Повишеното общо безпокойство се наблюдава при около 13% от общата популация пациенти. Това е диагноза на изключване и понякога се налагат различни консултации преди диагнозата „повишено общо безпокойство“ да бъде поставена.

 Болестите свързани с общо безпокойство се подразделят най-често на: (1) повишено общо безпокойство; (2) паник атаки; (3) обсесивно компулсивно разтройство; (4) фобии и (5) посттравматично стресово заболяване. Най-често има неспособност за извършване на рутинни ежедневни действия. За да бъде поставена диагнозата „повишено общо безпокойство“ трябва да има налични поне 3 от следните критерии: (1) нарушения на съня; (2) лесна раздразнителност; (3) трудна концентрация; (4) мускулно напрежение и (5) повишена обща уморяемост. Най-често пациентите обаче съобщават за повишено общо изпотяване и главоболие, както и нарушения на паметта. Трябва да се има предвид, че при пациентите с повишено общо безпокойство в около 40% има асоциарана коморбидност физическа или психическа. Повишеното общо безпокойство и депресията често съществуват едновременно при един и същ пациент и могат да се индуцират взаимно.

 При следните заболявания се наблюдава повишено общо безпокойство:

1. Кардиваскуларни

a. Остър миокарден инфаркт

b. Исхемична болест на сърцето

c. Аритмии

d. Конгестивна сърдечна недостатъчност

e. Хипертония

f. Пролапс на митралната клапа

2. Ендокринни

a. Карциноиден синдром

b. Болест на Къшинг

c. Хипертироидизъм

d. Хипотироидизъм

e. Хипогликемия

f. Паратироидно заболяване

g. Феохромоцитом

h. Порфирия

i. Електролитен дисбаланс

3. Гастроинтестинални

a. Синдром на раздразненото дебело черво

4. Гинекологични

a. Пременопауза

b. Менопауза

c. Предменструален синдром

5. Хематологични

a. Анемия

b. Хронични имунни заболявания

6. Неврологични

a. Мозъчен тумор

b. Делир

c. Енцефалопатия

d. Епилепсия

e. Други заболявания протичащи с гърчова симптоматика

f. Болест на Паркинсон

g. Световъртеж

h. Транзиторна исхемична атака

7. Респираторни

a. Бронхиална астма

b. ХОББ

c. Диспнея

d. Пулмонален емболизъм

 Патофизиологията на повишеното общо безпокойство все още остава недобре изяснена. Амигдалата в мозъка най-вероятно е фокуса на стресовите спомени, които стимулират вегетативната нервна система. При посттравматичното стресово заболяване има ниски нива на кортизола и високи нива на АСТН. Друго влияние оказва генетичният терен върху който се запаметяват стресовите спомени.

 СУМАРИЗИРАНИ ТЕРАПИИ

 Физически упражнения: аеробните тренировки са доказано ефективни за подобряване на настроението в сравнение с тренировките съпроводени със статично напрежение или разтягане. Важна е също така продължителността на аеробните физически упражнения, най-добър ефект се получава при 40 минутни упражнения. Постефектът от анаеробиката продължава до 12 месеца след преустановяване на упражненията. Вероятния механизъм по който се повлияват благоприятно пациентите с безпокойство е повишаване нивото на биогенните амини в мозъка, както и нивата на ендогенните опиати (ендорфините).

 Хранене и хранителни добавки: приема на кофеин увеличава общото безпокойство и трябва да се има предвид, че пациентите с повишено общо  са чувствителни към по ниски дози кофеин. При продължителна употреба кофеина се асоциира с поява на общо безпокойство и/или депресия. Препоръчва се преустановяване приема на кофеин съдържащи напитки. При продължително приложение алкохола намаля нивата на серотонин и допамин в мозъка, препоръчва се преустановяване приема на алкохол. Дефицита на Омега 3 ненаситени мастни киселини, както и дисбаланса между  Омега 3 и Омега 6 ненаситените мастни киселини може да направи нервната система ранима дори за нормални стресови стимули. Добре е доказано, че полиненаситените мастни киселини, както и холестероловата обмяна повлияват невроналната тъканна синтеза, ранимостта на миелинната невронна обвивка и серотониновия метаболизъм, поради което добавянето на микс от Омега мастни киселини е от полза за повишаване на настроението и преодоляване на повишеното общо безпокойство. Дефицита на витамините от групата В може да повлияе мозъчните функции и да направи централната нервна система лесно ранима, поради което приема на витамини от Б група е част от интегративния терапевтичен план за лечение на повишено общо безпокойство. За благоприятният ефект от приема на фолиева киселина при депресирани пациенти вече споменахме в статията за интегративно лечение на депресия, при пациентите с повишено общо безпокойство също се препоръчва приема на 400-800 гами фолиева киселина дневно на гладно.

 Фармацевтични препарати: депресията често съпътства пациентите с повишено общо безпокойство поради което приема на антидепресанти често се обсъжда при тези пациенти. За лечение на острите епизоди от повишено общо безпокойство се препоръчва приложението на анксилолитици, най-често бензодиазепини.

 Фитотерапия: KAVA (Piper methisticum) приложен в доза 50-70 мг 3 пъти дневно е най-често ползвания фитотерапевтичен препарат в САЩ и Европа за лечение на повишено общо безпокойство. Ако обаче препаратът се прилага едновременно с други ЦНС депресанти може да  се прояви екцесивна седатация. Могат да се наблюдават и екстрапирамидни ефекти макар и много рядко. Препаратът не трябва да се ползва при бременни пациентки. Валериана – това е друга фитотерапевтична алтернатива за лечение на пациенти с повишено общо безпокойство особено ако то е съпроводено с нарушения на съня. Ефективността на препаратът се повишава ако се комбинира с прием на Пасифлора или Hypericum perforatum. Препоръчваната ефективна дневна доза на валериана официналис е 150 -300 мг сутрин и 300-600 мг вечер. Валериан съдържащите препарати не са подходящи обаче за лечение на остри епизоди от повишено общо безпокойство и безсъние.

 При пациентите страдащи от повишено общо безпокойство се препоръчва също така психотерапия и релаксационни ментални техники.