КП № 50 ОСТЪР коронарен синдром с персиситираща елевация на STсегмент с фибринолИТИК

Минимален болничен престой – до 24 часа

 

КОДОВЕ НА БОЛЕСТИ ПО МКБ-10

 

Остър инфаркт на миокарда

Включва:                       инфаркт на миокарда уточнен като остър или с установена продължителност 4 седмици (28 дена) или по-малко от началото му

Не включва:                  някои текущи усложнения след остър инфаркт на миокарда (I23.—)

                                           инфаркт на миокарда:

  стар (I25.2)

  уточнен като хроничен или с установена продължителност над 4 седмици (над 28 дена) от началото му (I25.8)

  повторен (I22.—)

                                           постинфарктен миокарден синдром (I24.1)

I21.0  Остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена

Трансмурален инфаркт (остър)(на):

  преден (предната стена) БДУ

  предно-върхов

  предно-латерален

  предно-септален

I21.1  Остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена

Трансмурален инфаркт (остър)(на):

  диафрагмалната стена

  долен (долната стена) БДУ

  долно-латерален

  долно-заден

I21.2  Остър трансмурален инфаркт на миокарда с други уточнени локализации

Трансмурален инфаркт (остър):

  върхово-латерален

  базално-латерален

  висок латерален

  латерален (латералната стена) БДУ

  заден (истински)

  задно-базален

  задно-латерален

  задно-септален

  септален БДУ

 

Повторен инфаркт на миокарда

Включва:                       рецидивиращ инфаркт на миокарда

Не включва:                  уточнен като хроничен или с установена продължителност над 4

седмици (над 28 дена) от началото му (I25.8)

I22.0        Повторен инфаркт на миокарда на предната стена

                   Повторен инфаркт (остър)(на):

  преден (предната стена) БДУ

  предно-върхов

  предно-латерален

  предно-септален

I22.1        Повторен инфаркт на миокарда на долната стена

                   Повторен инфаркт (остър)(на):

  диафрагмалната стена

  долен (долната стена) БДУ

  долно-латерален

  долно-заден

 

I22.8        Повторен инфаркт на миокарда с друга уточнена локализация

                   Повторен инфаркт на миокарда (ос­тър):

  върхово-латерален

  базално-латерален

  висок латерален

  латерален (латералната стена) БДУ

  заден (истински)

  задно-базален

  задно-латерален

  задно-септален

  септален БДУ

 

КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9 КМ

 

основни диагностични процедури

 

** 88.72 диагностичен ултразвук на сърце

ехокардиография (трансторакална и/или трансезофагеална)

интраваскуларен ултразвук на сърце

 

**89.50  мониториране на сърдечния ритъм (на ЕКГ)

24-часово ЕКГ мониториране (тип Holter)

 

**89.52  електрокардиограма 

 

ЦИРКУЛАТОРНО МОНИТОРИРАНЕ

**89.61  мониториране на системно артериално налягане

**89.62  мониториране на централно венозно налягане

**89.68  мониториране на сърдечен минутен обем чрез друга техника (чрез термодилуционен индикатор)

 

**90.59 изследване на кръв

Включва следните медико-диагностични изследвания:

Електролити

МВ фракция

Тропонин –I количествено изследване

Липидограма– LDL, HDL, фракции на холестерола и триглицериди

 

 

основни терапевтични процедури

ИНСЕРЦИЯ, РЕВИЗИЯ, СМЯНА И ОТСТРАНЯВАНЕ НА ПЕЙСМЕКЪРНИ ПРОВОДНИЦИ, ИНСЕРЦИЯ НА ВРЕМЕННА ПЕЙСМЕЙКЪРНА

СИСТЕМА ИЛИ РЕВИЗИЯ НА ДЖОБА НА ПЕЙСМЕЙКЪРА

 

*37.78                   поставяне на временна трансвенозна пейсмейкърна система

Изключва:

интраоперативен сърдечен пейсмейкър - 39.64

 

*99.10   Инжекция или инфузия на тромболитично вещество

Фибринолитична терапия с тъканен плазминоген активатор  

    *99.19 инжекция на антикоагуланти

 

*99.29 инжекция или инфузия на друго лечебно или профилактично вещество

 

 

Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако са приложени и отчетени три основни диагностични процедури (от които задължително **90.59, **89.52) и две основни терапевтични процедури (едната, от които е задължително *99.10), посочени в блок Кодове на основни процедури по МКБ-9 КM.

