Active Image

Цел на терапията: (1) пациента да е добре оксигениран и хидратиран; (2) да се направи добра диференциална диагноза; (3) пациентът да се поддържа в добър нутриентен статус (да са добре нахранени); (4) да се избягва хиперхидратацията

Критични са първите 48-72 часа от началото на терапията.

При наличие на респираторен дисстрес се налага хоспитализация.

Кислорода трябва да е добре овлажнен, защото хоспитализираните новородени често се хипоксични.

Много от децата са средно дехидратирани.

Кислород, хидратация и бронходилататор (парентерално или чрез небулизатор) са първите болнични мерки. Най-често се ползва албутерол (при деца на възраст 4-6 години: 0.1-0.15 мг/кг през 1 часа, после през 4-6 часа; при деца на възраст 6-12 години: 2.5 мг през 8 часа), ипратропиум е неефикасен и не трябва да се ползва. Небулизирания епинефрин има най-голяма ефикасност.

Кортикостероидите не са показани, освен ако детето няма установена диагноза “бронхиална астма”.

Антибиотиците не са от полза и тяхната употреба не се стимулира при това заболяване. Изключение от това правило е наличието на вторична инфекция. Трябва да се има предвид също така, че интерстициалната пневмония при деца на възраст между 1 и 4 месеца най-често е хламидиална, което е основание за употреба на антибиотици. Антибиотиците също така са показани при критично болни деца !

Профилактичната употреба на антибиотици е противоречива при това заболяване.

Прилага се също така интермитентна или постоянна пулсова оксиметрия.

При респираторна недостатъчност – механична вентилация.

Бронхиолита обикновено е само лимитиращо се заболяване, при все че около 4% от пациентите развиват бронхиална астма.

Имунотерапията с респираторен синцитиавирусен  (RSV) имунен глобулин или RSV моноклонално антитяло може да намали вирусната репликация, но не повлиява продължителността на хоспитализацията и крайния изход от протичането на болестта.