Active Image

Ключови думи:membranous nephropathy, membranous glomerulonephritis, мембранозен гломерулонефрит, мембранозна нефропатия

Терапията на мембранозния гломерулонефрит включва лечение на подлежащата патология при вторичните форми и предотвратяване или редуциране компликациите на нефротичния синдром.

При 1/3 от пациентите настъпват спонтанни ремисии без протеинурия в продължение на 3-5 години, при 1/3 от пациентите остава протеинурия в границите на 1-2 грама/дневно, но без намаляне на гломерулната филтрация, а другата 1/3 прогресират но ХБН в рамките на 3-4 години.

Лошите прогностични фактори включват: мъжки пол, възраст над 60 години, хипертония, протеинурия с продължитлност над 6 месеца и обем над 4 грама/дневно.

Успешното лекуване на подлежащите заболявания при вторичните форми води до излекуване/подобрение на гломерулонефрита. При пациенти с хепатит се опитва терапия с интерферон. Cyclosporine не протектира срещу de novo развитието на рекурент мембранозните нефропатии.

Ограничение приема на сол е ключов момент за редуцирането на аназарка.

Ограничения прием на протеини може да не е от полза за намаляне прогресията на хроничната бъбречна недостатъчност.

Диуретиците спомагат за контрол на отока. Най-често са ползвани бримковите диуретици.

Нестероидни противовъзпалителни средства, АСЕ инхибитори и  ангиотензин ІІ рецепторните блокери се ползват за намаляне на протеинурията. последните два класа лекарства са особено удачни когато има съчетание от протенурия и хипертония.

Хипертонията трябва да се лекува агресивно.

Хепаталните 3-methylglutaryl coenzyme A редуктазни инхибитори се ползват за лекуване на хиперхолестеролемията.

Рутинната антикоагулация се приема противоречиво. Ако рискът от развитие на тромбози на реналните вени и голям то тогава антикоагулацията е есенциална част от терапията.

Не трябва да се прилагат имуносупресанти при пациенти с асимптоматична ненефротична протеинурия.

Терапията с имуносупресанти е показана при следните пациенти:
увеличени стойности на креатинин
прогресивен ход на заболяването
тежко степенен нефротичен синдром
персистиращ нефротичен синдром
тромбоемболизъм
ако пациентът е мъж, на възраст над 50 години
повишено отделяне чрез урината на IgG
повишено отделяне чрез урината на комплимент
туболоинтестициални данни за фокална склероза

Имат три начални схеми за имуносупресия при това заболяване:

  • Циклофосфамид (1-2 мг/кг/дневно, орално) + Преднизолон (0.5 мг/кг/дневно, орало) в продължение на 6 месеца

  • Хлорамбуцил орално, (0.1-0.2 мг/кг/дневно) в продължение на 1 месец, последван от орално приложение на кортикостероиди през следващия месец, като препаратите се редуват в продължение на 6 месеца

  • Метилпреднизолонов венозен пулс (1 грам/дневно) прилаган ежедневно в 3 последователни дни, последван от приложението на Преднизолон 0.5 мг/кг/дневно в следващите 27 дни,  тази ежемесечна схема се повтаря всеки месец в продължение на половин година

Ако пациентите не се повлияят се прилага следното:

  • Комбинация от алкилиращ препарат и кортикостероиди

  • Циклоспорин 3.5-5 мг/кг дневно, орално в продължение на 1-2 години

  • Мофетил микофенолат 2 х 1 грам орално

Експерименталните терапии включват използването на интравенозен имуноглобулин и ритуксимаб.

Хирургично лечение: бъбречната трансплантация е показана при пациенти с терминална ХБН.
Диета:ограничава се приема на сол. Ограничението на протеинния прием може да не е от полза.