При отчитане на направения фибринолитик (99.10) в РЗОК се представя сериен номер на опаковката на лекарството и при проверка в ЛЗ, подлежи на контрол.

ЗАБЕЛЕЖКА: При необходимост и след преценка от лекуващия екип се прилага временна кардиостимулация. При код *37.78 „Поставяне на временна трансвенозна пейсмейкърна система“, лечебното заведение се отчита с Направление за хоспитализация (бланка №7 МЗ-НЗОК) и формуляр за импланти. Серийният номер на опаковката се записва във формуляра за импланти в графата „фабричен номер”. Опаковката се съхранява в лечебното заведение и подлежи на контрол. Задължително се прави рентгенография или запис от катетеризационната процедура на пациента за верифициране позицията на електрода. Неразделна част от ИЗ на пациента става “Формуляр за импланти” за временен кардиостимулатор, както и рентгенографията или дигитален запис (CD) от катетеризационната процедура.

Всички пациенти се насочват за спешно инвазивно изследване в друго лечебно заведение за ранна коронарна ангиография и/или интервенция и клиничната пътека се счита за завършена, ако няма противопоказания за транспортиране.

Забележка: За всички клинични пътеки, в чийто алгоритъм са включени образни изследвания (рентгенографии, КТ/МРТ и др.), да се има предвид следното:

Всички медико-диагностични изследвания се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ. Рентгеновите филми се прикрепват към ИЗ.

Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика”.

Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:

- трите имена и възрастта на пациента;

- датата на изследването;

- вида на изследването;

- получените резултати от изследването и неговото тълкуване;

- подпис на лекаря, извършил изследването.

Фишът се прикрепва към ИЗ.

В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.

 

 

І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА

Клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение І ниво съгласно медицински стандарт „Кардиология” и „Вътрешни болести“. Изискванията за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти са в съответствие с медицински стандарт „Кардиология”.

1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ

Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположени на територията му и имащи договор с НЗОК.

 

Задължително звено/медицинска апаратура

1. Клиника/отделение по кардиология

или

Клиника/отделение по вътрешни болести

2. Легла за интензивно лечение в клиника/отделение по вътрешни болести

или

КАИЛ/ОАИЛ

3. Клинична лаборатория, с възможност за изследване на коагулация

4. Образна диагностика

5. Звено за неинвазивна диагностика – ехокардиография с възможност за неотложно 24-часово извършване

 

2. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.

Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години:

- минимален брой лекари – двама лекари със специалност по вътрешни болести, от които един със специалност по кардиология/ревмокардиология;

- лекар със специалност по клинична лаборатория;

- лекар със специалност по образна диагностика.

 

За извършване на ехокардиография на базово ниво: лекар със специалност по кардиология/ревмокардиология, притежаващ сертификат за базово ниво по ехокардиография

 

3. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АЛГОРИТЪМА НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА:

- С оглед на потенциалните възможности за възникване на усложнения трябва да се осигурят непрекъснати 24-часови връзки с останалите звена на клиниката/отделението по вътрешни болести и специално с отделението за интензивно лечение на вътрешните болести, както и с болничните структури или структури извън болницата по образна диагностика, самостоятелна клиника/отделение по кардиология, притежаваща звено за инвазивно (интервенционално) лечение, сърдечна и/или съдова хирургия, с цел осъществяване на максимално ефективно и непрекъснато лечение на пациентите. При липса на такива звена в болницата, последната задължително осигурява предварително достъпа на пациентите си до такива звена на други лечебни заведения чрез договор, който поддържа актуален. Договорът трябва да осигурява достъп на пациентите до такива специализирани звена (например препоръчително в рамките най-много на 120 минути за пациенти с остър коронарен синдром със СТ елевация).

 

 

ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ

1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.

СПЕШНИ:

- болни със сигурен остър коронарен синдром (остър миокарден инфаркт) с персистираща ST сегмент елевация с давност до 12-я час;

- болни със суспектен остър коронарен синдром (остър миокарден инфаркт) с персистираща ST сегмент елевация с давност до 12-я час;

- болни със сигурен или суспектен остър коронарен синдром и новопоявил се ЛББ с давност до 12-я час;

- пациенти с ниска сърдечна честота, водеща до хемодинамични нарушения, които се считат за преходни, са индицирани за временна кардиостимулация.

