Active Image

Орхита е възпалителен, най-често инфекциозен процес заангажиращ тестисите.

Инфекцията може да вирусна, бактериална, рикетсийна или хламидиална и да засяга и други органи (простата, пикочен мехур, бъбреци или уретра, от друга страна всеки уретрит може да предизвика като последствие и орхит) или да е хематогенно дисеминирана до тестисите.

Дали ще е специфичен или не специфичен орхита това на практика има само теоретично диагностично значение, терапевтично обаче – не. Ако има супурация (супуративен орхит) то вероятността за специфичен орхит е голяма.

Водещата причина за вирусните орхити е заушката (парамиксовирално заболяване водещо в 20% и до развитие на орхит), следват коксаки вирусите (грипоподобни симптоми, болка в гърдите, палпитации, артрит, радио графски белези на пневмонит или плеврален излив, ако коксаки Б вирусната инфекция се развие при новородени то като казуистика може да предизвика и паротит и орхит, но той няма да е от заушка !) , хемофилус инфлуенца (да се подозира при деца на възраст между 6 месеца и 3 години, орхита спада към необичайните прояви на инфекцията). Филовирусната инфекция е казуистика тя трябва да се подозира ако има констилацията от миелит + увеит или орхит. Ласа вирусната инфекция е типична за Нигерия и Гвинея. Епидемичната плевродиния (болест на Bornholm) се предизвиква от ентеровируси: плевритна болка, подуване на мускулите, данни за засягане на диафрагмата, неспецифичните прояви включват асептичен менингит и орхит.

При бактериалните водещата причина са пиогенните бактерии. Пневмококите могат да причинят: пневмония, артрит, офталмит или орхит. Пневмококовия перитонит на фона на коморбодност с орхит може да се развие при пациенти с нефротичен синдром.

Резките причини са: ТБЦ, токсоплазма, бруцелоза, рикетсия, хистоплазмоза, криптокоза.

Често срещана патология, чиито признаци включват:

v      Тестикуларна болка с или без подуване на тестиса, с или без реактивно хидроцеле (ако има хидроцеле на фона на орхит то причината е най-често бактериална)

v      Ако има абсцес има и флуктуабилна област

v      Ингвинална лимфаденопатия – не винаги

v      Уретерално течение

v      Данни за инфекция на уринарния тракт

v      Евентуално гадене и повръщане(

v      По рядко тестикуларен инфаркт и пиоцеле

v      Чувствителност на спермалната връв

Главните ДД фокуси са 3: (1) тестикуларна торзия; (2) гангрена на Fournier; (3) тестикуларен тумор

Първо се отхвърля анамнестичната употреба на лекарства: антиаритмиците от клас ІІІ водят като странична реакция и до появата на орхит. Много рядко орхит може да се развие след ваксинация против заушка при деца.

Ако пациентът съобщава за болезнена яекулация или болка в областта на простата жлеза трябва да се търси простатит.

Ако има кръв във яекулацията > съмнението е за неоплазия, ако обаче тази кръв се появява след сексуално обременяване то може да се подозира просто васкуларна руптура.

Промяната в струята на урината подсказва стриктура.

При всяка инфекция, лимфаденопатия трябва да се търси и ХИВ.

Кръвното трябва да се измери, хипотонията на фона на обща инфекция подсказва дисеминация на процеса в системното кръвообращение и това налага по агресивна терапия.

Тестикуларен тумор: чувствително подуване на скротума с еритем + дизурия и уретерелно течение, данните са за епидидимоорхит развил се няколко дни след подуването и еритема, същото се отнася и за хидроцелето са характерни за част от пациентите с тестикуларен тумор. Обаче патогномониката на симптоматиката е наличието на не болезнена тестикуларна маса, която не се повлиява от антибиотичната терапия.

Тестикуларна торзия: най-често настъпва между 8-12 –тата година, но може да се наблюдава във всяка възраст. Началото неочаквано с тестикуларна болка и подуване, в 10% има болезнено тестикуларно подуване. Може да е имало предишни епизоди на спонтанно регресираща тестикуларна болка. ДД между торзията е епидидимита включва и следното: признака на Prehn води до успокояване при епидидимита и не променя болката при торзията, клемастерния рефлекс е наличен при епидидимита и липсва при торзията, доплера е ултимативен диагностикум (увеличени звуци при епидидимита и на намалени звуци при торзията).

