Active Image

Хипертоничната спешност се дефинира като такава при наличие на стойности на диастолното налягане над 120 мм.

Елевационни вариации, които не покриват този критерий (най-често изолирана систолна хипертония) се купират и чрез интензифициране на стандартната терапия на пациента, другия избор са тиазидните диуретици (терапия на първи избор) или дълго действащи калциеви блокери (терапия на втори избор).

Ако пациентът има сърдечна недостатъчност: АСЕ инхибитори или тиазиден диуретик или Carvediol.

Ако пациентът е след прекаран МИ: бета блокер без вътрешна симпатикомиметична активност или АСЕ инхибитор (ако има систолна дисфункция).

При наличие на захарен диабет: АСЕ инхибитор, втори избор са калциевите блокери.

При наличие на ИБС и/или делириум кордис: бета блокер или калциев антагонист.

Много препарати взаимодействат с анихипертензивните лекарства ! Един пример: Гинко билоба + тиазидни диуретици >> повишена вероятност от развитие на хипертонична криза от комбинацията.