 

2. ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.

ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.

Биологичен материал за медико-диагностични изследвания се взема до 6-ия час от началото на хоспитализацията. ЕКГ се извършва до 60-та минута от началото на хоспитализацията. Ехокардиография се извършва до 12-ия час от началото на хоспитализацията.

Контролни ЕКГ се извършват  при приемането, на 30, 60, 90 и 120 минута след започване на фибринолитика и при изписването и насочването към друго ЛЗБП за спешна катетеризация и при при необходимост по време на престоя (след коронарна интервенция, при рецидив на гръдна болка, хемодинамична нестабилност, ритъмни и проводни нарушения).

 

2.1. Начало на лечението, преди приложението на фибринолиза;

- Acidum acethylsalicylicum - ако болният не е приел;

- обезболяване;

- кислородотерапия;

- интравенозни нитрати;

- бета - блокери.

2.2. Фибринолитична терапия с тъканен плазминоген активатор

 

2.2.1.ФИБРИНОЛИЗА ПРИ ОСТЪР КОРОНАРЕН СИНДРОМ СЪС ST СЕГМЕНТ ЕЛЕВАЦИЯ

ПОКАЗАНИЯ

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ

1. До 12-ия час от началото на симптомите

1. Активен вътрешен кръвоизлив*

2. Съмнение за аортна дисекация*

3. Предишен хеморагичен мозъчен инсулт, независимо от давността; други инсулти или мозъчно-съдови усложнения с давност до 6 месеца*

5. Известна интракраниална неоплазма*

5. Тежка неконтролирана артериална хипертония при представянето (АН ≥180/110 mm Hg)**

6. Анамнеза за предшестващ мозъчно-съдов инцидент или известна интрацеребрална патология, непокриваща посочените горе противопоказания**

7. Прилагане на антикоагуланти в терапевтични дози (INR2 - 3), известна хеморагична диатеза**

8. Скорошна травма или дълготрайна (повече от 10 минути) кардиопулмонална ресусцитация, или голяма операция (до 3 седмици)**

9. Некомпресирана скорошна съдова пункция**

10. Скорошен (до 2-4 седмици) вътрешен кръвоизлив**

11. Бременност**

12. Активна пептична язва**

13. Анамнеза за хронична тежка хипертония**

2. Продължителност на симптомите над 30 минути

3. ЕКГ със:

а) ST елевация над 1мм в поне 2 периферни отвеждания или 2 от прекордиалните отвеждания, V4-6

или

б) ST елевация над 2 мм в поне две съседни прекордиални отвеждания, V1-3

или

в/ нововъзникнал ЛББ

Пациентът е подходящ за фибринолиза, ако отговаря ЕДНОВРЕМЕННО на т. 1, 2 и 3

Пациентът е неподходящ за фибринолиза, ако има поне едно от тези противопоказания

* абсолютни противопоказания

**релативни противопоказания

 

ПОВЕДЕНИЕ

ИЗСЛЕДВАНИЯ

1. Ацетизал 250 - 500 мг, сдъвкан (освен, ако не е приел дозата в същия ден преди постъпването)

1. Проследяване на болката до 120-та минута

2. Фибринолитик венозно

2. ЕКГ – на 30, 60, 90 и 120-та минута от началото на инфузията с фибринолитик

3. Две периферни венозни линии

3. Ензими с КК-МВ – в началото и на 120-та минута от инфузията с фибринолитик

 

2. 3. Останалата (конвенционална) терапия, независимо от провеждането или не на фибринолиза, включва:

- нитропрепарати;

- бета блокери;

- антиагреганти (тромбоцитни антиагреганти);

- антикоагуланти (нефракциониран хепарин); нискомолекулярни хепарини;

- ACE инхибитори;

- калциеви антагонисти (без нифедипин) - при съответни индикации;

- статини/ фибрати;

- обезболяващи медикаменти (опиати и др.)

 

2. 4. Лечение според клиничното протичане – към конвенционалната терапия:

А) Нискодебитна сърдечна недостатъчност: кислород, катехоламини интравенозно, мониториране на хемодинамиката с плаващ катетър тип Swan-Ganz/при показания/, поставяне на интрааортна балонна помпа (при показания), преценка за инвазивна диагностика.

