Active Image

Определя се степента на дихателната недостатъчност и ако има такава се коригира.

         Ако има дисбаланс в рН нивата се корегират също.

         Идентифицират се подлежащите заболявания (аритмии, сърдечна недостатъчност).

         Лабораторни изследвания: обзорна графия на бял дроб, ППК (СУЕ, еритроцити, хемоглобин, тромбоцити, левкоцити, диференциално и хематокрит за ориентиране за воден дефицит), електролити, артериални кръвни газове, ЕКГ.

         Пациентите със супресирани над бъбреци поради дълготраен прием на кортикостероиди изискват по агресивна терапия.

          Терапията се разгъва в следните направления:

Ø       увеличаване доставката на кислород – приложение на кислород

Ø       бронходилатация

Ø       муколиза

Ø       антибиотична терапия

Ø       антиоксиданти и имуностимулатори за подобряване отговора на организма към терапията (изследванията показват, че пациентите с ХОББ губят витамини и поради това дори приложението дори на витамин С 2 амп.х 5 мл е от доказана полза за подобряване на общата реактивност на организма)

Първата цел на терапията е корекция на хипоксемията:  PaO2 > 60 mm Hg или SaO2 > 90 %. Трябва да се внимава пациентът да не бъде доведен до хиперкапнично състояние. Биназалната канюла дава по добра оксигенация от кислородната маска (Sevin Baser, MD, Assist Prof, Goksel Kiter, MD, Assoc Prof, Murat Kavas, MD, Nov 2006)

Приложението на кислород със скорост 2-4 литра/мин е първа терапевтична мярка.

Избор на бронходилататор: базира се върху преценката на общото състояние: ако пациентът е с аритмия и/или тахикардия от различен произход удачен първи избор е иналаторен кортикостероид на максимална доза (200-800-1000 гами дадени за период от 6-8 часа, което прави по 2 инхалации от по 50 гами през 15 минути докато се постигне 30% от тази доза, после приложението се разрежда).

Ако няма сърдечни проблеми терапия от първи ред е приложението на В2 миметици. Удачен избор е парентералното им приложение обаче в България към момента на писането на тази статия няма такива в наличност затова се опитва с аерозолното им приложение през 30-60 минути.

Антихолинергиците (атропин, ипратропиум бромид) има ефект сравним с този на В2 миметиците, но при все това са си терапия от 2-ри ред.

Може да се направи опит за прекъсване на пристъпа и с троен шприц: 0.75 мг адреналин + 1 мг атропин +  1 амп.кофеин – смесени в една спринцовка и дадени подкожно.

При всички пациенти е показано венозното приложение на кортикостероиди в доза до 100-200-300 мг преднизолонов еквивалент, за да се стимулира ендогенната секреция на бронходилататорите и да се супресира левкотриеновата синтеза.

Теофилин в доза 5 - 6 mg/kg е терапия от 3-ти ред.

Всяка екзацербация на ХОББ независимо от това дали има или няма данни за инфекция е основание за ползване на антибиотици. Статистически най-честите причинители са: Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Moraxella catarrhalis. Продължителността на антибиотичната терапия е 3-14 дни.

Други възможности: смес от хелий и кислород или приложение на инхалаторен лидокаин в доза 100-200 мг 3 пъти дневно.

Терапии в процес на изпитания са приложението на хемокинни инхибитори, левкотриен В4 инхибитори, инхибитори на молекулярната адхезия, катепсинови инхибитори, нови фосфодиестеразни инхибитори и други.

Белодробните вазодилататори като простациклин, донорите на азотен окис, ендотелните антагонисти са също в процес на изпитания за тяхната ефективност при острите екзацербации на ХОББ.

         Избор на муколитик: при всички положения да не е бромхексин, желателно е да се пристъпи към двойна бронхолиза чрез използване на два различни класа муколитици, за да се инхибира както мукусната хиперсекрация така и да се втечни наличното свръх количество мукус.