Цел на терапията: (1) елиминация на причинителя; (2) възстановяване на назалния пасаж и дренажа на синусите с антиконгестанти; (3) подобряване качеството на живот на пациента чрез използване на салинни шпрейове и/или синусни муколитици

Острия бактериален риносинузит (ОБРС, или просто синузит) е най-честата причина за употребата на антибиотици в лекарската практика.

          Повечето гайдлайни препоръчват широкоспектърните пеницилини като препарати от първа линия за терапия на това заболяване, други препоръчват протектираните пеницилини и дават предпочитания на Cefuroxime axetil, Cefpodoxime proxetil и Cefdinir за употреба при пациенти, които са алергични към пеницилин.

          Нужда от спешно действие: (1) при пациенти с пресептален или постсептален синузит се налага хоспитализация; (2) при пациенти, които са развили горен орбитален фисурен синдром; (3) при пациенти със съмнение за мастоидит, менингит или мозъчен абсцес (хиперпирексия + гърчове и/или припадъци); (4) при пациенти с остеомиелит като компликация най-често на фронтални синузит

Не фармакологична терапия

Назални шпрейове с морска вода или натриев хлорат: те са без страничен ефект и се приемат с охота от пациентите.

Фармакологична терапия

          Антибиотиците са лекарства от първи ред. Избора на антибиотик се базира върху чувствителността на причинителя, цената и потенциалните странични ефекти.

          Три големи групи антибиотици могат да се ползват като за начало: (1) протектирани пеницилини; (2) широкоспектърни цефалоспорини и (3) макролиди.

          И трите групи са еднакво ефективни ! (доказателствено събитие от ниво А)

          Продължителността на приложението им е 7-10 дни при острия синузит и 3-6 седмици при хроничния, желателно е да се прилагат с мултивитамини.

          Конфуза се получава ако не се разпознае хламидийната инфекция !!

 Active Image

          Горната схема обобщава някои терапевтични възможности.

          При пациенти, които не са подобряват след 5-7 дни терапията се превключва към респираторни хинолони или цефалексини от ІІІ или ІV поколение, ако няма отговор към лечението в продължение на 3-4 седмици се ползва добавка от метронидазол и клиндамицин към основната антибиотична терапия.

          Антибиограмата е задължителна.

          Вазаконстрикторните назални шпрейове като Oxymetazoline (оксиметазолин) или препаратите съдържащи псивдоефедрин са също част от комплексната терапия на острия бактериален риносинуит. Те редуцират назалния оток и спомагат за възстановяването на назалния дренаж.

          Кортикостероид съдържащите назални шпрейове са полезни при рекурент синузитите, а също така и при тези с алергична компонента. Противопоказани са при фунгиален синузит. Някои клиницисти ползват кратък курс от орален преднизолон.

          При температура стандартно се ползват аналгетици и антипиретици или нестероидни противовъзпалителни средства (най-често Aulin/Аулин).

          За възстановяването на синусния дренаж се ползват и следните препарати, които са регистрирани у нас като Геломитрол форте в доза до 3 х 2 капсули.

 

 

         Хирургични ендоскопски операции се ползват ако има структурни аномалии, както и при хроничен синузит.

        Известни са следните хирургични операции: (1) назален прозорец; (2) процедура на Калдуел - Лук; (3) етмоидектомия (4) външна етмоидектомия; (5) остеопластичен флап и други по малко ползвани днес.

          Тонзилектомията намаля честотата на рекурент синузитите, за същата цел се ползват и имуномодулатори и ваксинации (най-често пневмококова).