Active Image

Аномалии

Аномалии на челюстите — микрогнатия, макрогнатия, прогнатия (прогения), ретрогнатия

Аномалии в броя на зъбите — първична пълна адентия (при наследствена дисплазия), първична частична адентия

Аномалии във формите на зъбите — сраснали зъби — I с II; II с III

Аномалии във формата на корена — намален или увеличен брой, извит в различни направления

Аномалии в   положението на  зъбите — дистопирани,   извити   около оста,    ретинирани    (задържани) зъби

Аномалии в развитието на твърдата тъкан на зъба — хипоплазия, системна хипоплазия на емайла, единична хипоплазия на емайла (зъб на Търнер), хиперплазия

Синдром на Стентон—Капдепон — чупливост, променен цвят, обли-терация на зъбния канал, обли-терация на зъбните прашинки, къси и тънки корени, хиперцимен-тоза

 

Заболявания

Кариес при: ендокринопатии, остри инфекции, хронични интоксикации, рахит, нарушено хранене

Пулпит

Периодонтит — остър апикален, хроничен апикален, гранулиращ, гра-нуломатозен, фиброзен

Остеомиелит

Новообразувания — радикуларни кисти, фовеоларни кисти, одон-тома, остеома, остеобластоклас-тома (гигантоклетъчен тумор)

Травматични увреждания на зъбите и челюстите

Пародонтоза — чревни заболявания, алкохолизиране, диабет, чернодробни и бъбречни заболявания, ендокринни смущения, смущения в храненето и др.

Изоставане в развитието на зъбите — хипотиреоза, хипопарати-реоидизъм, хиперпаратиреоидизъм (изчезва lamina densa)

Дефекти   на емайла — разболяване на майката през бременността, етЪиораШа гиЪео1апз (хипоплазия на ръбовете на млечните резци)

Нарушена калцификация и дентификация — вроден луес (денти-фикация), рахит, нарушено хранене, хипопаратиореоидизъм

Тумори на челюстта — хиперостоза (при невус и хемангиом), адаман-тином, адонтоми, остеоми и остео-фибром, ериНз (възпалителен тумор)

Тумори на челюстите

Кисти на челюстите. Те представляват празни пространства, покрити отвътре с на-пластен плосък епител. Произхождат от зъбната система и затова се причисляват към одонтогенните тумори. Различават се радикулярни и фоликулни кисти.

Радикулярните кисти произхождат на основата на хронично възпаление на пeриодонциума на корена на вече готов зъб. Фоликулните кисти представляват кистично израждане на зъбната торбичка при развиващия се зъб. Радикулярните кисти се срещат десет пъти по-често, отколкото фоликулните. За образуването, на радикулярните кисти имат значение зъбният кариес, развитието на гранулом и епителните остатъци на Маласец. Фоликулните кисти произхождат през време на второто, по-рядко през време на първото озъбяване. Ако поводът за образуване на фоликулната киста е dens sapientiate, кистата се явява между 20- и 30-го-дишна възраст. Фоликулни кисти могат да изхождат и от ектопични зъбни заро­диши.

Диагнозата на двата вида кисти се поставя въз основа на подутината на засег­натата челюстна кост (която често може да се смачка като пергамент), на пункцията (при която от кистата се изважда течност, съдържаща холестерин) и въз основа на рентгено­вите данни. Като усложнение на тези кисти се наблюдава загнояване, по-рядко кървене в кистата и понякога фрактура на мандибулата.

Адамантиноми. Те представляват истински новообразувания, които произхождат от -глечта на зъбната основа. Различават се два вида адамантиноми : солидни и поликистични. Срещат се най-често при млади хора (от 10 до 40 години). Про­тичат обикновено, без да причиняват оплаквания, рядко се явяват невралгични болки.

Диагнозата на солидните адамантиноми се поставя едва след операцията, а при поликистичните от решаващо значение е рентгенографията. По-добра прогноза имат ада-мантиномите с по-големи камери в сравнение с малкокамерните поликистични адамантиноми.

Епидермоидни кисти. Те се развиват най-често в областта на ъгъла на долната челюст и оттам прерастват във възходящия клон на челюстта. Те се разполагат централно

в челюстната кост. Съдържимото им пред­ставлява епителна каша и обикновеното съдър­жимо на неистинска дермоидна киста.

Одонгом. Той спада към со­лидните тумори на челюстите. Произхожда от съставните елементи на завършения зъб — глеч, дентин, цимент и пулпна тъкан. Разли­чават се меки и твърди одонтоми в зави­симост от това, в кой стадий на развитието на зъба е произлязъл туморът. Първите са построени като фибром или. миксом, вторите съдържат вече дентин, цимент и понякога глеч.

Симптомите на този тумор са подутина на костта и болки, които се явяват едва след инфектирането на тумора.

На челюстите се срещат също остеом, хондром и миксом, които не се отли­чават клинично и хистологично от същите ту­мори на други части на тялото.

Епулис. Епулисът представля­ва сборно име — вид тумор, характерен за

устната кухина. Различават се следните видове (Розентал): 1) гра­нулационен тумор с непроменено устройство на тъканите (epulis granulomatosa); 2) гранулационен тумор със съединителнотъканно узряване (класическия epulis fibrogigantozellularia); 3) гранулационен тумор с новообразуване на съдове и гигантски клетки (epulisgingatozellularis); 4) гранулационен тумор с мезенхимално разрастване на клет­ките (epulis sarcomatodes).

Диагноза: с изключение. на гранулома, разположен на ръба на челюстта, се по­ставя трудно даже и с помощта на рентген.

Хемангиоендотелиом. В костта на долната челюст се среща централният Хемангиоендотелиом, който се среща в младата възраст и дава повод за застрашаващи спонтанни кръвотечения. Наблюдават се неспирни кръвоизливи от тези хемангиоендотелиом при вадене на зъби или опит за отстраняването им откъм устата.