Целта на терапията е бързо възстановяване на перфузията, за да се предотврати мултиорганната дисфункция и смъртта поради шока.

При всички форми на шок бързото възстановяване на преднатоварването с инфузия на течности е първата терапевтична мярка. Кристалоидите са средство на първи избор, последвани от хемотрансфузия ако шока е следствие от хеморагия.

Контрактилитет: оптимизацията на сърдечната честота е другата терапевтична цел в хода на лечението на шока. При все, че тахикардията може да е компенсаторно следствие на намалената перфузия, по нататъшната тахикардия може само да намали диастолното пълнене на сърцето и да редуцира сърдечното изтласкване. Лечението на болката и повишеното общо безпокойство, както и контрола върху суправентрикуларната тахкардия при добре хидратирани пациенти може да подобри сърдечното итласкване. При брадикардия вследствие на неврогенен шок приложението на атропин може да задълбочи хипоперфузията чрез увеличаване на сърдечната честота. Пациенти с бета блокада и брадикардия се повлияват от едновременното приложение на калциев глюконат и глюкагон.

Препарати повишаващи сърдечния контрактилитет се ползват само след адекватно подобряване на преднатоварването и следнатоварването (когато е подходящо).

Допамин е натурален катехоламин, прекурсор на норадреналин чиито въздействия върху огранизма са доза зависими. Допамин трябва да се употребява с внимание при пациенти с ИБС поради възможността да индуцира тахикардия и да увеличи нуждата на миокарда от кислород.

Добутамин е синтетичен катехоламин, чието приложение за разлика от това на Допамин не води до увеличаване нивата на норадреналин. Предимствата от приложението му са: минимален хронотропен ефект (незначително увеличаване на сърдечната честота) и незначително повишаване нуждата от кислород в миокарда. Приложението му обаче е съпроводено с развитие на системна вазодилатация и това редуциране на следнатоварването може да увеличи сърдечния дебит, но също така и да предизвика хипотония поради което трябва да бъде ползван с внимание при пациенти с хипотония. Норадреналин (норепинефрин) е натурален катехоламин, кото въдбужда както алфа1, така и бета 1 рецепторите в организма. Той е мощен и сигурен вазоконстриктор, чието приложение може да повлияе благоприятно е реналния кръвен ток.

Амринон е некатехоламинов инотропен препарат, който подобно на Добутамин притежава вазодилататорен ефект. Приложението му инхибира Фосфодиестераза ІІІ, като това има за последствие увеличаване на ударния обем без да се повишава сърдечната честота. При някои пациенти обаче приложението му може да предизвика драматечна хипотония.

Редукция на следнатоварването: ако преднотаворването е оптимизирано, но пациентът все още е в шок следващата разумна стъпка е оптимизиране на следнатоварването. ПЕРМАНЕНТНО ХИПОТЕНЗИВНИТЕ ПАЦИЕНТИ НЕ СА КАНДИДАТИ ЗА РЕДУКЦИЯ НА СЛЕДНАТОВАРВАНЕТО. При пациенти с нормотензивност или хипертензивност обаче редукцията на следнатоварването подобрява сърдечното изтласкване.

Натриевият нитропрусид е най-често ползваният препарат за тази цел, чието действие настъпва мигновено и е доза зависимо. Действа като венозен и артериален вазодилататор в еквидозов режим. Трябва да е ползва с особено внимание при пациенти с ИБС поради възможността от развитие на коронарен стелт.

Алтернативно на натриевия нитропрусид се ползва венозен нитроглицерин, който също има вено- и артериоло разриряващ ефект.

Венозното приложение на АСЕ инхибитори също намаля следнатоварването при нормотензивни пациенти с лоша сърдечна функция.

Преднатоварването може да бъде редуцирано по механичен път чрез приложение на балонен аортен контрапулсатор.

Периферна вазоконстрикция:при неврогенен и септичен шок често се налага да се противодейства на вазодилататорния ефект на подлежащия етиогичен процес. Скорошни проучвания показват, че норадреналин може да се ползва като препарат от първа линия за тази цел, като към него може да се добави Вазопресин в ниски дози (0.01-0.04 единици/минута) когато пациентите не реагират на приложението на норадреналин. Вазопреси трябва да се ползва с внимание при пациенти с лоша сърдечна функция.

По нататъшното лечение на шока зависи от етиологията.