Гангрена на Форниер (некротизиращ фасциит на скротума): рисковите фактори включват захарен диабет, скорошна травма или хирургична операция на скротума. Тестисите са подути, миризмата от слабините е отвратителна, тъмно оцветяване на скроталната кожа, ако причинителя е газ образуващи бактерии (най-чест причинител е Е.Коли) то може да има крепитации по тестиса. Има признаци на обща интоксикация на организма.

Торзия на тестикуларния апендикс: най-често през пубертета, има тежко степенна скротална болки и подуване, а също така и индурация на тестиса. Торзията може да бъде видяна през кожата на тестиса “признака на синята точка”.

Епидидимит (характеризира се със скротална болка и подуване на епидидима): най-често се наблюдава при сексуално активни мъже (найсерия и хламидия като най-чести причинители в тази възрастова група), но може да се наблюдава и във всяка възраст. Ако пациентите са над 35 годишна възраст най-честите причинители са Gram (-) нокси. Скротума е чувствителен и еритематозен. Пациентът може да има треска и да не изглежда общо добре. Често има дизурия, данни за цистит и уретерално течение. Може да прогресира до епидидимо орхит. Има повишение на локалната скротална топлина на тестиса.

Епидидимоорхит: едностранна болка (в 17% е билатерален) и подуване на тестиса на анамнестичния фон за наличие на полов акт без презерватив, нов сексуален партньор или инфекция на пикочните пътища или данни за уретралната секреция. В 80% от случаите епидидимита предшества орхита

Епидидимална киста (палпируема бучка на тестиса): най-често при мъже над 40 годишна възраст, ако не е голяма и/или болезнена не се налага терапия.

Хидроцеле: споменахме го.

Исхемичен орхит: тестиса се подува и боли 3-5 дни след операция, причината е тромбоза на венозния плексус на тестисите.

Всяко грануломатозно заболяване на организма може да има като последствие орхит, същото се отнася и за имунодефицитните

Ако има данни за асептичен орхит (поради рефлукс на асептична урината към епидидимите и тестиса чрез vas deferens) на фона на задължителното наличие на гинекомастия трябва да се търси  хормонален орхит наличен поради тестостеронов дефицит. Заушката може да доведе до мъжки хипогонадизъм и до хипотестостеронов орхит като последствие. Хормонално асоциирания орхит ако не е асептичен има вирусна генеза най-често.

Тестикуларен хематом > коагулопатия (?)  ДД е и ултразвукова.

Субакутна кавитираща пневмония съчетана с отслабване на тегло и в констилацията с орхит е характерна за системната миеолидоза. Диагнозата е радио графска

Синдром на Бехчет: орхита е нетипична проява, развиваща се на фона на общата картина на болестта и по точно в констилация с генитални язви по скротума с дицурия и болка при сексуален акт.

Остра обструкция на долния отдел на уринарния тракт може да предизвика епидидимоорхит, такава обструкция с последващ епидидимоорхит може да се наблюдава и след епидурална анестезия. Катетеризацията на пациента, както и наличието на остатъчна урина при простатна хипертрофия може да доведе до орхит.

Автоимунен орхит: рядка но трябваща да се има предвид патология, ако има антитела към сперматозоидите е много вероятно да има и подлежащ автоимунен орхит при съответната клиника. Орхита след вазоектомия също е автоимунен най-често.

Тропичната елефантиазата (филариазата) не е характерна за нашите географски ширини.

Еритема нодозум/лепрозум ENL (Джоплингс тип 2 реакция): треска, анорексия, артралгия и артрит, неутрофилна левкоцитоза клоняща към левкемоидна реакция, може да има ирит, хематокрита пада, което е насочваща следа. При установяване трябва да се търси тих гломерулонефрит и/или анормални чернодробни тестове.

Една от компликациите на варицела и вариола е острия орхит.

