Active Image

          Терапията на хиперкалемията включва в себе си 5 стъпки:

  • Първата стъпка е да се определи дали хиперкалемията е предизвикала живото застрашаваща токсичност

    • Извършва се ЕКГ за установяване на кардиотоксичност

    • Прилага се венозно калций (Calcium gluconate 100-150 мг калий разтворени в 150 мл течност IV в продължение на 10 минути или Calcium chloride 0.2 мл/кг IV) за намаляне на калиевата кардиотоксичност

  • Втора стъпка – намаляне на калциевия прием

    • Преустановява се употребата на всякакви калий съдържащи препарати

    • Диетата на пациентът се трансферира към ниско калиева

  • Трета стъпка - увеличаване на калциевия прием в клетката, за да се намали серумната у концентрация

    • Парентералните глюкозно инсулинови инфузии са много фективна мярка за намаляне на плазмените калциеви нива. Началото на ефекта настъпва след 20-30 минути и продължава 2-6 часа. На 2 часа се измерват плазмените нива на глюкозата и калия. Използва се бързо действащ инсулин в доза 10-20 единици на 20% 500 мл гликоза

    • Коригира се метаболитната ацидоза чрез орален прием на натриев бикарбонат. Ако ацидозата е тежка се прилага венозно натриев бикарбонат. Необходимата венозна доза се определя по формулата: “Необходима доза” (mEq) = 0.5 X телесното тегло в кг X (24 - серумен HCO3- в mEq/L)

    • Използването на бета адренерагични агонисти за намаляне на калиевите нива среща противоречиви оценки, при все че е ефективна мярка. Използват се парентерален Isoproterenol (5 mcg/минута IV първоначално, после дозата се титри съобразно отговора) или Albuterol (Ventolin) по 2 инхалации през 30 минути, но не повече от 6 за 6 часа или венозно 0.5 мг в продължение на 15 минути. Ако се появи болка в гърдите или гръден дискомфорт употребата на препаратът се преустановява.

  • Четвъртата стъпка е да се увеличи калциевата екскреция от тялото

    • Реналната ескреция се увеличава лесно при пациенти с нормална бъбречна функция чрез приложението на натриев хлорат и бримков диуретик като фуроземид в доза 40-120 мг

      • Преустановява се употребата на калий съхраняващи диуретици, АСЕ инхибитори, блокери на ангиотензин ІІ рецепторите и други препарати, които инхибират реналната калиева екскреция

      • Мониторира се обемния статус, за да се поддържа еуволемия

    • Реналната калиева екскреция може да се потенциира чрез приложението на алдостероновия аналог 9-alpha fluorohydrocortisone acetate (Florinef), орално 0.1-0.2 мг 3 пъти седмично. Приложението на препарата е особено удачно при хипоренинемия или хипоалдостеронизъм

    • Гастоинтестиналната екскреция се увеличава чрез приложението на катийонни соли като Холестирамин в доза 4-8 грама дневно.

    • Диализа по спешност е последната мярка увеличаваща калиевата екскреция при пациенти, които не са отговорили на гореописаната терапия. След приключване на диализата постигнатия успех се поддържа чрез гореописаните мерки

  • Последната стъпка в терапията на хиперкалемията е да се определи причината за нея, за да се предотвратят бъдещи епизоди, което включва:

    • Установяване на причините за повишен прием

    •  Установяване причините за намалена ренална секреция

    • Установяване причините за намален целуларен прием

Хирургично лечение

Не е необходимо