Б) Пълен AV блок – атропин, поставяне на временен венозен електрокардиостимулатор, при персистиране на проводните нарушения след 25-я ден – преценка за постоянен електрокардиостимулатор.

В) Застойна сърдечна недостатъчност – кислород, диуретици, АСЕ инхибитори, венозен нитрат, апаратна вентилация (при показания).

Г) Предсърдно мъждене - възстановяване на синусов ритъм с медикаменти или електрокардиоверсия, нефракциониран хепарин.

Д) Камерни аритмии - антиритъмна терапия или електрическа регуларизация.

Е) Рекурентна исхемия – нитрат (венозно или перорално), бета-блокер до постигане на бета-блокада, Са антагонист, нефракциониран хепарин, нискомолекулярен хепарин, преценка за инвазивна диагностика.

Ж) Пациенти с ниска сърдечна честота, водеща до хемодинамични нарушения, които се считат за преходни са индицирани за временна кардиостимулация.

Стандартното лечение се продължава с антиагреганти, бета-блокери, АСЕ-инхибитори, статини/фибрати, нитрати при показания, нефракциониран хепарин (до 48-я час, след това само при определени болни).

Критерии за успешна фибринолоза – овладяване на болката, спад на ST елевацията с ³ 50% (като сума от елевацията във всички отвеждания в инфарктната зона), ранен пик на ензимите, повишаване на СК-МВ над 2 пъти на втория час след началото на фибринолизата.

Пациентите след проведена фибринолиза се изписват и насочват (в първите 24 часа) към друго ЛЗБП за инвазивно изследване и реваскуларизация. Насочването в друго ЛЗБП става с епикриза, в която са отразени индикациите за фибринолиза, вид и доза на фибринолитика, точни часове на начало и край на фибринолизата, усложнения от фибринолизата и/или от инфаркта, пълна информация за проведеното лечение (с часове и дози), резултатите от лабораторните изследвания или телефон за връзка ако не са получени до момента на изписването, с приложени серийни ЕКГ по време и след фибринолиза. Болният се изписва и насочва към друго ЛЗБП за спешна коронарна ангиография и реваскуларизация в стабилно хемодинамично състояние и със съответен транспорт (линейка с лекар, перфузори, дефибрилатор) след предварително обаждане в ЛЗБП, което ще приеме болния, което също се документира в епикризата.

Контролни клинико- лабораторни и/или образни изследвания се извършват до края на болничния престой.

ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.

ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.

 

3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.

Съобразно клиничната картина, електрокардиограмата, лабораторните и инструментални изследвания (CK, CK-MB, ехокардиография).

 

4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.

Медицински критерии за дехоспитализация:

-      дехоспитализира се всеки болен с миокарден инфаркт при стабилно клинично състояние в първите 24 часа и се насочва след предварителна уговорка към друго ЛЗБП за спешна коронарна ангиография и реваскуларизация. На болния се дават ЕКГ и епикриза, в която се определя датата на един контролен преглед.

-      при хемодинамична нестабилност и рискове от транспорта в първите 24 часа се предприема клинична стабилизация на пациента, лечение на усложненията и индивидуална преценка за изписване и насочване към друго ЛЗБП за коронарна ангиография и реваскуларизация.

Забележка: Обективното състояние на пациента при изписването се отразява в приложения “Фиш за дехоспитализация”, който става неразделна част от История на заболяването.

Протоколът от извършеното ехокардиографско изследване се подписва от специалист по кардиология/ревмокардиология, с квалификация в областта на ехокардиографията, притежаващ свидетелство за професионална квалификация по ехокардиография; остава неразделна част от ИЗ и подлежи на проверка от контролните органи на НЗОК.

 

Довършване на лечебния процес и проследяване

В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.

Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.

При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата. Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в ЛЗБП и в КОЦ, като обемът и честотата на дейностите по диспансерно наблюдение са съгласно заложения алгоритъм в Наредба № 40 от 2004 (обн. ДВ бр. 97/9.12.2011г.)

 

5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.

