Active Image

Ключови думи: MPGN, mesangiocapillary glomerulonephritis, lobular glomerulonephritis, persistent hypocomplementemic glomerulonephritis, parietoproliferative glomerulonephritis, dense deposit disease, lobular nephritis, мезангиокапилярен гломерулонефрит, лобуларен гломерулонефрит, париетопролиферативен гломерулонефрит, лобуларен гломерулонефрит, мембранопролиферативен гломерулонефрит

 

Терапевтичния подход включва: имуносупресия, инхибиране на тромбоцит индуцираното нараняване на гломерулите с Aspirin и Dipyridamole, минимизиране на гломерулните фибринови отлагания с антикоагуланти и употреба на стероидни и нестероидни противовъзпалителни препарати.

Антикоагулантите, нестероидните и имуносупресивните терапии (cyclophosphamide) имат минимален ефект върху протичането на болестта и са свързани с развитие на сериозни странични реакции. Приложението на Mycophenolate mofetil (CellCept - орално 2 х 1 грам дневно в продължение на 12-18 месеца) е свързано с по-ниска честота на страничните реакции, но все още не е добре проучено при това заболяване, ползва се в комбинация с кортикостероиди (40 mg/m2 орално в продължение на 6-12 месеца).

При стероид резистентен MPGN тип II се ползва успешно Cyclosporine (Sandimmune - орално, 2 мг/кг дневно през първите 4 дни, после 1 мг/кг/дневно през следващите 7 дни, последвани от 0.6 мг/кг/дневно през следващите 2 седмици, после 0.3 мг/кг/дневно пред следващите 39 дни, след което се дава поддържаща доза от 0.15 мг/кг/дневно.

Стероидната терапия е ефективна при деца, възрастните се повлияват по добре от приложението на антиагреганти.

Подлежащите заболявания предизвикали гломерулонефрита трябва да се лекуват адекватно.

Антивирусната терапия е от полза при инфектираните с вируса на хепатит С и криоглобулинемия. При последното състояние се използва и interferon alfa-2a (ROFERON - 3 милиона единици субкутанно или мускулно 3 пъти седмично в продължение на 48-52 седмици). След преустановяване употребата на интерферон криоглобулинемията се появява отново. При някои пациенти приложението на интерферон може да влоши бъбречната функция.

Употребата на Ribavirin при пациенти с креатининов клирънс под 50 мл/мин е противопоказана. Рибавирин може да предизвика доза зависима хемолиза и затова трябва да се ползва едновременно с интерферон само при много тежко протичащи случаи.

Антивирусната терапия подтиска виремията и криоглобулинемията, но не намаля прогресията на реналната увреда.

Пациенти с чернодробна трансплантация влизат във вирусна ремисия.

Независимо от това, че пациентите с хепатит В асоцииран гломерулонефрит често влизат в спонтанни ремисии антивирусна терапия се ползва и при тях.

Агресивната имуносупресия и плазмафереза се запазват за пациентите с тежко протичащо заболяване и/или васкулит. Имуносупресивните протоколи включват пулс с methylprednisone (венозно, 0.5-1 g/дневно за 3-5 дни), последвани от 0.5-1.0 mg/kg/дневно prednisone и цитотоксични препарати обикновено орален cyclophosphamide (2 mg/kg/дневно) в продължение на 8-12 седмици.

Плазмаферезата помага да се елиминират криоглобулините и възпалителните медиатори. Rituximab (RITUXAN, венозно 375 mg/m2 веднъж седмично в продължение на 4-8 седмици)е от полза при рефрактерни случаи.

При пациентите със системен лупус еритематодес и други ревматологични заболявания терапията се базира на терапевтичните принципи при тези заболявания.

Диета: ограничава се приема на сол до 4-6 грама дневно, което спомага да се контролират отока и хипертонията. При пациентите с нормална ренална функция приема на протеини и 1 грам дневно плюс протеинната загуба чрез урината. При развитие на бъбречна недостатъчност препоръчва се дневната употреба на протеин да е ограничена до 0.6-0.8 грама/кг/дневно. Препоръчва се приложението на ниско холестеролова диета при тези пациенти.