Active Image

  • Лечение на подлежащото заболяване

    • Първата стъпка в терапията на ДИК е лечението на заболяването предизвикало коагулацията, например ако етиологията е инфекциозна приложението на подходящия антибиотик е терапия от първи ред. При проблемна бременност първата цел на лечението е индуциране на раждане (ако гестационната възраст позволява), което бързо води до изчезване на ДИК

  • Допълнителни лечебни стратегии

    • Трансфузии на тромбоцити или плазмени компоненти

      • Ниските нива на тромбоцитите или коагулационните фактори може да увеличи риска от развитие на хеморагии. Приложението на този клас препарати е подходящо само при пациенти с активно кървене, при тези на които ще се извършват инвазивни процедури или при тези, които има повишен риск от развитие на компликации

      • Концентрати съдържащи коагулационни фактори като концентрат от  протромбинов комплекс са безопасни за приложение, но при част от тези препарати липсват важни фактори като например фактор V. По старите препарати съдържащи протромбинов концентрат можеха да влошат ДИК поради съдържанието на малки количества активирани фактори. Специфични дефицити на коагулационни фактори, като например фибриноген могат да се коригират чрез приложението на съответния моно препарат

      • По време на терапията се налага мониториране на РТ и аРТТ, за да се следи коагулационния дефект. При относителен или абсолютен дефицит на витамин К се налага парентералното приложение на витамина

      • Тромбоцитна трансфузия се обсъжда при пациенти с ДИК и тежко степенна тромбопения, особено при пациенти с кървене или при пациенти с повишен риск от кървене. Стандартно тромбоцитна трансфузия се прилага при стойности на тромбоцитите <50X109/L.

    • Антикоагулантна терапия

      • Хепарин (4-5 UI/kg като венозна продължителна инфузия, която се повтаря през 4 часа) инхибира активацията на коагулацията при сепсис и други случаи на ДИК. Приложението на хепарин е противоречиво при пациенти предразположени към кървене. Терапевтични дози от хепарин се прилагат при пациенти с клиничен тромбоемболизъм или екстензивна фибринова депозиция, като purpura fulminans или acral ischemia.

      • При пациентите с ДИК може да се приложи профилактично подкожно хепарин срещу развитието на венозния тромбоемболизъм. Теоретично най-удачното приложение на антикоагулант при ДИК трябва да е насочено срещу активността на тъканния фактор. Потенциално активни препарати са в процес на клинични изпитания и включват: рекомбинантен инхибитор на тъканния фактор, инактивиран фактор VІІа и рекомбинантен NAPc2 (мощен и специфичен инхибитор на комплекса между тъканния фактори, фактор VІІа и фактор Ха

    • Възстановяване на антикоагулантните пътища

      • Терапевтичните стратегии включват приложение на рекомбинантен човешки активиран протеин С (Drotecogin alfa - 24 mcg/kg/час IV като продължителна инфузия за 96 часа; идеалното приложение би било в първите 48 часа от началото на сепсиса) или антитромбин ІІІ концентрат (THROMBATE III – този препарат се дозира по формулата: необходими единици = [(желано ниво на антитромбин ІІ – установен нива на антитромбин ІІІ) х телесно тегло (кг)]/1.4 пример, ако един пациент е с тегло 70 кг и искаме да увеличим нивата на антитромбин до 120%, а настоящите му стойности са 57% то необходимата доза ще бъде [(120-57)]/1.4 = 3150 IU общо; целта на терапията е да се поддържат нива на антитромбин ІІІ над 80%; лекарствената формула съдържа по 500 или 1000 единици антитромбин ІІІ в една опаковка, като преди употребата на препарата съдържанието на флакона се добавя към 100-250 мл 0.9% натриев хлорат)

Хирургично лечение: то е лимитирано до първично лечение на някои подлежащи етиологии. Например при пациенти с големи хемангиоми те трябва да бъдат екцизирани след локализирането им.