Остра Q-треска: симптомите са неспецифични и включват треска, обща отпадналост и главоболие, половината пациенти с ку треска развиват пневмония, неспецифични зачервявания в 4-18% от пациентите. Тромбоцитопения се наблюдава в 25% от пациентите, а тромбоцитоза в размер над 1 000 000 в стадия на възстановяването, понякога тази тромбоцитоза може да причини тромбофлебит на дълбоките вени на крайниците. Към неспецифичните появи на ку треската наред с неврологичната симптоматика спада и орхита, естествено има у друга такава неспецифична симптоматика като медиастинални лимфаеднопатия имитираща лимфом, при съмнение за ку треска трябва да се търсят признаците и на ендокардит.

Лепра трябва да се подозира при всички пациенти с кожни лезии и загуба на слуха. Наличието на орхит спада към една от неспецифичните прояви на болестта, но развила се на фона на посочената констилация. Инкубационния период е 2-20 дни и симптомите настъпват брутално. Пациентите могат да бъдат с или без иктер. Диагнозата не е клинична обаче. Изолирането на причинителя на лепрата от кръвта на пациента е възможно само в първите 10 дни от началото на болестта. Серологичната идентификация чрез МАТ теста или ЕЛИЗА е възможна след 2-та седмица от началото на болестта.

Болезнен фиброзиращ интерстициален орхит е характерен за третичния сифилис.

Колорадската болест протича в 10% от случаите с орхит, честотата й е 300 човека годишно в САЩ.

За ебола инфекциите само ще споменем като възможно причина за орхит.

Лимфоцитен хориоменингит (вирусен), причинява се от арена вирус, който се предава орално или инхалаторно: инкубационен период 6-13 дни, треската и миалгията започват постепенно, орхита се развива няколко дни след това, може да се появи артрит, фарингит, макулопапуларен обрив, температурата изчезва за няколко дни след 3-6 дни (бифазна треска) и после пак се появява на втора вълна чрез по изразена симптоматика с гадене и повръщане. Във фазата на възстановяването може да се развие транзиторен хидроцефалус. Тази инфекция трябва да се подозира при тежко болни с изразена тромбоцитопения и левкоцитопения. По време на менингеалната фаза вируса може да бъде установен в цереброспиналната течност, а антителата към него в кръвта, в късните стадии вируса се установява и в урината. Реконвалесценцията се придружава често от алопеция и транзиторна артралгия

Всички вирусни инфекции на ЦНС могат да имат като коморбодност орхит.

Всеки крипторхизъм може да има като усложние и орхит, който се диагностицира трудно.

Лабораторни изследвания: ПКК с левкограма (ако има левкоцити под 3500 много е вероятно причината да е заушка, но на фона на относителна лимфоцитоза /при нея орхита се развива 3-5 дни след паротита и ако се развие тестиса е болезнен и напрегнат, в 75% унилатерален, следва постепенна атрофия/ това се потвърждава обаче от изследване на антителата към вируса причинител, ако левкоците са над 10 000 то вероятната причина са бактерии) и СУЕ, биохимия (глюкоза и хламидии – вероятност от 50% за позитивизъм), урина, скротален ултразвук и доплер при необходимост.

Най-честата причина за орхита при деца е заушката, при тези пациенти трябва да направи и ехография на пикочната система, за да се отхвърлят анатомичните аномалии. При заушката орхита е билатерален едва в 15%. При съмнение за заушка да се търсят признаците на асептичен менингит: схващане на врата, главоболие и сънливост, менингита при заушка е самоограничаващ се. Трябва да се имат предвид и усложненията на орхита като панкреатита, миокардит, гломерулонефрит Заушката при жени обаче не води до преждевременно раждане или раждане на плод с малформации (просто информация в движение, несвързана с основната тема).

Заключение: при трудни за установяване етиологични случаи се налага изключване на ТБЦ, ако заболяването наподобява на ТБЦ (при все че първия скротумен афект е епидидима с последващ вътрешен най-често дренаж, при някои пациенти може да има и/или само скротална маса + евентуално дрениращ се абсцес, при все че гениталната туберкулоза е по често при жени), но тя не може да се докаже трябва да се търси бруцелоза, която се диагностицира най лесно чрез PCR техника, защото посявката изисква 6 седмици, за да се появи резултата, за бруцелозата са харктерни също така тромбоцитопенията и данни за тих ДИК синдром, това все пак са само насочващи белези.

След прекаран орхит спермограмата се въстановява при ¾ от мъжете ако орхита е унилатерален, и едва при 1/3 ако е билатерален.