Active Image

Ключови думи: glomerulosclerosis, chronic renal failure, chronic kidney failure, CRF, end-stage renal disease, ESRD, end-stage kidney disease, ESKD, nephropathy, rapidly progressive glomerulonephritis, RPGN, focal segmental glomerulosclerosis, FSGS, glomerular fibrosis, tubulointerstitial fibrosis, lupus nephritis, azotemia, uremia, dialysis, renal replacement therapy, renal replacement, renal transplant, renal transplantation, kidney transplant, kidney replacement, kidney transplantation, renal dialysis, kidney dialysis, dialysis, hemodialysis, peritoneal dialysis, гломерулосклероза, хронична бъбречна недостатъчност, ХБН, нефропатия, бързо прогресиращ гломерулонефрит, фокална сегментна гломерулосклероза, гломерулна фиброза, тубулоинтестициална фиброза, лупусен нефрит, азотемия, уремия, диализа, ренален трансплантант, бъбречна трансплатнация, хемодиализа, перитонеална диализа

 

Прогресията на хроничния гломeрулонефрит до ХБН може да бъде забавена чрез приложението на различни мерки включително: агресивен контрол върху захарния диабет, хипертонията и протеинурията. Диетичната протеинна рестрикция, ограничението на приема на фосфати, и намаления прием на храни богати на липиди имат сигнификантно значение за намаляне прогресията на болестта. Специфичните терапии за някои глумерулни заболявания (като лупус)също допринасят за забавяне прогресията на гломерулната увреда. Наличната анемия и хипокалемия трябва да се лекуват радикално, същото се отнася и за наличните придружаващи заболявания като сърдечни проблеми и диабет

Целта на антихипертензивната терапия при пациенти с протеинурия над 1 гр/дневно е поддържане на кръвно налягане по-ниско от 125/75 mm Hg; при пациенти с протеинурия над 1 гр/дневно целта на антихипертензивната терапия е поддържане на кръвното налягане около 130/80 mm Hg. Инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим са лекарство на първи избор при терапия на хипертонията на пациенти с хроничен гломерулонефрит, защото този клас препарати имат изразено ренопротективно действия също. ACE инхибиторите ефективно редуцират протеинурията чрез редуциране на еферентния васкуларен тонус, което намаля гломерулната хипертония, поради което този клас препарати се ползват като част от общата терапия за нефрозния оток дори при нормотензивни пациенти със сигнификантна протеинурия.

Ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти намалят прогресията на гломерулната увреда подобно на АСЕ инхибиторите.

Диуретиците намалят клирънса на свободната вода и се ползват за контролиране на отока и хипертонията и се включват когато гломерулната филтрация спадне до и под 25 мл/мин.

Бета-блокери, блокери на калциевите канали, централни алфа 2 агонисти (Clonidine), алфа 1 антагонисти и директни вазодилататори (Minoxidil, нитрати) се ползват за контролиране на кръвното налягане.

Реналната остеодистрофия се овладява чрез ранното приложение на витамин D3 и фосфатни хелатори. Трябва да се търсят и лекуват неуремичните причини за анемията, като железен дефицит преди да се започне терапия с еритропоетин.

Ако е налична хиперлипидемията трябва да се лекува, за да се намали кардиоваскуларната коморбидност.

Към хемодиализа/перитонеална диализа се престъпва когато клирънса на серумния креатинин спадне трайно под 20-25 мл/мин.

Диета: ограничения прием на протеини (0.4-0.6 g/kg/дневно) намаля прогресията на гломерулната увреда и намаля хиперфосфатемията. Пациентите подложени на протеинна рестрикция трябва да се мониторират за поява на малнутриция. Ограничава се също приема на храни богати на калий.