Active Image

          Ключови думи: acute nephritis, Bright disease, acute poststreptococcal glomerulonephritis, PSGN, acute postinfectious glomerulonephritis, остър нефрит, гломерулонефрит, пост инфекциозен гломерулонефрит, пост стрептококов гломерулонефрит, инфекция, хепатит, стрептококи

 

Лечението на пост инфекциозния гломерулонефрит е фокусирано към елиминация на подлежащата инфекция, ако това е възможно (трудност представляват хепатит В и хепатит С асоциираните пост инфекциозни гломерулонефрити) и осигуряване на поддържаща терапия докато настъпи спонтанна резолюция на гломерулното възпаление.

         Пациентите трябва да са на поселен режим през острата фаза на болестта.

         Диуретици (Фуроземид 1-2 х 40 мг) и антихипетрензивни препарати (калциеви антагонисти в стандартни дози – например Нифедипин 2-3 х 10 мг или Дилтиазем 2 х 60 мг) се ползват, за да се контролира екстрацелуларния обем и артериалното налягане. Ако се наблюдава хипертонична енфецалопатия се ползва първоначално нитропрусид.Рядко се налага използването на диализи, за контрол на хиперволемията и уремичния синдром.

         Подлежащата инфекция трябва да се идентифицира и да се лекува адекватно, независимо от това дали е остра или хронична.

         При данни за бактериална инфекция (фарингити, синузити, бронхити, ендокардити, импетиго) се ползват съответните нефро щадящи антибиотици, предимно протектирани пеницилини или цефалоспорини от 2-ра генерация нагоре.

        Абсцесите се дренират хирургично.

        При данни за фунгиална инфекция антифунгиални препарати, без Нистатин (поради слабата си ефективност), коназолите осигуряват достатъчна ефективност при сравнително ниска токсичност.

       При вирусна инфекция разумно би било ползването на неспецифични имуностимуланти.

       При рецидивиращи пост инфекциозни гломерулонефрити се търси имунодефицитно състояние, предимно IgA дефицит. При втора пост инфекциозна атака задължително се извършва бъбречна биопсия за прецизиране на терапията.

       Глюкокортикостероиди и имуносупресанти се ползват изключително рядко само при много тежки случаи на пост инфекциозен гломерулонефрит.

Диета: Ограничава с приема на сол и течности. Ограничава се приема на протеини при азотемични пациенти, освен ако няма данни за малнутриция.