Руноваскуларна хипертония
Клинични насоки към евентуалното наличие на реноваскуларна хипертония
- • Внезапно начало на артериалната хипертония при предишно нормотензивни пациенти, по-млади от 30-50 годишна възраст, ако пациентът е жена трябва да се подозира наличие на фибромускулна дисплазия
- • Бърза еволюция на артериалната хипертония до малигнени стойности
- • Наличие на систолен абдоминален шум по хода на реналните артерии
- • Нарушение на бъбречната функция на пациента
- • Лош контрол на артериалната хипертония с фармакотерапия
- • Бързо развитие на тежкостепенна хипертензивна ретинопатия
Най-чести причини за развитието на реноваскуларната хипертония
- • Стеноза на реналните артерии
- • Фибромускулна дисплазия на реналните артерии
- • Аортит на Такаяши
Диагностичен подход към установяване на реноваскуларна хипертония
- • Радионуклеидна ренограма с приложение на Каптоприл
- • Доплерова ехография на реналните артерии – диагностичната стойност на метода е обаче оператоз зависима
- • Ангиография на реналните артерии – това е златен стандарт за установянане стенози по реналните артерии
- • Компютър томографска ангиография на реналните артерии – установява добре и наличието на фибромаскулна дисплазия на артериите
- • ЯМР – не се установяват добре обаче сегментните стенози на реналните артерии, но метода е добър за изследване при азотемични пациенти, защото не изисква приложение на йод съдържащ контраст
- • Интервенционална радиология – перкутанната ангиопалстика се предпочита в наши дни пред хирургичната интервенция, честотата на терапевтичният успех е близо 85-90%, а честотата на рецидивите е едва 10-20%, най-често при непълна дилатация на лезиите