хепатална недостатъчност, хиперхидроза, хипервентилация, гастроинтестинални загуби: повръщане и/или разтройство).

§ Хипонатремията може да се причини от водна интоксикация поради екцесивен прием на вода или водна ретенция поради неподходяща секреция на вазопресин

§ Хиповолемия и хипонатремия се наблюдават също когато първичното нарушение е екцесивна загуба на вода и натрий придружено от НЕПОДХОДЯЩО ПРИЛОЖЕНИЕ НА хипотонични натриеви разтвори

§ Калий: това е главният интрацелуларен катийон, който играе голяма роля в нервно мускулната трансимисия, синтезата на целуларни протеини, алкално киселинния баланс и поддържа осмоларитета. При все, че екстрацелуларните му концентрации са сравнително ниски те са важен хомиостазен параметър, защото повлияват клетъчния мембранен потерциал и плазменото алкално киселинно равновесие. За повече информация моля прочетете статиите: „Хипокалемия” и „Хиперкалемия

§ Магнезиум: човешкото тяло съдържа около 25 грама магнезий, половината от които се съдържат в костите и зъбите. Нормалните плазмени нива са около 1.1 mmol/L. Най-важната билогична роля на магнезия е ролята му на кофактор, есенциална активност за всички кинази, които катализират фосфорилацията на АТФ. При все, че това е главната реакция която трансферира химичната енергия в интегративния метаболизъм, магнезия играе важна роля в мускулната контракция както и в гликогенолизата. Регулацията на магнезиевите нива не са добре изяснени, но важна роля в магнезиоевата хомеостаза играят паращитовидните жлези и алдостерона.

o Хипомегнеземията се предизвиква най-често от диария, малабсорбция и хипералдостеронизъм, клинично се проявява с калций резистентна тетания, мускулна слабост, депресия, раздразнителност и конвулсии

o Хипермагнеземията се предизвиква от налична хронична бъбречна недостатъчност, както и от ятрогенен свръхприем. Проявява се с пролонгирано АV проводно време.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Молба за некомерсиално спонсориране на лактологична база данни на свободен достъп

Преди 7 год.френското правителство спонсорира щедро ИДЕЕН проект на френски фармацевт и така се появи световно известната лактологична база данни LactMed.

Българското служебно правителство отказа да спонсорира нашата лактологична база данни, която е нещо реално и дава напълно различни от LactMed и практически ориентирани, ясни указания за употребата на лекарствата в периода на кърменето, ето защо се обръщаме към посетителите на сайта ни с молба за помощ и съдействие!

Лактологичната информация може да предотврати огромни личностови трагедии, така например приемът на на пръв поглед невинни противогрипни препарати от майката докато кърми много вероятно ще доведе след 10-12 години до изоставане в психомоторното развитие на детето през пубертета: то става вяло, отпуснато, апатично и с намалени концентрация и способности за запаметяване! ХОРА ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ТОВА И ОЩЕ МНОГО ПОДОБНИ ТАКИВА ФАКТИ!!!

За да развиеме и увеличиме обема на наличната уникална наша лактологична информация ние се нуждаем от изграждане на малък екип от професионалисти, които не могат естествено да работят безвъзмездно, от техника, от достъп до информация за референтни източници от утвърдени медицински бази данни, чието ползване обаче е платено на годишен базис и е много скъпо и от Вашата любезна поддръжка.

Нашият лактологичен проект е 5 годишен като период, за който период ние предвиждаме да увеличиме над 15 пъти наличната лактологична информация и ще я предоставим на всички на свободен достъп по интернет, така нашата база данни ще бъде пъти по-голяма и полезна за лекарите, фармацевтите и обикновените хора от френската LactMed, както и средство,  чието ползване ще предотврати големи евентуални бъдещи проблеми на подрастващите деца и техните родители!

Предвиждаме също лактологичната ни информация да е на български, английски, немски и испански език.

Увеличаването на наличната лактологична база данни не може обаче да се осъществи докато не се натрупа критичен финансов минимум. Ето защо Ви молим да участвате в нашата дарителска кампания за некомерсиално спонсориране, като прогресът й, както и нейната отчетност са публични и достъпни за всеки.

Можете да участвате ако желаете с минимални средства, дори например с 1 долар долар или евра.

Ние ще сме Ви изключително благодарни и за това!!!

Искам да направя дарение
Искам да видя как се развива лактологичният проект
Искам да видя отчета за дарителската кампания
Вече направих дарение
Не благодаря!