Active Image

          Еозинофилите увеличават или подтискат острите възпалителни реакции, и медитират отговора към хелминтни инфекции, алергиите и някои тумори.

          Подобно на неутрофилите и еозинофилите са способни на фагоцитоза, но еозинофилите са предимно секретиращи клетки. Еозинофилите отговарят на различни хемотаксични агенти и растежни фактори, които медитират тяхната акумулация в местата на възпалението.

          Някои хемостатични стимули като: С5а и някои левкотриени са общи за еозинофилите и неутрофилите, докато друга са високо специфични за еозинофилите (PAF, еозинофил хемотаксичния фактор).

          Еозинофилите увеличават имунния отговор към халминтите, те се свързват към повърхностните както на ларвите така и на зрелите форми и увреждат клетките им чрез оксигенация. По подобен механизъм действат и при наличие на възпаление или тумори. Еозинофилите произвеждат цитокини, които увеличават инфламаторния отговор. Наличието на еозинофилия при пациенти с болест на Хочкин се дължи на производството на интерлевкин 5 от клетките на Ред-Щемберг. Еозинофилите допринасят за развитието на фиброза в лимфните възли при пациентите с нодуларно склеротичен тип на болестта на Хочкин, поради отделяне на растежен фактор бета 1.

          За еозинофилия говорим при стойности на езозинофилите над 500 клетки за 1 мл кръв с или без наличие на левкоцитоза.

          Изследването на пациента с еозинофилия е трудно защото тя може да бъде предизвикана от различни заболявания.

          Еозинофилията може да бъде разделена на

·         Първична

o        Идиопатичен хипереозинофилен синдром е група от левкопролиферативни заболявания (има увеличение в нивата на витамин В12): хетерогенна група заболявания протичащи с еозинифилия без наличие на системно заболяване, но с органна дисфункция включваща: сърдечно съдова система, ЦНС, бели дробове, бъбреци, гастоинтестиналния тракт и кожата. Клиничните манифестации на органната дисфункция са вариабилни. Еозинофилите инфилтрират засегнатите тъкани и предизвикват тъканна увреда. В сърцето се развива тромбоза, миокардна фиброза и кардиомиопатия Диагнозата се поставя от наличието на екстремна еозинофилия (над 1 500 клетки/мл) с продължителност над 6 месеца + органна дисфункция. Има левкоцитоза (10 000 – 30 000, еозинофилите са 30-70%). Костния мозък е хиперцелуларен, еозинофилите там са 30-50% от формените елементи. Установява се мутация в хромозома 4. Първата ДД е с еозинофилната левкемия (90% от пациентите са мъже, повече от 25% от еозинофилите в периферната кръв са незрели, но това е когато пациентът е в бластна криза, ако не е в такава нещата става трудни за диагностите, диагностикума е и костно мозъчната пункция > миелобласти над 5%, макар и рядко при някои пациенти не може да се установи клоналност, обаче понякога острите левкемии или миело диспластичните синдроми могат да се проявят с еозинофилия и само установяването на генетични аномалии може да е диагностикум в тези случаи), втората с алергиите.

o        Конгенитален еозинофилен синдром

o        Пост инфекциозна еозинофилия

·         Вторична

o        Лекарства (фенитоин, аспирин, сулфонамиди, някои антибиотици)

o        Еозинофилия миалгия синдром: мултисистемно заболяване с предоминиращи кожни, хематологични и висцерални манифестации, което са хронични като проява и понякога фатални. Констилацията е еозинифилия над 1000 кл/мл + миалгии

o        Еозинофилен фасциит, пневмонит и миокардит: еозинофилия + сърдечна недостатъчност (дисфункция) при миокардита; диспнея + еозинофилия при пневмонита. Фасциита се диагностицира лесно. Възможна е и неврологична манифестация под формата на енцефалит

o        Алергични заболявания: (а) бронхиална астма, уртикария и ангио невротичен оток. Еозинофилия се наблюдава по време на алергичните пристъпи и изчезва в ремисиите Еозинофилия се наблюдава също в храчките, носната секреция. Наличието на еозинофилия в храчките може да бъде разграничителен белег между кардиалната астма и белодробната (освен другите признаци), а също и между бронхиалната астма и ХОББ (не е много чувствителен диагностикум при все това, ни бива да се абсолютизира. Бронхиалната астма има day by day бронхообструкция, докато ХОББ има константна ежедневна симптоматика/бронхообструкция, като изключим екзацербациите)

o        Кожни заболявания: пемфигус и дерматитис херпетиформис (еозинофилия над 50% от ДКК), при някои екземи, ексфолиативен дерматит, микозис фунгоидес, псориазис и други

