Active Image

Цел на терапията: (1) идентификация на алергена; (2) образоване на пациента да се предпазва сам от излагане на алергени; (3) лечение на симптомите на белодробна дисфункция

Нужда от спешно действие: тежката хипоксемия изисква приложението на адекватни мерки (предимно кислород) и хоспитализация.

Терапия на първи избор е отделяне на болния от алергенната експозиция, което в леките случаи е достатъчно за самоизлекуване.

Кортикостероидите контролират възпалението и чрез лизозомална стабилизация (преднизолонов еквивалент 1-2 мг/кг) в продължение на 1-2 седмици се дават при част от острите случаи (терапията може да продължи и по–дълго до редуциране на белодробните инфилтрати). При хроничните случаи кортикостероидите са с маргинален ефект, редуцират леко инфилтратите, но не повлияват общото протичане на болестта.

Приложението на кортикостероиди не може да замени елиминирането на антигена !

Бронходилататорите не са от обща полза.

Кислород се дава винаги, целта е кислородна сатурация над 90%.

Прогноза: повечето пациенти въстановяват напълно белодробната си функция или остават минимални аномалии.