Руноваскуларна хипертония

Клинични насоки към евентуалното наличие на реноваскуларна хипертония

  • Внезапно начало на артериалната хипертония при предишно нормотензивни пациенти, по-млади от 30-50 годишна възраст, ако пациентът е жена трябва да се подозира наличие на фибромускулна дисплазия
  • Бърза еволюция на артериалната хипертония до малигнени стойности
  • Наличие на систолен абдоминален шум по хода на реналните артерии
  • Нарушение на бъбречната функция на пациента
  • Лош контрол на артериалната хипертония с фармакотерапия
  • Бързо развитие на тежкостепенна хипертензивна ретинопатия

Най-чести причини за развитието на реноваскуларната хипертония

  • Стеноза на реналните артерии
  • Фибромускулна дисплазия на реналните артерии
  • Аортит на Такаяши

Диагностичен подход към установяване на реноваскуларна хипертония

 

  • Радионуклеидна ренограма с приложение на Каптоприл
  • Доплерова ехография на реналните артерии – диагностичната стойност на метода е обаче оператоз зависима
  • Ангиография на реналните артерии – това е златен стандарт за установянане стенози по реналните артерии
  • Компютър томографска ангиография на реналните артерии – установява добре и наличието на фибромаскулна дисплазия на артериите
  • ЯМР – не се установяват добре обаче сегментните стенози на реналните артерии, но метода е добър за изследване при азотемични пациенти, защото не изисква приложение на йод съдържащ контраст
  • Интервенционална радиология – перкутанната ангиопалстика се предпочита в наши дни пред хирургичната интервенция, честотата на терапевтичният успех е близо 85-90%, а честотата на рецидивите е едва 10-20%, най-често при непълна дилатация на лезиите