o        Паразитни инфекции (най-честа причина): при тъканно инвазивни хелминти като стронгилоидес, трихинелоза, шистозомата, токсокара, тинеа содиум, тинеа сагината, анкилостонум, филария, аскарис и понякога при малария. За да се отхвърли паразитната етиология се извършват мултиплени анализи на изпражненията и урината (рисковите фактори включват имуносупресирани пациенти, тези които пътуват често и тези които имат домашни животни). Ако анализа на изпражненията е отрицателен се извършва серологичен анализ, радиологични тестове и изследване на периферната кръв, в краен случай и на костния мозък, за да се изключат солидни тумори и хематологични малигнености. Еозинофилия липсва при паразитни инфекции с оксикурис вермикуларис, трихоцефалос, амебни инфекции, педикулус капитис, корпорис и пубис. При паразитни инфекции еозинофилното оцветяване трябва да се извърши и по Wright, и ако има паразитоза еозинофилите съдържат аргинин протеинни включвания с антихистамини активност.

o        Хематологични заболявания: (а) хронична миелогенна левкемия – диагнозата й не представлява трудност; еозинофилите съдържат кристалите на Charcot-Leyden; (б) полицитемия вера – трябва да се направи ДД между първичните и вторичните форми; (в) болест на Хочкин (трудност представлява диагностицирането на формите без наличие на периферна лимфаденопатия – при наличие на медиастинална лимфаденопатия или интраабдоминална), честотата на изолираната еозинофилия при болест на Хочкин е 20%, в тази случаи има често кожно заангажиране също. Насочващи белези могат да бъдат констилациите: нормоцитна анемия+еозинофилия, еозинофилия+ускорена СУЕ (прави се ДД тук и с васкулити и колагенози, по рядко с неоплазии – ако те са причината за тази констилация то ще бъдат в напреднал стадий) еозинофилия+увеличена лактадехидрогеназа, еозинофилия+протеинурия; еозинофилия+елевация на алкалната фосфатаза или хиперкалциемия; еозинофилия+хипогликемия. При всички случаи при неясна еозинофилия се налага изследване на медиастинума и ултразвук на абдомена и таза; (г) макроцитни анемии; (д)след спленектомия

o        Смесени заболявания: (а) периартериитис нодоза, синдром на Churg-Strauss и други васкулити: лабораторни констилации: еозинофилия+ускорена СУУ +/-протеинурия +/- левкоцитоза. Анормалната протеинограма е най-сигнификантния диагностикум за периартериитис нодоза преди ангиографията на абдоминалните кръвоносни съдове. Търсим кожни изменения (подкожни възли, кожни улцерации, зачервявания), анамнеза да органна дисфункция (синкопи, абдоминали болки, промяна в изпражненията:от окултни кръвоизливи до мелена), данни за склерит, данни за сърдечна недостатъчност, данни за тестикуларни болки; (б) неоплаазия: на яйчниците, стомаха, панкреаса, бронхите и такива които вече са метастазирали в костите; (в) при отравяния със фосфор и мед; (г) след масивно облъчване; (д) синдром на Льофлер (остра белодробна еозинофилия): еозинофилия+диспнея+хиперпирексия (наличието на хиперпирексия е някакъв разграничител от алергичните бронхогенни реакции)+суха кашлица. При аускултация: данни за крепитации, а не за обструкция. Подлежаща причина може да бъде паразитна инфекция, лекарства или да бъде идиопатичен. Диагнозата би трябвало да се постави чрез обзорна графия на бял дроб където се установяват би или унилатерални белодробни инфилтрати. Еозинофилията е екцесивна, трябва да се направи ДД с фибропластичен ендокардит на Льофлер (ехокардиография)!; (е) над бъбречна недостатъчност или болест на Къшинг; (з) холестеролови емболи (диагнозата се поставя чрез изключване); (и) тропическа еозинофилия; (й) еозинофилен тумор на слезката; (к) други по редки: скарлатина, остеомиелит, ексудативна диатеза, болест на Дюхлинг, болест на Симондс

Липсата на еозинофили също може да бъде диагностикум. Така например при коремен тиф изчезването на еозинофилите е толкова изразено, че диагнозата на тифа ще бъде твърде невероятна ако се намерят еозинофили в периферната кръвна натривка. Еозинофили липсват и при морбили. При грип еозинофилите намалят след 4-я ден. При морбили – след поява на обрива. Други инфекциозни заболявания с еозинопения са: ботулизъм, бруцелоза, холера, петнист тиф. Широка гама възпаления могат да протекат с намален еозинофилен брой: сепсис, ТБЦ перитонит, гноен перитонит, чернодробен абсцес, емпием на жлъчния мехур, белодробна гангрена, туберкулоза, гноен перикардит Други по редки: костно мозъчна аплазия и лекарства (адреналин, кортикостероиди).