Active Image

          Цели на терапията: (1) да се успокои болката и сковаността; (2) да се обучи пациента за ползата от физикалната терапия и лечебната гимнастика за предотвратяване на големите деформации на гръбначния стълб; (3) лечение възпалението на други органи (напр.увеита); (4) лечение на сърдечното заболяване, ако има такова; (5) пациентът трябва да бъде посъветван да не пуши

          Терапия от първа линия при средно до тежко протичащо заболяване е приложението на блокера на тумор некротичния фактор (TNF) Etanercept (субкутанно 25 мг два пъти седмично или 50 мг субкутанно веднъж седмично). Той антагонизира TNF и намалява нивото на системното възпаление. По малък опит има с приложението на Infliximab. Другият представител на тази клас препарати Adalimumab получи наскоро одобрение да бъде ползван при пациенти с активна форма на болест на Бехтерев. Дозировките им са както при пациенти страдащи от ревматоиден артрит. Този клас препарати все още нямат статут на заболяване модифициращи лекарства при анкилозиращият спондилит. Отговора на увеита към терапия с блокери на TNF не може да се предвиди авансово.

          Нестероидните противовъзпалителни средства (НСПС) подобряват симптомите на болестта. Съществува мнение сред част от клиницистите, че Индометацин (2-3 х 50 мг) е най-добрия първи избор за НСПС при болестта на Бехтерев, при все че е стар и токсичен препарат. Втори удачен избор е Напроксен (250-500 мг два пъти дневно, орално приети по време на хранене или след нахранване, максимална дневна доза 1.25 грама – ползва се по често в педиатричната практика), трети избор е Диклофенак (75 – 150 мг дневно приети на 2-3 приема или еднократно в зависимост от избраната лекарствена форма). Коксибите са официално одобрени за терапия на анкилозиращ спондилит също, но засега няма данни за сравнителна ефикасност с другите представители от този клас препарати. НСПС могат да се ползват както самостоятелно така и в комбинация с друг препарат. Индивидуалната толерантност и токсичността на НСПС маргинализират разликата в ефикасността на отделните представители. Най-често избора на НСПС е емпиричен. СОХ2 инхибиторите имат същата ефикасност тук както и неселективните НСПС. Не е възможно да се определи авансово кой НСПС ще се толерира най-добре от пациента. След като бъде избрано НСПС дозата се увеличава постепенно до максималната. Ако пациентът не отговори на терапията с едно НСПС, то приема му се преустановява и се пробва друго НСПС, ако и с него последва терапевтичен неуспех то терапията с този клас препарати се преустановява. Спирането на НСПС не трябва да става рязко. При терапевтичен успех с НСПС максималната доза се поддържа докато изчезнат признаците на активно заболяване, след което дозата се намаля постепенно до минималната, която позволява да се контролира болката и сковаността.

          Бифосфонатния препарат Palmidronat сигнификантно доза зависимо намаля признаците и симптомите на анкилозиращия спондилит. Прилага се в доза 10-60 мг венозно веднъж месечно в продължение на 6 месеца. Това обаче е off label индикация на лекарството. Препаратът е добре поносим, артралгията е най-честия му страничен ефект.

          Сулфасалазин (500 мг веднъж дневно, дозата се увеличава постепенно с по 500 мг седмично до доза 1 грам 2 пъти дневно, максимална дневна доза 1.5 грама 2 пъти дневно) може да е от полза при пациентите с тежко протичане на болестта, особено при пациенти при които са заангажирани периферните стави. Това също е off label (неутвърдена официално) индикация. Пълният ефект на препаратът се проявява в края на 3-я месец от терапията. Особено удачен е изборът им ако има едновременно наличие на инфламаторно гастоинтестинално заболяване.

          Метотрексат (off label use) в доза  7.5 мг или максимум 15 мг веднъж седмично често повлиява благоприятно заболяването. В експериментални терапии се ползват и Azathioprine, Cyclophosphamide и Cyclosporine.

          Кортикостероидите се ползват при: (1) персистиращи ентезити; (2) периферен синовит и (3) увеит. Локалните инжекции (Триамцинолон в доза 5-40 мг) в големи стави, както и окуларните кортикостероиди са екстремно ефективни. Оралните кортикостероди не са от полза при анкилозиращия спондилит, при все че някои клиницисти ги ползват и тази лекарствена форма за краткотрайни лечебни курсове в дневна доза 7.5-15 мг преднизолонов еквивалент. Дълготрайната им употреба обаче е свързана с много сериозни странични ефекти вкл.остеопороза.

          Наркотичните аналгетици както и миорелаксантите са без антиинфламаторни действия, но успокояват ефективно болката свързана с дегенерация на големи стави.

          Хирургичните операции са понякога ефективни за корекция на спиналните деформитети (ветребрална остеотомия) и увредите на големите стави (ставно заместване). За редуциране на хетеротропното костообразуване се ползват НСПС.

          Физиотерапията е есенциална част от лечебния план: ползват се различни процедури вкл.ултразвук и лечебна гимнастика.