Терапевтични цели

§ Да се идентифицира причината за импотентността

§ Възстановяване на сексуалната функция

Терапевтични възможности

§ Фармакотерапевтични препарати

o Силденафил (Виагра - Viagra) – бързо начало, пикови плазмени концентрации до 1 час от оралното приложение на препаратът. Ефективен е и при смесени причини за еректилната дисфункция. Да не се ползва при пациенти приемащи нитрати поради развитието на екстремна хипотония и влашаване на сърдечната функция. Препоръчва се приема му на празен стомах 1 час преди началото на желания полов акт, или 3 часа след нахранване. Едновременният му прием с ананасов сок увеличава плазмените му концентрации. Препоръчваната начална доза е 50 мг, а последващия дозов режим варира между 25 и 100 мг. Начална доза се препоръчва при пациенти с хепатална/ренална дисфункция и при такива приемащи мощтни инхибитори на Р450 3А4 като Ритонавир. Трябва да има 4 часов свободен интервал между приема на Силденафил и алфа блокер ! Не трябва да се употребява едновременно с други препарати за лечение на еректилна дисфункция. Не трябва да се употребява при пациенти с хередитални дегенеративни ретинални заболявания. Силденафил, както и всички други препарати от този клас са ефективни и при мъже страдащи от захарен диабет и при импотентност развила се след наранявания на гръбначния стълб. Силденафил, както и всички други препарати от този клас са ефективни при еректилна дисфункция при пациенти приемащи антипсихотици или инхибитори на обратното поемане на серотонин.

o Варденафил (Левитра - Levitra): Абсорбира се бързо, пикови плазмени нива се достигат след 30-60 минути. Ефективен е при еректилна дисфункция с органична, психосоматична или компинирана импотентност. Не трябва да се ползва от пациенти приемащи нитрати и от такива със сърдечна недостатъчност. Първоначалната доза е 10 мг приети 1 час преди началото на половия акт. Дозовите граници се вдижат между 5 и 20 мг дневно. При пациенти с артериална хипертония, захарен диабет и исхемична болест на сърцето началната доза трябва да е 20 мг. При все, че 5 мг като начална доза се препоръчва при пациенти с ренална/хепатална недостатъчност на парктика тези пациенти се лекуват с 10 мг първоначална доза. Дозата се намаля при пациенти приемащи мощтни инхибитори цитохром Р450 3А4 изоензимните системи: кетоконазол, итраконазол, ретонавир, индинавир и еритромицин, както и други лекарства. Този клас препарати трябва да се ползва с особено внимание при пациенти с ренално, хепатално или кардиоваскуларно заболяване, пенисен деформитет, пептично язвено заболяване и склонност към приапизъм. Препаратът може да пролонгира QT интервала при пациенти с наследстено пролонгиран интервал, както и при пациенти с придобита пролонгация. Храната не влияе върху абсорбцията на препарата за разлика от Силденафил. Противопоказания за приема на препаратът са: (1) известна свръхчувствителност към активната съставка на лекарствената форма; (2) едновременен прием с алфа блокери и нитрати – риск от сигнификантна хипотония; (3) инхибитори на цитохром Р450 изоензимните системи – редуцира се клирънса на Варденафил и се увеличават плазмените му нива; (4) остър коронарен синдром; (5) неконтролирана хипертония; (6) високи степени на ренална и/или хепатална нидостатъчност