 

ФИШ за дехоспитализация

 

 

Дишане:       o чисто ВД                                              o друго (опиши)

 

Ритъм:   o синусов                                                      o друг (опиши)

 

СЧ: ooo/мин                                                             АН: ooo/ooo                 

 

Локален съдов/оперативен статус (при сърдечна катететеризация /РМ):

o нормален                                                                    o друго (опиши)

 

 

Дадена епикриза на пациента:

 

Дата на изписване:

 

Назначена дата за контролен преглед:

 

ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека

1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА се документира в “История на заболяването” (ИЗ) и в част ІІ на “Направление за хоспитализация” - бл.МЗ-НЗОК №7.

 

2. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДИАГНОСТИЧНО - ЛЕЧЕБНИЯ АЛГОРИТЪМ – в “История на заболяването”.

 

3. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:

- “История на заболяването”;

- част ІІІ на “Направление за хоспитализация” - бл.МЗ-НЗОК №7;

- епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.

 

4. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №.........................) – подписва от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от “История на заболяването”.

 

ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПВА КЪМ ЛИСТ “ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО”.

 

Към ИЗ се прикрепят и следните документи, ставащи неразделна част от същата:

 

- ФОРМУЛЯР ЗА ВЛОЖЕНИ МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ /МИ/, СТОЙНОСТТА НА КОИТО СЕ ЗАПЛАЩА ОТ НЗОК ИЗВЪН ЦЕНАТА НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА;

- ФИШ ЗА ЛЕЧЕНИЕ С АКТИВАТОР НА ТЪКАННИЯ ПЛАЗМИНОГЕН ИЛИ ФИБРИН-НЕСПЕЦИФИЧЕН ФИБРИНОЛИТИК.

 

Фишът за лечение с Фибринолитична терапия с тъканен плазминоген активатор става неразделна част от ИЗ на пациента.

Флаконите, употребени при лечение, да се съхраняват в клиниката или отделението до 1 година и подлежат на контрол при провеждане на одит от страна на НЗОК.

Върху флакона се записва името на пациента и № на ИЗ, а в ИЗ серийният номер на флакона (ите).

Копие от фиша се представя в РЗОК заедно с отчетните документи.

 

ФИШ

 

КП № ..........................................................................................................................................

(изписва се номера и името на клиничната пътека)

 

 

 

Име:…………………………………………………………………………………………..........................

 

ЕГН oooooooooo

ИЗ №: ooooo

 

 

ЛЕЧЕНИЕ с Фибринолитична терапия с тъканен  плазминоген активатор – фабричен № на флакона................................................

Индикации

Контраиндикации

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ФОРМУЛЯР ЗА ВЛОЖЕНИ МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ /МИ/, СТОЙНОСТТА НА КОИТО СЕ ЗАПЛАЩА ОТ НЗОК ИЗВЪН ЦЕНАТА НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА

 

 

 

 

ПАЦИЕНТ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЕГН (ЛНЧ) на пациента

 

 

здравен район

 

 

РЗОК No.

                                                                                                                                                                                 Пол м/ж

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

код на държава

Идентификационен номер

c ЕГН          c ЛНЧ      дата на раждане cc.cc.cccc

c ССН          c гражданин на ЕС

                                      (или по двустранни спогодби)

.............................................................................................. име, презиме и фамилия по лична карта

Aдрес: гр.(с) ……………………………………… ул………………………………No......

ж.к.......................................... ……….бл……….вх……..тел……………………………

 

ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ:

 

 

РЗОК No.

 

 

здравен район

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

регистрационен номер на лечебното заведение

c

договор

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

УИН на лекаря/ЛПК на лекаря, извършил операцията

с НЗОК

 

 

 

…….……………………………........................................................

име на лечебното заведение

…………………………………………………………………………………

име и фамилия на лекаря

 

 

 

Клинична пътека .............................................................................................................................................................................. No. ccc.c

 

 

 

Диагноза: ..........................................................................................................................................................

МКБ ccc.cc ccc.cc

 

 

 

дата на приемане: cc cc cccc  ИЗ: ccccc cccc  

ден          месец                    година                                             номер                                година

 

дата на операцията: cc cc cccc                         Пациент:        ……………………..

ден              месец               година                                                                                                                                                (подпис)

 

 

 

КОД НЗОК

Код проце-дура

Място за прилагане на стикер с фабрични номера

Търговец на едро с МИ

№ на фактурата за закупуване на МИ

Стойност за заплащане от НЗОК

Стойност доплатена от пациента

Цена на МИ по фактура на закупуване от ЛЗ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Обща стойност:

 

 

 

 

 

 

 

 

дата на изписване: cc cc cccc

ден               месец          година                     

 

Директор на

лечебното заведение: .....................................                       Лекуващ лекар:      …………………………………………………………..

