Цели на терапията: (1) да се осигури адекватна тъканна оксигенация; (2) етиологичната причина трябва да бъде идентифицирана и лекувана; (3) пациентът трябва да бъде мониториран за инфекция, лекарствена токсичност, флуидно претоварване и електролитен дисбаланс; (4) мониторира се нутриционния статус на пациентът: често се налага парентерално хранене.

         Нужда от спешно действие: при подозрение за ARDS (тахикардия и тахипнея) се дава кислород, прикачва се пулсов оксиметър и се назначава обзорна графия на бял дроб.

         Поради това, че септикемията е честа при ARDS се започва емперична терапия с широкоспектърен антибиотик.

         Супоративните мерки в доболнични условия включват: (1) кислород чрез кислородна маска, може да е от полза само за кратък период от време; (2) диуретици: фуроземид е подходящ за редуциране на белодробния оток и сърдечното преднатоварване; (3) кортикостероиди: приложението им е противоречиво, но могат да де ползват с успех при лечението на късната фибротична фаза на дисстрес синдрома.

         Суппоративните мерки в болнични условия включват: (1) трахеотомия, към нея се пристъпва ако респираторната поддръжка е неефективна; (2) ниски дози хепарин – за профилактика на венозните тромбози; (3) приложение на сърфъктант – това все още е експериментална терапия с обнадеждаващи засега резултати; (4) респираторна поддръжка – пациентите с ARDS почти винаги се нуждаят от асистирана вентилация; (5) перфлуорокарбон асистирана вентилация – това е експриментална терапия, която е най-добре проучена при малки деца; (6) позитивно крайно експираторно налягане (РЕЕР) – приложението на тази процедура премахва ателктазата и редистрибутира застойните течности в белия дроб; (7) обща физикална терапия – редуцира мускулната слабост; (8) белодробна физикална терапия – подпомага клирънса на пулмоналните секреции; (9) бронхоалвеоларен лаваж – това е ендоскопска техника, която премахва секрециите, които не могат да бъдат елиминирани по друг начин