Интестиналната обструкция се дължи на: (1) механични пречки и (2) загуба на нормалната перисталтика. Последното е известно като адинамичен или паралитичен илеус и често е самолимитиращо се заболяване.

 Механичната обструкция може да се дължи на външни или вътрешни причини.

 Най-често се наблюдава механичната обструкция на тънките черва поради налично инфламаторно заболяване или прекарани хирургични операции. Инкарцерираната ингвинална херния е втората по честота причина за развитието на тънкочревна механична обструкция. Рядко умбиликални или феморални хернии могат да предизвикат механична обструкция. Редки интралуминални причини като: лимфоми, полипи или аденокарциноми също трябва да бъдат взети предвид.

 Инфламаторното чревно заболяване, улцерозния колит и дивертикулита могат също да са причина за механична чревна обструкция на различни нива в гастроинтестиналният тракт.

 При деца подозираме конгенитални причини, като атрезия или стенози, както и чужди тела вкл.хематоми (коагулопатии) или паразити.

 Фекаломите и карциномите са най-честата причина за дебелогревна обструкция.

 Вероятността а наличие на волвулус трябва също да бъде взета предвид.

 Адонамичният илеус най-често се предизвиква от: (1) електролитен дисбаланс; (2) перисталнични дефекти; (3) инфекции и (4) ретроперитонеални заболявания.

 Мястото на обструкцията се установява чрез обзорна рентгенография на абдомена.

 Клинични особености

 Коликообразната интермитентна болка е най-важния симптом при чревната обструкция.

 Повръщане, обилно в ранните стадии и фекално (мизерере) в късните стадии също е налично.

 Друго оплакване от страна на пациентът е, че не може да се изходи по голяма нужда.

 Физикалните признаци са вариабилни: от липса на абдоминални шумове в целия абдомен до звънливи шумове проксимално от обструкцията, подуването на корема не винаги се наблюдава, но винаги има локална или обща абдоминална чувствителност при палпация.

 Локализацията на болката може да даде насоки за мястото на обструкцията: почти винаги тънкоревната обструкция дава периумбиликална болка, докато дебелочревната дава болка в хипогастралния регион. Органомегалията ако е налична дава също ориентир за причината за обструкцията (панкреасен тумор, стомашен тумор и други).

 Трябва да се отбележи наличието на белези от хирургични операции, хернии, както и наличието на интраабдоминални туморни маси.

 Системните симптоми зависят от степента на дехидратацията, наличието на некроза или инфекция. Пациентът може да е септичен или силно дехидратиран.

 Ректалния преглед е задължителен: могат да се установят ректални туморни маси, фекаломи или празна ректална ампула високосугестивна за чревна обструкция, както и данни за евентуално кървене (инфламаторно чревно заболяване, мезентериална тромбоза).

 Гинекологичният преглед при жени може да установи гинекологични инфекции или неопластичен процес, който да притиска червата и да предизвика обструкция.

 Диагноза и диференциална диагноза

 Диагнозата „интерстециална обструкция” трябва да е подозира при всички пациенти с абдоминална болка, разтягане на абдомена и повръщане.

 Обзорната графия на абдомена в право положение или в краен случай и латерографията могат да ни дадат данни за наличие на хидроаерични нива или евентуално за газ под диафрагмата (перфорация на кух орган).

 Лабораторните изследвания включват:

§ Периферна кръвна картина с кръвна захар

§ Йонограма

§ Урея и креатинин

§ Серумна амилаза и липаза

§ Кръвно газов анализ

§ Изследване на урина – стандартно

Екстремнана дехидратация може да доведе до остра преренална бъбречна недостатъчност.

Левкоцитозата подсказва и наличие на гангрена.

Метаболитната ацидоза, кетонурията и високия уринен осмоларитет корелират с тежастта на обструкцията.

Сигмоидоскопията и рентгеновото изследване с бариева кажа показват етиологията и нивото на обструкцията.

В някои центрове се ползва и компютарна томография за отдеференциране на пълна от непълна обструкция.