42 годишен пациент страдащ от лошо контролиран захарен диабет, който се представя клинично с рецидивираща гръдна болка в последните 24 часа, кото е с продължителност до 15 минути обаче. По-долу е показана неговата електрокардиограма направена в безболков период

6 часа по късно същият пациент се оплаква от остра гръдна болка и е налична следната електрокадиограма

На първата електрокардиограма имаме наличен синусов ритъм и сърдечна честота от 75 уд/мин.; нормална електрическа сърдечна ос. Налични са обаче изразвявания на Т-вълната в долните отвеждания: II, III и aVF, както и във високолатералните отвеждания: I и aVL. В прекордиалните отвеждания от V3-V6 има налична симетрична инверсия на Т-вълните и ST-депресия която е видима най-вече във V4.

Тази ЕКГ находка представлява рисков фактор за налична миокардна исхемия, като съмненията в тази посока се допълват и от характерната клиника! Задължително трябва в този случай да се пуснат сърдечните биомаркери и ако не са негативни имаме нестабилна ангина пекторис, а ако са позитивни имаме nonSTEMI-OMI. Поради това, че на първото ЕКГ няма регионални ST-сегментни елевации можем да заключим, че острият коронарен синдром в случаят се дължи на ненапълно оклузирала коронарните артерии атеросклеротична плака.

На вторият ЕКГ запис имаме пак синусов ритъм, но сърдечната честота е вече 100 уд/мин, електрическата сърдечна ос остава нормална. Забелязваме инверсия на Т-вълните и предна налична ST-депресия, като Т-вълните вече са високи и на широка основа.Във V3 Т-вълната е хиперакутна и малко по-висока от R-зъбеца. Във V3 и V4 има елевация от 1 милиметър. Това обръщане на Т-вълните от инверсия към хиперакутност се нарича "ПСЕВДОНОРМАЛИЗАЦИЯ" и се наблюдава при неоклузирала плака на коронарните артерии в хода на острият коронарен синдром.

Извършването на ангиография е задължително в случая!