Гайдлайн – фармакологичен контрол при пациентите с предсърдно мъждене

Клас I

·     Измерването на сърдечната честота на пациента в покой, както и контролирането й чрез използване на парентерални бета-блокери или недихидропиридинови блокери на калциевите канали се препоръчва при всички пациенти с персистиращо или перманентно предсърдно мъждене

·     При липса на данни за синдроми на преждевременното възбуждане на камерите се ползват горепосочените два класа препарати с цел добиване на контрол върху камерната честота при пациенти и с остро настъпило предсърдно мъждене, като особено внимание се налага при пациентите страдащи от сърдечна недостатъчност и/или които са хипотонични

·     Венозното приложение на Дигоксин и Амиодарон се използва за добиване контрол върху камерната честота при пациентите страдащи от висок клас сърдечна недостатъчност

 

Клас IIа

·     Макар и по-рядко е допустимо едновременното приложение на Дигоксин с бета-блокер или недихидрипиридинов блокер на калциевите канали, като трябва да се внимава за настъпването на брадикария

·     При неуспех на фармакотерапият за добиване контрол върху съдечната честота трябва да се пристъпи към аблация на АV-възела или аблация на допълнителният проводен път, ако такъв е наличен

·     Самостоятелното приложение на Амиодарон за контролиране на камерната честота е допустимо само ак другите начини за контрол на честотата на камерите са неуспешни или има контраиндикации за извършването им

·     Ако при пациентът с предсърдно мъждене има наличие на допълнителен проводен път и електрическото кардиоверсио не е показано се прилага или прокаинамид или ибутилид (венозно)

Клас IIв

·     Оралният амиодарон, с цел контрол на камерната честота,  се ползва единствено, когато парентералното приложение на бета-блокерите, недихидропиридиновите блокери на калциевите канали и/или дигоксин е било неуспешно

·     При хемодинамично стабилни пациенти с предсърдно мъждене на фона на наличие на допълнителен проводен път е показано венозното приложение на прокаинамид, дизопирамид, ибутилид или амиодарон с цел добиване на контрол върху камерната честота

·     Когато фармакотерапията за контрол на камерната честота се провали или има съмнение за наличие на тахикардия-медиирана кардиомиопатия се пристъпва към катетерна аблация на АV-възела

Клас III

·     Не е редно дигиталис съдържащи препарати да се ползват самостоятелно за контролиране на камерната честота при наличие на пароксизмално предсърдно мъждене

·     Към аблация на АV-възела не трябва да се пристъпва преди да има опит за фармакологичен контрол на камерната честота при предсърдно мъждене

·     При пациенти с декомпенсирана сърдечна недостатъчност и предсърдно мъждене не е редно да се прилагат недихидропиридинови блокери на калциевите канали поради наличие на кардиодепресивен ефект на този клас лекарства

·     Не е редно да се прилагат дигоксин или недихидропиридинови блокери на ккалциевите канали при пациенти с предсърдно мъждене и наличие на допълнителен проводен път, защото това може да доведе до екзацербация на камерната честота

·     Не е редно камерната честота да спада под 80 удара/минута при пациенти с предсърдно мъждене, които са под фармакологичен контрол на камерната им честота