 

подпис и печат на лечебното заведение                                                                                       фамилия, подпис

 

                       

 

                                                                                                                                ДОКУМЕНТ № 4

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (настойника/Попечителя)

ОСТЪР МИОКАРДЕН ИНФАРКТ – ЛЕЧЕНИЕ С ФИБРИНОЛИТИК

 

Острият инфаркт на миокарда е животозастрашаващо състояние. Дължи се на запушване на артериален кръвоносен съд на сърцето (коронарна артерия) от тромб (съсирек). Тромбът обикновено се натрупва върху “активирана” атеросклеротична плака. Когато кръвоснабдяването на част от сърцето се наруши, след запушения участък мускулът на сърцето умира и това е миокардният инфаркт. Колкото по-бързо се възстанови кръвоснабдяването, толкова по-малък е инфарктът и по-редки са усложненията му.

Целта на лечението е максимално бързо запушеният участък да стане проходим за кръвта. Най-добре е тази реканализация при остър миокарден инфаркт да бъде постигната в първите 12 часа от началото му (колкото по-рано, толкова по-добре) и когато в електрокардиограмата е налице СТ елевация. Това се постига в интензивно отделение с венозно приложени лекарства или с механично отпушване чрез интракоронарна процедура.

Лечението с фибринолитичен агент цели разбиване на тромба, който е запушил коронарната артерия и е причинил инфаркта. Това лечение е най-широко прилаганото третиране на острия инфаркт и е достъпно във всяка болница. В хода на фибринолизата могат да се получат някои аритмии, които посочват, че е възстановен кръвотока. Могат да се получат и някои усложнения, като кръвоизливи в различни системи на тялото, включително в мозъка, които да инвалидизират пациента. При спазени показания и противопоказания мозъчна хеморагия се получава изключително рядко. В първите няколко дни след фибринолиза се продължава лечението с венозни антикоагуланти (хепарин) при съответен лабораторен контрол.

Съществуват два вида фибринолитици – фибрин-специфични и фибрин-неспецифични. Фибрин-специфичните фибринолитици (тъканният активатор на плазминогена, рапилизин и др.) са получени по пътя на генното инженерство продукти от човешки клетки и действат само върху фибриногена в образуваните тромби, нискоалергенни са и са с кратък полуживот, което налага успоредното прилагане на хепарин или нискомолекулни хепарини за поне 48 часа.

Фибрин - неспецифичният фибринолитик стрептокиназа е препарат, получен от стрептококи, по-често дава алерични реакции, атакува както фибрина в образуваните тромби, така и фибриногена в системното кръвообращение, поради което дава продължителни отклонения в коагулационния статус, не изисква едновременно приложение на хепарин или нискомолекулен хепарин.

Когато са изминали повече от 12 часа от началото на инфаркта, когато в електрокардиограмата липсва СТ елевация, или когато са налице противопоказания за фибринолитична терапия, лечението се провежда с венозни лекарства в интензивно отделение, без да се прилага венозна фибринолиза.

Ако инфарктът е голям, той може да доведе до усложнения, които могат да застрашат живота на пациента – ритъмни и проводни нарушения, сърдечна надостатъчност, рецидив на миокардна исхемия и болки в гърдите, разкъсване на миокард или на поддържащия апарат на митралната клапа. Лечението се извършва с активното съдействие на болния и спазване на всички инструкции, дадени от лекаря, сестрата и рехабилитатора. Престоят в болницата може да бъде удължен, когато се налагат допълнетелни диагностични процедури и лечебни мерки.

Ако след инфаркта болките в гърдите продължат, може да се наложи сърдечна катетеризация, чрез която да се прецени дали да се извърши разширяване на артерия на сърцето или болния да бъде опериран – да се постави бай-пас.

След инфаркта трябва да се промени начина на живот (диетична храна, без тютюнопушене, подходящ двигателен режим, нормализиране на холестерола и кръвната захар) и непрекъснато да се приемат назначените лекарства, които намаляват вероятността от усложнения или друг инфаркт.