Active Image

Първоначалната терапия включва приложението на декстроза в доза 1 гр/кг, което може да бъде последвано от продължителна декстрозна или глюкозна инфузия със скорост необходима за поддържане на плазмени нива на глюкозата над 5.5 mmol/L.

        Глюкозата се измерва през 30 минути първите 2 часа, за да се хване ребаунд хипогликемията.

        По принцип най-доброто е оралното приложение на 300 грама глюкоза.

        Парентералното приложение на 50 грама глюкоза /изчислено в зависимост от концентрацията на приложения разтвор/ ще доведе до повишаване на плазмената глюкоза с 3.3 mmol/l.

        Glucagon в доза 1 мг IM/IV може да се приложи при пациенти при които венозния достъп е невъзможен поради колабирали съдове. Отговора към приложението на глюкагон е по бавно от венозното приложение на декстроза/глюкоза.

          Ако пациентът не реагира на приложението на глюкоза/декстроза/глюкагон трябва да се подозира наличие на септикемия или токсинемия.

          Octeotide (синтетичен аналог на соматостатин) се ползва за повлияване на хипогликемията индуцирана от свръхприем на орални антидиабетици, защото блокира отделянето на инсулин. Ползва се като продължителна инфузия в доза (125 g/h) и повторна реинфузия в доза (50 to 100 g през 6- to 12-часа). Препаратът се ползва едновременно с приложението на глюкоза при тази индикация.

          При всички форми на хипогликемия е показано болусното приложение на 100 мг тирамин едновременно с глюкозата, за да се пресече метаболитно енцефалопатията.

          Приложението на кортикостероиди е показано при пациенти с резистентна хипогликемия, ползва се доза от 100-200 мг преднизолон венозно при възрастни.