Хипервентилация

Под "хипервентилация" развираме свръхдишане, като наличната симптоматика се дължи на респираторната алкалоза и хипокапнията.

Остра хипервентилация

Това състояние се разпознава лесно, защото диагнозата е видима от пръв поглед.

Типично пациентите са млади жени, като хипервентилацията се преципитира от стрес, психоемоционална възбуда и/или силни емоции.

Най-честите причини за остра хипервентилация са:

  • Стресови реакции
  • Повишено общо безпокойство
  • Паник атаки
  • Фобия

По-редките причини за хипервентилация са:

  • Ацидотични заболявания
    • Диабетна кетоацидоза
    • Ренална недостатъчност
    • Салицилатно отравяне
  • Пулмонални заболявания
    • Бронхиална астма
    • Белодробен тромбоемболизъм
    • Плеврален излив
    • Спонтанен пневмоторакс
  • Вазовагални атаки
  • След абдоминална хирергия или раждане

Най-редките причини за хипервентилацията са:

  • Ацидотични заболявания
    • Бигванидиново отравяне/непоносимост
    • Наличие на интестинална фистула
    • Хирургични интервенции върху тънките черва и/или колона
  • Психиатрични заболявания
    • Хистерия
  • Други заболявания
    • Епилепсия
    • Остра порфирия
    • Феохромоцитом
    • Чернодробна цироза
    • Пилорна стеноза 

Понякога респираторната алкалоза представлява компенсация на метаболитната ацидоза, особено при младите диабитици и при салицилатното отравяне.

Бронхиалната астма се проявява и със стрес индуцирана диспнея. В болнични условия острата хипервентилация най-често е ятрогенна, преципитирана от абдоминална хирургия или раждане - в тези случаи хипервентилацията замества абдоминалното дишане и е протективна срещу появата на болков синдром от операцията или раждането. Диференциалната диагноза на болнично установената хипервентилация на първо място трябва да е с белодробният тромбоемболизъм.

Хронична хипервентилация

Хроничната хипервентилация се диагностицира по-трудно защото веднъж инициирана може да се сбърка просто с поредица от дълбоки вдишвания. 

Най-честата причина за хроничната ипервентилация е повишеното общо безпокойство.

По-редките причини за хроничната хипервентилация са:

  • Пулмонални заболявания
    • Бронхиална астма
    • Белодробен тромбоемболизъм
    • Бронхиална неоплазия
    • Дифузна пулмонална фиброза
  • Ренална недостатъчност
  • Психиатрични заболявания 
    • Фобия
    • Паник атака
    • Депресия
    • Соматизационно заболяване или синдром на Брикует
    • Хипохондиаза
    • Първични болести на поведението

 Най-рядко хроничната хипервентилация се причинява от:

  • Неврологични заболявания
    • Увреда на респираторните нерви
    • Повишено интракраниално налягане
  • Метаболитни заболявания
    • Конгестивна сърдечна недостатъчност
    • Персистираща хипоксемия
    • Чернодробна недостатъчност
  • Психиатрични заболявания
    • Шизофрения

Диагнозата на хроничната хипервентилация е клинична, защото няма надежден тест за установяването й, а се изследва общо състоянието на респираторната функция. Водещата симптоматика е скъсяването на дъха на пациентът съчетано с глад за въздух. Скъсяването на дъха се проявявя типично в покой и след психо-емоционално натоварване и по-рядко след физически усилия. Друга асоциирана симптоматика включва: повишена обща уморяемост, световъртеж, главоболие тремор, палпитации, изпотяване, дисфаия, гадене, диария и/или флатуленция. Най-честите психологчни симптоми са: повишеното общо безпокойство, депресията, лошата концентрация и когнитивните нарушения. често има парестезии по ръцете, пръстите и/или около устата. Тетанията е рядка находка, но е силно проявена ако е налична.

При снемането на анмнезата на пациентът ще ви направи впечатление честото прекъсване на говора му от наличната диспнея, както и появата на редишане. Установяването на състоянието на респираторната функция ще помогне за изясняване на диагнозата. Невинаги хроничната хипервентилация произлиза от нарушение в емоционалното състояние на пациентът. Физикалните находки могат да покажат евентуалното наличие на заболявания свързани с нарушения на вентилация-перфузия като белодробен тромбоемболизъм, бронхиална астма или наличие на паренхимно белодробно заболяване, по-рядко се касае за наличие на неврологично поражение на респираторните пътища, най-често на мозъчния ствол. Но най-чесите причини за появата на хронична хипервентилация са физиологичните заболявания като фобии, паник атаки и повишено общо безпокойство.