Active Image

По правилно е да говорим за синдром на раздразненото дебело черво (IBS)

        Бива констипация предоминиращ IBS, диария предоминиращ IBS и смесен тип.

        Касае са зае хронично функционално нарушение на дебелото черво характеризиращо се с абдоминална болка, подуване на корема (обикновено раздуване или поради натрупване на газ в червата >> ДД с подуване на корема), промяна в навиците за изхождане по голяма нужда (често се сменят констипация и диария, може обаче да се прояви само и с едно от двете – нямаме статистика за това). Чувството за настъпващо облекчение след изхождане по голяма нужда е важен ДД признак с неоплазията на дебелото черво, защото при неоплазията не е характерно облекчението. Това все пак е относителен ДД ориентир. Симптоматиката на IBS се засилва обикновено след нахранване. Изпражненията може да са съпроводени с отделяне на бял или чист мукус, но диарията е неинфламаторна. Понякога може да се наблюдава фекална инконтиненция или тенезми.

Има 3 вида критерии за диагнозата: Rome І/ІІ и ІІІ.

        Това обаче е диагноза чрез изключване, стреса и безпокойството повишават вероятността от наличие на това заболяване. Хората с повишено безпокойство (мъже или жени) са по склонни към развитие на IBS, същото се отнася и за хората, които пътуват по често (вероятно честата смяна на биологичния часовник играе роля за това).

Симптомната калкулация трябва да е налична поне през 3 дни (не е задължително да се последователни) през последните 3 месеца.

Честотата е около 250 нови случая годишно на 100 000 население.

Засягат се повече жени, има статистики че са засегнати между 5 и 25% от жените, обаче само 20-30% от засегнатите търсят медицинска помощ.

Не е характерно да е засегната късната възраст, най често се засяга възрастта между 30 и 50 години, обаче има и статистики, които казват, че това заболяване е характерно за възрастта между 15 и 40 години.

Около 50% от пациентите със не сърдечна гръдна болка, 35% от пациентите с бактериален гастоентерит и 30% от пациентите с функционална диспепсия покриват критериите за IBS. Около 50% от пациентите с IBS имат психологически проблеми: повишено безпокойство, депресия или други признаци на душевен дисбаланс (например свръх реакции на нормални дразнители). Другата екстра колонна симптоматика включва: сексуална дисфункция (диспареурия или намалено либидо), диспепсия, гадене и/или повръщане, често уриниране, главоболие. При жени симптоматиката може да се засили преди началото на менструацията.

Сигмоидоскопията може да докаже мускулния спазъм или хиперсекрецията, другите изследвания най-често са нормални. Бариевото изследване може да покаже само повишена хаустрация на дебелото черво и нищо повече, двойно контрастното бариево изследване обаче е скрининг за неоплазия или възпаление. Ако има постпрандиална болка или съответната симптоматика от страна на жлъчния мехур > ултразвук, по принцип си е добре това изследване да бъде част от първичния пакет вкл.оглед за интраабдоминална лимфаденопатия, често обаче е въпрос на финансови възможности и наличие на добър ехографист.

Физикалния преглед често е нормален, ако има констипация може да има и хемороиди, може да има и ректален пролапс или ректоцеле.

IBS е коварна диагноза, има статистика, че при 60% от жените под тази маска се крие улцерозно възпаление на червата.

Нетипичната за IBS симптоматика включва: отслабване на тегло, температурни епизоди, прогресивна симптоматика, анорексия, кървене, болезнена диария, стеаторея, артритна болка, кожни зачервявания, очни възпаления (вкл.увеит и еписклерит(, забавен растеж (при деца), данните за токсичен мегаколон, наличието на хемолитична анемия (NB ! хемолитично уремичен синдром), нощна чревна симптоматика, тахикардията, положителната фамилна анамнеза за чревни заболявания (не е характерна за IBS), болките в гърба (констилацията болки в гърба и чревни проблеми е суспектна за улцерозно чревно възпаление)

Лабораторния пакет е стандартен и включва: ПКК, СУЕ, хематокрит (ниския хематокрит е начален ориентир за подлежаща органична патология), биохимия (глюкоза, С-реактивен протеин, липаза [при повишени стойности ДД се панкреатит], електролити, хепатологичен панел, креатинин и албумин), урина и тест за окултни кръвоизливи. При диария > тест за малабсорбция и задължително 5-Hydroxyindoleacetic acid, за да се изключи карциноидния синдром и лутеинизиращ хормон (при жени), за да се хване ендометриозата. По добре тези неща да се пуснат в началото, а не да се чака настъпване на терапевтичен неуспех и тогава да се търсят другите неща.

Физикалния преглед често е нормален, трябва да се търсят признаци на хипер/хипотироидизъм също, функционалния статус на ЦНС трябва да бъде установен. Трябва да се палпира корема на пациента при все че най-често се установява само повишена абдоминална чувствителност.

Главния ДД фокус е с улцерозните заболявания на червата, с неоплазиите (често при пациенти на възраст над 50 години, налични окултни кръвоизливи, евент.наличие на паранеопластична симптоматика вкл.анемия, по силно изразен болков синдром, загуба на тегло, нощни изпотявания) и с малабсорбцията (целиачно заболяване вкл).

Улцерозните възпаления (често има отслабване, диарията също така често е кървава) ще се хванат и чрез наличието на позитивирани инфламаторни маркери, обаче ако има възпален дивертикул маркерите пак ще да позитивни, затова при хващане на отклонения в тези показатели трябва да се назначи сигмоидоскопия или колоноскопия за екзактна диагноза (няма да ги повтаряме пак), малабсорбцията си следва ДД както е описана.

Инфекциозната диария би трябвало да не е проблем, исхемичния колит обаче е проблем (симптоматиката е сходна, повишения плазмен лактат е някакъв ДД лабораторен ориентир, колоноскопията го доказва).

Трябва да се внимава за наличието на ендокринопатиите като причина за IBS (съответните тестове при индикации), не трябва да се пропуска възможността и за наличие на латентен захарен диабет (обременена фамилна анамнеза вкл.).

Автономните невропатии се доказват трудно.

Много лекарства могат да предизвикат IBS подобна симптоматика, трябва да се има предвид, че сорбитола в дъвките  или соковете може да предизвика осмотична диария.

Наличието на IBS не е предразполагащ фактор за развитие на неоплазия или улцерозно възпаление на червата.