В хранопровода могат да се образуват малигнени или доброкачествени тумори.

         Най-често срещани са: сквамозно клетъчния карцином и аденокарцинома.

         Сквамозно клетъчния карцином произлиза от сквамозния епителиум, а аденокарцинома от диспластичен колумнарен епителиум обикновено в дисталния езофагус.

         Другите езофагиални тумори включват: лейномиомата, карциноидния тумор, хемангиома, дребноклетъчен карцином и аденоидния кистичен карцином.

         Сквамозно клетъчния карцином се образува обикновено в проксималните 2/3 на езофага, а аденокарцинома в дисталната 1/3 на хранопровода.

         Алкохола и тютюнопушенето увеличават риска от развитие на сквамозно клетъчен карцином, а езофагита на Барет е най-важния рисков фактор за аденокарцинома.

         Клинично езофагиалните тумори са с „тихо” протичане и неспецифични симптоми.

         Етиология

         Няма дифинитивна причина за езофагиалните тумори.

         Етиологията е мултифакторна вкл.фактори от околната среда и генетични фактори.

         Спомагащи или предразполагащи фактори

         За сквамозно клетъчния карцином:

  • Диета: повишен прием на нитрозоамини, гъби, топъл чай и танини увеличават риска. Намаления прием на витамини и минерални соли, също.

  • Алкохол и тютюнопушене

  • Употреба на лекарства: пушенето на опиати увеличава риска

  • Ахалазия: пациените с ахалазия са с 16 пъти повишен риск от развитието на сквамозно клетъчен карцином

  • Целиачно заболяване

  • Езофагиални дивертикули, езофагит и езофагиални стриктури

  • Езофагиален уев с хейлоза, глосит, желязодефицитна анемия, коилонихия и спленомегалия (синдром на Plummer-Vinson, Paterson-Kely в Англия), около 10% от пациентите развиват езофагиален/хиполарингеален тумор

  • Човешки папиломавирус инфекции или кандидоза на езофага

  • Частична и тотална гастоектомия

  • Радиационна терапия

  • Тилозис (автозомно доминантно развитие на палмарни, плантарни хиперкератози)

За аденокарцинома:

  • Алкохол и тютюнопушене

  • Ахалазия

  • Езофагит на Барет

  • Наднорменото тегло

  • Склеродерма

  • Синдром на Цьолингер-Елисън

Епидемиология

Туморите на хранопровода заемат около 2% от всички малигнености и 7% от гастроинтестиналните тумори.

Симптоми

По правило болестта се проявява късно и симптоматологията отразява наличието на напреднало заболяване:

  • Анорексия

  • Повръщане

  • Кашлица – при трахеално засягане

  • Болка в гърба показваща медиастинално засягане

  • Дисфагия – първоначално за твърди храни, после за течности

  • Гастоезофагиален рефлукс – особено за аденокарцином

  • Хематемеза или хемоптиза при васкуларно засягане

  • Пресипналост на гласа при засягане на рекурент ларингеалния нерв

  • Болка в гърдите

  • Одинофагия

Признаци

  • Загуба на тегло

  • Цервикална лимфаденопатия

  • Признаци на аспирационна пневмония

Стадиране

Според TNM класификацията различаваме следните характеристики на тумора:

ТХ – първичен тумор не може да бъде установен

Т0 – няма доказателства за първичен тумор

Tis: карцинома in situ

Т1 – тумора инвазира ламина проприя или субмукозата

Т2 – тумора инвазира муколарис проприя

Т3 – тумора инвазира адвентицията

Т4 – тумора инвазира околните тъкани

Регионални лимфни възли (N):

NX - не може да се установи засягане на регионалните лимфни възли

N0 – регионалните лимфни възли не са засегнати

N1 – метастази в регионалните лимфни възли

Далечни метастази (М):

МХ – далечни метастази не могат да се установят

М0 – няма далечни метастази

М1 – далечни метастази

Лабораторни изследвания

Периферна кръвна картина, серумни електролити и коагулационен панел.

Бариево изследване на хранопровода: първоначален тест на избор, за установяване на езофагиални лезии.

Флексибелна горна ендоскопия – диагностична стойност в 95% от случаите.

КТ или ЯМР на гръдния кош и абдомена се ползват за отдиференциране на локално или метастатично заболяване и определеяне обема на резекцията.

Ендоскопската ултрасонография се ползва за стадиране и биопсия.

Лапароскопията се ползва за стадиране на тумор локализиран в гастроезофагиалната връзка.

Диференциална диагноза

Ахалазия на езофага (мотилитетно заболяване на езофага, което има за последствие функционалната му обструкция): дисфагия към твърди и течни храни; болка в гърдите; повръщане или региргитация на несмляна храна; респираторни симптоми (кашлица, особено нощтна и хриптене), типична рентгенологична картина (дилатиран хранопровод завършващ с миша опашка)

Дифузен езофагиален спазъм: болка в гърдите, одинофагия и дисфагия, рентгенологичното изследване показва множество симултантни, некоординирани контракции – хранопровода е като тирбушон

ГЕРД (пасивен рефлукс на гастрално съдържание в езофага, което предизвиква съответната симптоматика или хистологични промени или и двете): дисфагия; пирозис; регургитация; пациентът има дългогодишна положителна анамнеза за симптоматиката; загубата на тегло и одинофагията са редки; може да се представи с продължителна кашлица и пресипналост на гласа имитиращи езофагиален тумор

Склеродерма (тя засяга езофага и предизвиква клинична симптоматика подобна на тази при ГЕРД): пирозис;дисфагия;регургитация на гастрално съдържание. Неезофагиални манифестации: типични кожни изменения; феномен на Рейнауд; артралгии и артрити; миопатия; пулманални, кардиални, ренални и други органни засягания.

Лейномиома и други бенингени езофагиални тумори: клиничната симптоматика е аналогична на злокачествените тумори, но езофагиалната мукоза е нормална; обикновено се представя като солитарна лезия, но може да бъде и мултифокална; малигнената трансформация е рядка

Стомашен карцином: клиничната симптоматика може да е аналогична на езофагиалните неоплазми, диагнозата се поставя ендоскопски или чрез бариево изследване на стомаха

Рак на гърдата, метастазирал (това е най-честата метастатична малигненост на езофага. Други тумори, които могат да метастазират в езофага са на: жлъчния мехур, цервикса, белия дроб, щитовидната жлеза, панкреаса и стомаха): дисфагия и компресивни лезии видени на бариево изследване