Целта на терапията е елиминация на причинителя.
Базисните принципи на анти туберкулозната терапия са: (1) приложение на анти туберкулозна комбинация към която микроорганизмите са чувствителни; (2) към комбинацията се добавят два нова анти туберкулостатика когато се установи терапевтичен неуспех.
| |||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||
* In При HIV-инфектирани пациенти заменянето на rifabutin с rifampin минимизира страничните реакции с ХИВ вирусните протеазни инхибитори и инхибиторите на обратната транскриптаза ** Едновременния прием на Moxifloxacin и Рифампицин/Изониазид намаля плазмените нива на Moxifloxacin[1] |
При съмнение за ТБЦ терапията започва веднага.
Пациентът се изолира.
Терапия от първи ред е комбинацията от 4 препарата: изониазид, рифампин, пиразинамид и етанбутол, която се приема ежедневно. Пиразинамид се дава за 56 дози. Терапията през първите 2 месеца се нарича “индукционна”. Продължителността на терапията зависи от лекарствената чувствителност и клиничния отговор.
Изследват се храчки и култури докато станат отрицателни.
Най-неприятната странична реакция е хепатотоксичността. Ако се прояви се ползват алтернативни терапевтични подходи (л-вата от 2-ри ред).
След първите два месеца терапията продължава с изониазид и рифампин дневно в продължение на 4 месеца има и схеми с 2-3 седмично приложение на тези препарати.
Комбинацията е еднакво подходяща както при пулмонарна така и при екстрапулмонарна ТБЦ.
Ако обаче контролната графия в края на 2-я месец покаже данни за налични кухини, или културите са положителни терапията продължава 9 месеца.
Ползва се пост индукционно и седмично приложение на рифапентин и изониазид при ХИВ отрицателни пациенти и при ниско рискови ТБЦ болни. При ХИВ положителни пациенти не се ползва тази комбинация, както и при екстрапулмонарна ТБЦ.
Ако има непоносимост към рифампин той се замества с рифабутин.
Пиридоксин в доза 25 мг дневно се ползва задължително, за да се предотврати изониазид индуцирания пиридоксинов дефицит.
Първоначалната терапия на ХИВ пациентите с ТБЦ е както при другите пациенти, в последващата терапия след 2-я месец не трябва да се ползва двуседмичното приложение на рифампин/рифабутин и изониазид при пациенти със стойности на CD4+ под 100. При тази категория пациенти се ползва 3 седмичното приложение на комбинацията.
Терапия на латентни ТБЦ лезии: терапия от първи ред е изониазид даван ежедневно в продължение на 9 месеца. Този терапевтичен избор е еднакво подходящ и при ХИВ позитивни пациенти. Терапия от втори ред при тези случаи е рифампин в продължение на 4 месеца.
Хирургична резекция се ползва при лекарствено резистентни случаи. Най-често се ползва анатомична белодробна резекция.
Има тест за установяване на ТБЦ резистентноста преди започване на терапията, като това помага при избора на подходящ първоначален режим. Обаче има и друга данна, а именно че резистентността в част от случаите е придобита и се дължи на подлежаща инфекция и ако тя се санира вероятността за възстановяване на чувствителността към терапията е голяма (March 15 issue/The Journal of Infectious Diseases).
Терапевтичния режим 4 + 2 има ефикасност 95%.
По време на лечението се мониторират чернодробните трансаминази.
Хемодинамичната дестабилизация на пациента по време на терапията налага хоспитализация.
Екстракта от 7-methyljuglone изолиран от Euclea natalensis, самостоятелно, след края на антибиотичната терапия или в комбинация с антитуберкулозни лекарства може се ползва за лечение на интра и екстрацелуларни инфекции с M. Tuberculosis.
Стандартно се ползва алое по време или след полиантибиотичната терапия.
Тютюнопушенето е рисков фактор както за развитие на ТБЦ така може би за рецидивите (American Medical Association March 2007)