o Тадалафил (Циалис - Cialis): ефективен при пациенти с ораганична, психосоматична и смесена импотентност. Храната не влияе върху абсорбцията на лекарствената форма. Също не трябва да се ползва при пациенти приемащи алфа блокери и нитрати поради описност от развитие на тежкостепенна хипотония. Пикови плазмени концентрации се наблюдават 2-4 часа след приема на препаратът, но афродизиачният му ефект продължава до 36 часа след приема на Тадалафил. Терапията започва с 10 мг приети 3-4 часа преди началото на половият акт, дозата може да се увеличи и на 20 мг дневно в зависимост от тежестта на импотентността. При следна степен на ренална недостатъчност терапията започва с доза от 5 мг веднъж дневно, като максималната дневна доза е 10 мг. При тежкостепенна ХБН или при пациенти на хемодиализа мексималната дневна доза е 5 мг. При лека до средно изразена хепатална недостатъчност максималната дневна доза е 10 мг. Не се препоръчва за ползване при тежкостепенна хепатална недостатъчност. Дневната доза не трябва да данвишава 10 мг при пациенти приемащи инхибитори на цитохром Р 450 изоензимните ензими: като кетоконазол, ритонавир и други. Представителите на този клас препарати не трябва да се ползват до 3 месеца след прекаран остър миокарден инфаркт ! Дозата се редуцира при лека и средна степен на ренална и/или хепатална недостатъчност, като при тежките форми препаратът не се ползва. Трябва да се ползва с особено внимание при пациенти предразположени към приапизъм, а именно страдащи от сърповидно клетъчна анемия, мултиплен меилом, левкемия или деформитет на пениса. Да се ползва с особено внимание при пациенти с коагулопатии. Противопоказанията за употреба на Тадалафил са: (1) свръхчувствителност към Тадалафил или друг компонент на лекарствената форма; (2) прием на нитрати и алфа блокер (единственият алфа блокер, който може да се ползва едновременно с Тадалафил е Тамсулозин в доза 0.4 мг веднъж дневно); (3) дегенеративни ренални заболявания; (4) тежкостепенна ренална/хепатална недостатъчност; (5) едновременната употреба на други препарати за лечение на еректилна дисфункция.

o Интракавернозен Алпростадил: инжектиран дирактно в кавернозните тела Алпростадил (простагландин Е1), въздейства върху артериолните гладко мускулни клетки, като предизвиква ерекция 2-5 минути след приложението му. Ползва се в доза между 5 и 40 гами за 1 инжекция. Обикновено терапията започва с 2.5 гами, като дозата се титрира с 5 гами за 1 инжекция, до максималната доза от 60 гами за 1 инжекция. Не се ползват повече от 3 инжекции седмично, като между отделните инжекции трябва да има минимум 24 часов интервал. Терапевтичният успех на тази терапия се движи между 67 и 85%, но за съжаление около половината от пациентите преустановяват приема на препаратът до края на 1-та година от началото на терапията. При пациенти приемащи антикоагуланти може да се образуват големи хематоми. Приема на Алпростадил и хипотензивни препарати има адитивен ефект и може да предизвика хипотония. Страничните реакции на препаратът не са сериозни и са правопропорционални на ползваната доза.

o Интракавернозен папаверин плюс Фентоламин

o Интракавернозен папаверин плюс Фентоламин плюс простагландин

o Трануретерален Алпростадил: това е по социално приемлива терапия. Първоначалната доза е 125-250 гами, като после дозата се наглася в зависимост от отговорът. Максималната еднократна доза е 1000 гами. Може да се прилага 2 пъти дневно за разлика от другите препарати. Терапевтичния успех на препаратът е 65%. Има обаче риск от развитие на хипотония и синкоп при предразположени пациенти, особено ако приемат други антихипертензивни препарати. Противопоказанията за употреба са: (1) свръхчувствителност към Алпростадил; (2) аномалии в анатомията на пениса; (3) при пациенти предразположени към приапизъм; (4) тромбоцитопения; (5) полицитемия; (6) предразположение към венозни тромбози.

§ Нефармакологична терапия: вакуум предизвикващи ерекция препарати

§ Хирургична терапия: (1) пенис протези и (2) пенисна реваскуларизация

§ Хранителни добавки: тук изборът е огромен, някои съдържат йохимбин, други съдържат DHEA (междинно съединение във веригата на тестостероновата синтеза) в доза 25-50 мг. Хранителните добавки на чисто натурална основа са социално приемлива (за пациентът) терапия, която предлага добър терапевтичен успех при ниска месечна стойност на лечението (средна цена на терапията е около 1 лев на ден).

§ Редуцирането на алкохолната консумация сигнификантно редуцира еректилната дисфункция