Active Image

Има различни форми на това заболяване (имунокомплекс медииран процес), терапията обаче следва общи принципи.

Трябва да се идентифицира и евентуално неутрализира антигена (първа терапевтична цел), като трябва да се има предвид, че острите форми на болестта могат да преминат и без специфична терапия.

Ако има обаче дихателна недостатъчност при острите форми терапията по спешност е наложителна. Бронходилататорите не са от голяма полза при това заболяване, ползват се кислород и кортикостероиди. Пост терапията с кортикостероиди след остър инцидент е с продължителност до 6 седмици (постепенно намялящи дози).

При хроничните форми целта на терапията (след идентификация на антигена и евент.десенсибилизация) е да се повлияе срива на дихателната функция по различни начини.

От лекарствените средства кортикостероидите са лекарства от първи ред, при все че има и други начини за повлияване на процеса антиген-антитяло, но те не са показани тук. Към тях може да се прибегне когато има “кортикострероидна алергия” или противопоказания за употребата на кортикостероиди (пептична язва и други).

При бронхопулмонарна аспергилоза ако сме в положение на невъзможност за ползване на кортикостероиди се ползва с успех Itraconazole в стандартна доза, при неуспех от неговото приложение > Voriconazole (Arch Bronconeumol. 2007 Jan).

Терапията с кортикостероиди започва стандартно при пациентите със средна или тежка степен на хиперсензитивния пулмонит.

Ползва се преднизолонов еквивалент в доза 1-2 мг/кг дневно за период от 2-3 седмици (дозата почва да се намаля след радио графски признаци за подобрение) и общо терапията продължава максимум до 6 месеца. Като се предполага, че до края на този период пациентът вече няма да е в контакт с алергена.

Счита се че терапията с кортикостероди при все че повлиява симптоматиката, няма съществено значение за крайния изход от болестта.

Пулмоналната хипертония развила се като усложнение на това заболяване се лекува стандартно.