Active Image

          Целта на терапията е коригиране на метаболитните отклонения и подобряване на тъканната перфузия.

          Лечението включва корекция на хиповолемията, идентифициране и коригиране на причините, коригиране на електролитните нарушения и постепенна корекция на хипергликемията и осмоларитета.

          Бързата корекция на метаболитните отклонения се запазва само за случаите когато има живото застрашаващо състояние.

          Приложение на течности

          Адекватното приложение на течности ще доведе до намаляне на серумната глюкоза с 2-4 mmol/час.

          Средния флуиден дефицит при пациентите с това състояние е около 8-12 литра (25% от телесното тегло).

          Половината от дефицита се възстановява в първите 12 часа от началото на терапията, другите 50% в следващите 24 часа – общо за 36 часа. Първоначалната скорост на инфузията е 500-1500 мл/час през първите 2 часа, после по 25-500 мл/час, при пациентите със сърдечни заболявания се ползват инфузии с по ниски скорости и по малък обем.

          При пациенти със сърдечно или ренално заболяване се налага катетеризация, с цел профилактика на уринната задръжка.

          Приложението на течности е в по малък обем и при деца, защото те са рискови за развитието на мозъчен оток. При тези пациенти рехидратацията е със скорост под 50 мл/кг/час през първите 4 часа. Менталния статус на децата се мониторира.

          Има съгласие, че приложението на 0.9% натриев хлорат е най-добрия избор за рехидратант.              

          Електролити

          Калиевия дефицит е най-опасното метаболитно отклонение. Средно дефицита е 4-6 mEq/kg, пациентите с начални стойности на калия под 3.3 са рискови за развитието на аритмии.

          Приложението на калия започва след като е постигнат адекватен уринен ток, скоростта на заместването е 10 to 20 mEq/час, а ако има голям калиев дефицит скоростта може да се покачи и до 40 mEq/час (скорост над 20 mEq/час изискват централен венозен достъп).

          Освен калиевите нива трябва да се измерват също фосфата и магнезия. Препоръчва се 1/3 от необходимото количество калия да се замества прилага като калиев фосфат.

          Инсулин

          Приложението на рехидратант намаля нуждите от инсулин.

          Ползва се венозна инфузия с обикновен бързодействащ инсулин в доза 0.1 IU/kg/час, може да се ползва и венозен болус в същата доза, който да се последва от продължителна венозна инфузия.

          Нивата на глюкозата се проследяват през час, ако глюкозния спад е по малък от 2.8 mmol/час дозата на инсулина се удвоява. При достигане нива на глюкозата до 13-15 mmol/L дозата на инсулиновата инфузия се спира и се прилага само рехидратант.