Active Image

Загубата на коса засяга мъже и жени от всички възрасти и често има сигнификантни социални и психологически последствия.

Анамнезата трябва да ни ориентира за началото на косопада, вида му (дифузен или локален), скоростта и темпото на косопада, както и за наличието на други симптоми засягащи скалпа (сърбеж и/или парене). Трябва да се съберат данни също а: хранителния режим на пациента (малнутриция), употребата на медикаменти вкл.билки и хигиенни средства, преживян наскоро стрес или заболявания. При жени трябва да се осведомим за редовността на месечния цикъл и дали е имала репродуктивни проблеми. Фамилната анамнеза трябва да ни даде данни за наследствено предразположение към косопад, данни за хронични заболявания при родителите, които може да са свързани с косопад.

Получените от анамнезата данни могат да ни насочат понякога към етиологията на косопада, така например като пациента съобщава:

            Данни за системни заболявания (автоимунни заболявания, неоплазии) наблюдава се алопеция ареата, цикатриална алопеция и telogen effluvium (честа форма на дифузна алопеция, която може да се наблюдава няколко месеца след раждане, хирургична операция, диета бедна на протеини, емоционален стрес и употреба на медикаменти)

            Инфекции (системни или локални) вероятно се касае за цикатриална алопеция, наблюдава се telogen effluvium или тинеа капитис инфекции

            При хроничен прием на медикаменти telogen effluvium е най-вероятното последствие

            Ако пациента страда от психиатрични заболявания най-вероятно се касае за трихолитомания

            След прекаран стрес или хирургични операции telogen effluvium е най-често наблюдавано

            При наличие на признаци за хормонални абнормалии (хирзутизъм, аменорея или проблеми със забременяването вероятно се касае за telogen effluvium

При физикалния преглед на пациента трябва да се обърне внимание за наличието на белези по скалпа, келове или възпаления, трябва също да се палпира щитовидната жлеза, за да се определи нейния размер, васкуларизация и евентуално наличие на възли.

Алопецията диференциално диагностично се подразделя на: (1) алопеция с без наличие на белези по скалпа, която се причинява от: alopecia areata (причината за развитието й е неизвестна вероятно се касае за автоимунен процес, наблюдава се и при пациенти с тиреоидит на Хашомото, пернициозна анемия, болест на Адисон и витилиго), вторичен сифилис, травматична алопеция, трихолитомания (това е манифестация на психогенен навик, при който пациента често дърпа и къса косми от скалпа си, навика може да се появи във всяка възраст, но най-често се наблюдава при подрастващи), контактен дерматит, андрогенна алопеция, тироидни заболявания, telogen effluvium, употреба на лекарства, абнормалии засягащи космения ствол и (2) алопеция при която се наблюдават белези след косопада, най-често се причинява от: тинеа капитис, херпес зостер инфекции, целулоид на скалпа, фоликулит, дискоиден лупус еритематодес, лихен планопиларис, морфеа, саркоидоза, склеродермия и неоплазии-сквамозноклетъчен карцином, базалноклетъчен карцином, меланома, метастази, цилиндрома и лимфоми.

Първия диференциално диагностичен план изключва причини като: малнутриция (железен дефицит, дефицит на цинк), хиперандрогенни състояния (диференциалната им диагноза се предоставя в отделна публикация), наследствено обусловен косопад, травма и употреба на лекарства.

Втория диференциално диагностичен план изключва заболявания предизвикващи, косопад които не се развиват на фона на хиперандрогенизъм и включва използването на следния диагностичен пакет: измерване на TSH (изключваме на тироидни заболявания), серология за Васерман (изключваме сифилиса като причина за косопада), серумен феритин (изключваме анемия), антинуклеарни антитела (ANA), ревматоиден фактор (изключваме автоимунни заболявания), калиев хлорид (нивата му са повишени при инфекция с тинеа капитис), биопсия от скалпа с две цели: посявка за идентификация на инфекции (фунгиална култура) и евентуално при суспектност за неоплазия.

При жени страдащи от алопеция с данни за хиперандрогенно състояние (нерегулярен мензис, хирзутизъм, акне вулгарис, галакторея) се извършват следните изследвания: стойности на общия тестостерон, стойности на свободния тестостерон, дехидроепиандостерон и нива на пролактин.

Следването на горепосочения алгоритъм прави диагностиката на алопецията недвусмислена независимо, че диагностичния процес понякога може да е съпроводен с трудности.

Заключителни разсъждения: (1) Асоциираните заболявания с алопеция ареата са: синдром на Даун, пернициозна анемия, захарен диабет, тиреоидит, поликистичен овариален синдром. (2) Основната ДД е за следните заболявания: (а) поликистичен овариален синдром: променливи менструални периоди или аменорея, признаци за хирзутизъм, акне, намалена фертилност; (б) синдром на Къшинг: фациална адипоза, шийна адипоза, хирзутизъм, емоционална лабилност, хипертония, остеопороза; (в) хипотиреоидизъм: забавено мислене, наддаване на тегло, непоносимост към студ; (г) хипертиреоидизъм: тремор, отслабване, очни симптоми (еритема, промени по клепачите), топла кожа, евент.гуша; (д) системен лупус: артралгии/артрит, фебрилни епизоди, загуба на тегло, позитивиране на авноантитела, кожни лезии, алопеция с белези; (е)  кожен лимфом: има характерен вид, изменения в кръвната картина, позитивни паранеопластични и неопластични бихомични маркери; (ж) саркоидоза: кожни лезии, очни лезии, загуба на тегло, кашлица, болка в гърдите, скъсяване на дъха + алопеция като макроконстилация, доказва се най-добре със белодробна скопия, другия радикален нейн диагностикум е посочен при полиартрита; (и) лихен планус: кожните лезии са характерни, орални лезии, сърбеж, алопеция с белези; (й) серобеен дерматит, псориазис - не представляват ДД трудност, и сифилис - анамнеза за зексуалния живот, серологична диагноза.