Треска

Орална температура над 37.5 градуса Целзий и ректална над 38 градуса Целзий се обсъждат като треска. Измерването на орална температура се предпочита при възрастни пациенти, а на ректалната при новородени и малки деца.

Треската при новородени над 3 месеца, както и при неутропенични пациенти е медицинска спешност.

Хипоталамусният термостат поддържа телесна температура около 37 градуса Целзий. Нормалната телесна температура варира през деня: сутринта телесната температура е най-ниска а вечер обикновено е по висока с 1 градус.

Методите за изследване на телесна температура са орален, ректален и аксиларен (последният метод е най-неточен и трябва да се избягва приложението му).

Горната граница на фебрилитета е 41.1 градуса Целзий, над тази граница говорим за хипертермия.

Когато причината за треската е неизвестна се ползват 2 термина: (1) треска с неизвестен произход и (2) треска с неизвестен източник. Дефиницията за „треска с неизвестен произход“ е наличие на диагностично неизяснен фебрилитет в продължение на 25 дни или 3 дни след постъпване в болнично заведение. Дефиницията за „треска с неизвестен източник“ е наличие на треска в първата седмица от началото на болестта.

Патогенеза и физиология

Треската е физиологичен механизъм, който се наблюдава като последствие от инфламаторен процес.

Треската може да бъде причинена от: инфекции, ваксини, тъканно нараняване, тумори, лекарства, колагенози, грануломатозни процеси, инфламаторно чревно заболяване, ендокринни заболявания като тиреотоксикоза и феохромоцитом, както и от налични ЦНС аномалии. Дехидратацията, увеличената физическа активност, както и експозицията на топлина причиняват елевация на телесната температура.

Моноцитите или тъканните макрофаги се активират от микробни или не стимули и образуват различни цитокини с пирогенен потенциал. Понастоящем са известни следните цитокини с пирогенен потенциал: интерлевкин 1 и 6, интерферони бета и гама, както и тумор некротичен фактор алфа. Тези цитокини активират касказата на арахидоновата киселина и увеличават образуването на простагландин Е2, който повдига хипоталамусният терморегулатор на по високо ниво.

Терморегулаторният отговор включва пренасочване на кръв към или от кожната васкуларна мрежа, увеличаване или намаляне на изпотяването и поява на вътрешна мотивация за придвижване към топла или студена околна среда.

Рискове и ползи от повишената температура

Треската е полезна защитна реакция на организма с няколко изключения. Треската се придружава от повишена нужда на кислород от страна на сърцето, както и от увеличени метаболитни нужди на организма. При бременност треската е опасно, както за майката така и за плода състояние. Много изследвания показват, че треската увеличава имунологичният отговор към ифекциозните агенти. Така например употребата на антипиретици води до пролонгирани инфекции от варицела при хората.

Фебрилните гърчове обикновено са бенигнени. Те биват два вида: (1) прости, генерализирани гърчове с продължителност под 15 минути и (2) комплексни, пролонгирани гърчове които рецидивират в рамките на 24 часа или са фокални по локализация. При фебрилните гърчове не настъпва мозъчна увреда.

Лечение

Ползват се антипиретици за симптоматично понижение на телесната температура. Ацетаминофен, Аспирин и Ибупрофен са инхибитори на хипоталамусната циклооксигеназа и приложението им инхибира образуването на простагландин Е2. Ефективността на трите препарата е сходна.

Ибупрофен е нестероидно противовъзпалително средство, което може да се прилага при деца над 6 месечна възраст, бързо се абсорбира при орално приложение и поради това антипиретичният ефект настъпва по бързо и е по продължителен от този на Ацетаминофен. Педиатричната дозировка е 10 мг/кг през 6 до 8 часа, при възрастни се ползват дози от 200-400 мг през 6 часа.

Аспирина е класическ осредство за понижение на телесната температура, при деца до 12 годишна възраст не трябва да се ползва, защото се приложението му се асоциира с поява на синдром на Рай; при възрастни се прилагат 325 – 625 мг през 4 до 6 часа.

Ацетаминофен се прилага до максимална педиатрична дневна доза от 75 мг/кг, а при възрастни пациенти максималната дневна доза е 4 грама.