Есенциална хипертония

Патофизиология и етиология

Повечето случаи са идиопатични. Като генетични аномалии се установяват спонтанни мутации в генома на хромозома 1, както и повишени нива на инсулин при пациентите с есенциална хипертония; скорошни наблюдения установяват ниски нива на медта при пациентите с есенциална хипертония.

При есенциалната хипертони съществува нарушение на секрецията на протективните простагландини, което влошава и функцията на  системата „ренин-ангиотензин-алдостерон“. Повишените нива на антидиуратичният хормон, които се установяват при някои хипертоници не водят до елевации на кръвното им налягане. Приема на натрий и калций/калий модулира кръвното налягане чрез паратироидните хормони и системата ренин-ангиотензин-алдостерон, но все още има дебати по отношение на точният механизъм по който се осъщствява това. Приема на нискоградусов алкохол повишава кръвното налагане чрез стимулиране отделянето на ренин от бъбреците.

Признаци и симптоми

При голяма част от пациентите с есенциална хипертония първоначално няма никаква симптоматика, понякога първите прояви на болестта са епизодичен епистаксис/главоболие.

При възрастните пациенти се наблюдава често изолирана систолна хипертония поради атеросклеротично втвърдяване на кръвоносните им съдове.

Разликите в кръвното налягане на двете ръце на пациента не трябва да е над 15%.

Използвайте коректно калибрирани апарати за мерене на кръвното налягане, защото съществуват 11 грешки, които могат да бъдат допуснати и да компрометират правилното измерване на кръвното налягане на пациентът.

Курс на протичане на есенциалната хипертония

Възрастните пациенти, над 80 годишна възраст, се чувстват по-добре и живеят по-дълго ако нивата на кръвното им налягане не надвишават 140/90 мм жив стълб, в сравнение с поддържането на по-ниски стойности на кръвното налягане. Ето защо при тази възрастова група не се препоръчва агресивно понижаване нивата на кръвното налягане.

Левокамерната хипертрофи се редуцира след 6-ят месец от редовното приемане на препарати за редуциране на кръвното налягане: тиазиди, АСЕ инхибитори, бета-блокери и блокери на СА канали.

Изолираната систолна хипертония при възрастните пациенти е рисков фактор за развитие на мозъчен инсулт – вероятност от 35%, ако патологията не се контролира добре; същот така тя е и рисков фактор за настъпване на кардиоваскуларна смъртност – вероятността от настъпването й се изчислява на 25% при тази група пациенти.

Усложнения на артериалната хипертония

Хипертонични кризи, едем на папилите, обтундация и гърчове, ренална недостатъчност, остър миокарден инфаркти енцефалопатия с развитие на инсулт.

Вероятността за настапване на неблагоприятни кардиоваскуларни събития нараства с увеличаване на стойностите на СИСТОЛНОТО кръвно налягане. Вероятността от настъпване на неблагоприятни офталмологични/ренални увреди се увеличава правопропорционално с увеличаване нивата на ДИАСТОЛНОТО кръвно налягане.

Недобре контролиранат артериална хипертония води и до увеличаване на инсулиновата резистентност, което може да причини развитие на хипертония-индуциран захарен диабет при някои хипертоници.

Лабораторни изследвания при артериална хипертония

Рутинният първоначален пакет включва: анализ на урината; ПКК, биохимия: урея, креатинин, кръвна захар, йонограма с калий, пикочна киселина, тиреотропен хормон; ЕКГ и ехокардиография.

Други изледвания при необходимост са: за наличие на микроалбуминемия, холтер на кръвното налягане, катехоламини в урината; стрес-тест за установяване на короналният резерв.

Лечение на есенциалната артериална хипертония

·         Увеличен прием на калий-съдържащи храни, особено ако пациентът ползва и тиазиден диуретик

·         Намален прием на натрий-съдържащи храни

·         Редукция на телесното тегло при необходимост и регулярна физическа активност

·         Намаление приема на алкохол – пациентът трябва да бъде стимулиран, ако злоупотребява с алкохол, да премине към т.нар.“социална консумация на алкохол“

·         Увеличен прием на разстителни протеини – най-богат източник на тях е соята

·         Повишен прием на калций – всеки хипертоник се нуждае около 1 грам допълнително калций, особено ако нивата му са понижени

·         При нужда прием на магнезий

·         Приема на нестероидни противовъзпалителни препарати трябва да се избягва/ограничи, защото те водят до задръжка на натрий и респ.на вода в организма на пациента

При употребата на антихипертензивни препарати трябва да се водим от принципа „бавно и в ниски първоначални дози“. Приложението само на 1 антихипертензивен препарат КАТО НАЧАЛНА ТЕРАПИЯ не се препоръчва, защото в 60% артериалната хипертония не може да се контролира адекватно само с 1 лекарство, ето защо понастоящем най-често антихипертензивната терапия започва с приложението на два медикамента, единият от които задължително е тиазиден диуретик.

Лекарят трябва да може да разграничи истинската резистентна артериална хипертония от т.нар.“псевдорезистентност“, която се наблюдава при неправилното измерване на кръвното налягане от пациента самостоятално в домашни условия.

Директните вазодилататори като Миноксидил или Хидролазин са резервни препарати от 4-та линия за овладяване на истински резистентната артериална хипертония.

При бременни хипертонични не трябва да се ползват АСЕ инхибитори, защото те са тератогенни за плода. При този сценарий се ползват или бета-блокери (пропранолол е препарат на първи избор)), алфа-метил допа или евент.хидралазин.

При наличие на развита сърдечна недостатъчност трябва задължително да се ползва и спиронолактон, а към бета-блокада трябва да се пристъпва едва след стабилизация на сърдечната функция на пациент с АСЕ инхибитори/АІІ блокери и диуретици.

Бета-блокерите при пациенти над 60 годишна възраст не са от особена полза за лечението на есенциалната артериална хипертония ПРИЛОЖЕНИ САМОСТОЯТЕЛНО, освен ако пациентът няма насложени като ко-морбидности и коронарно артериално заболяваня/сърдечна недостатъчност.

При пациенти с аденом на простатната жлеза е резонно приложението на алфа-блокер.

Изолираната систолна хипертония при възрастни пациенти се овладява най-добре чрез приложението на блокери на Са канали и евент тиазиден диуретик или спиронолактон. Доказано, е че ратардните форми на Нифедипин  протектират пациента и срещу развитие на исхемичен мозъчен инсулт.