Има много суптипове депресия вкл.големи депресивни разтройства, дистимия, рекурент кратка депресия и малка депресия. Пациентът може да се „премести” от един субтип към друг.

 Патофизиология

 Най-често се касае за мултифакторна етиология. Стресовата теория за болестта изтъква, че сигнификантни емоционални и социални събития като развод, смърт на близък човек или романтичен провал водут до развитие на депресия. При рекурент депресиите има епизодично потваряне на стресовите ситуации, развива се дисфункция на ЦНС с повишено отделяне на кортизол, намаление на бавните мозъчни вълни установено чрез ЕЕГ и повишение на бързите очни движения по време на REM фазата на съня. Една от най съвременните хипотези посочва, че биохимичните изменения които настъпват по време на депресията могат да бъдат съхранени в ЦНС чрез промени в активността на генната транскпиция и активиране или не на невронални разстежни фактори. Общият финален път (някои учени го определят и като първичен) е биохимичният баланс на биогенните амини или невротрансмитери (серотонин, допамин, GABA, норадреналин). Потенциалните поражения върху невротрансмитерите включват: нарушената им синтеза, нарушен метаболизъм, както и нарушено обратно невронално поемане. Успешната фармакотерапия на депресията се сътои в корекция на невротрансмитерния дисбаланс, както и на взаимодействията на невротрансмитерите с техните рецептори.

 Сумаризация на терапиите

  • Физически упражнения: има над 1000 изследвания, които показват благоприятното повлияване на депресивните състояния от повишената регулярна физическа активност, като тяхната ефективност се сравнява с успеха на антидепресантната фармакотерапия. Еднакво ефективни са както аеробната, така и анаеробната физическа активност. Механизмът по който се повлияват деперсивните състояния все още е неясен, но вероятно е мултифакторен. Първото предположение е било, че физическата активност увеличава нивото на серотонина и ендогенните ендорфини в организма, но благоприятният ефект от тях е бил демонстриран дори при приложение на Налоксон. Колкото по разно за почнат физическите натоварварния на организма толкова по бързо настъпва техният благоприятен ефект. Комбинацията от фармакотерапия и физически натоварвания е по успешна отколкото физическите упражнения самостоятелно, но физическите упражнения имат по продължителен лечебен ефект от приложението на антидепресанти
  • Хранене
    • Кофен и прости захари: повишеният прием на кофеин и захари влошават депресивната симптоматика
    • Алкохол: при все че инцидентната употреба на алкохол увеличава обмяната се серотонин, продължителният му прием намаля ендогенните нива на котехоламини и серотонин
    • Омега 3 мастни киселини: изследванията показват, че дисбаланса в организма между Омега 3 и Омега 6 мастни киселини в ораганизма корелира позитивно с увеличената честота на депресивни епизоди, което подказва че допълнителната терапия с хранителна добавка съдържаща тези ненаситени мастин киселини може да е от полза за овладяване на депресивния епизод
    • Хранителни добавки
      • Витамини от групата В на комплекса: фолиевата кисалина и витамин В12 функционират като метилови донори доставящи метилови молекули до много химични събстанции в мозъка вкл.и за невротрансмитерите. Витамин В 6 е есенциален за синтезата на серотонин и при много депресивни пациенти са установени ниски нива на този витамин, особено ако пациентът приема орални контрацептиви или естрогени. За съжаление на нашият пазар май няма висикодозови препарати съдържащи по 100 мг витамин В1, В3 и В6, защото препоръчваната доза от тези витамини е по 100 мг дневно за всеки един от тях
      • Фолиева киселина: изследванията показват, че пациентите с депресия обекновено имат ниски нива на фолиева киселина в организма си. На практика депресията е най-честата проява на фолатен дефицит. От друга страна пациентите с фолатен дефицит реагират с по нисък успех на терапията с инхибитори на обратното поемане на серотонин. Не трябва да се забравя, че приложението на фолиева киселина може да маскира дефицита на витамин В12. Дневната доза на фолиева киселина която е необходима за предотвратяване на фолатен дефицит е 400-800 гами/дневно, но за овладяване на депресивен епизод (като допълнителна терапия се ползват дози от по 2 мг приети еднократно на гладно).
      • S-adenosyl-Methyonine: това е главният метилов донор и за биогенните амини (адреналин, серотонин и норадреналин). Множество контролирани изследвания показват, че метионина е натурален антидепресант, но при пациенти с биполярно разтройство може да причини поява на маниакален епизод и затова не трябва да се употребява при тази популация. Терапията с този препарат започва с ниски дози от по 200 мг веднъж или два пъти дневно като постепенно дозата се увеличава до 100-1600 мг дневно (разпределена в 3-4 равнодозови приема) за период от 2-3 седмици после се ползва поддържаща доза от 200 мг дневно
      • Хидрокситриптофан: това е междинен продукт от метаболизма на троптофан до серотонин. Изследванията показват, че приложението на  хидрокситриптофан е толкова ефективно колкото и антидепресивната терапия. Дневната доза е 100-200 мг 2-3 пъти дневно 30 минути преди хранене
  • Фитотерапия:
    • Hypericum perforatum (St. John’s wort): точният механизъм на действие не е известен, но тази билка повлиява благоприятно обратното поемане не само на серотонин, но и на другите биогенни амини, допълнително притежава и МАО инхибиращо действие; инхибира също така образуването на интерлевкин 6 и увелиечната продукция на кортизон, когато тези повишени синтези са вследствие депресивен епизод. Ползва се успешно за лечение на лека до средно тежка депресия. Дневната доза е 900 мг разпределена в 3 равнодозови приема. След постигане на клинично подобрение се ползва двукратен дневен прием в доза 300 мг всеки. До 2 месеца са необходими за разгръщане на пълния терапевтичен ефект на препарата
    • Ginkgo Biloba: това е най-предписваното лекарство за лечение на церебрална недостатъчност. Усепшно се ползва и за лечение на депресия в доза 200-400 мг дневно. Особено е демонстративен ефекта на препаратът при пациенти на възраст над 50 години. Гинко Билоба инхибира тромбоцитната агрегация и трябва да се ползва с особено внимание при пациенти приемащи антикоагуланти
    • Екстракт от еленови рога: все още няма проведени контролирани проучвания с този препарат, но първите резултати от употребата му са повече от обнадеждаващи
  • Mind Body medicine: касае е са за прагматично ориентирана към повлияване ядрото на депресивната симптоматика психотерапия. Най-често се ползва когнитивната психотерапия за повляване на големите депресивни епизоди. По рядко се ползва медитация или хипноза
  • Акупунктура: акупунктурата се ползва в Азиатската медицина зе лечение на всички известни болести. Точният механизъм на действие е неизвестен за Западната медицинска школа, но вече е известно че стимулацията на определени кожни точки повилява благоприятно обмяната на невротрансмитерите. Две рандомизирани изследвания се установи, че акупунктурата е толкова ефективна калкото приложението на Амитриптилин, ако продължителността й е 6 седмици ежедневно. Постефектът продължава 2 до 4 години, колкото и при Амитриптилиновата група пациенти
  • Електроконвулсивна терапия: тя има успех в 90% за постигане на ремисия, но е сравнително социално неприемлива
  • Други терапии: най-често се касае за транскраниална магнитна стимулация, тя не изисква приложение на обща анестезия и няма странични ефекти. Някои клиницисти ползват и фототерапия с променлив успех. Малки на брой и обем изследвания демонстрират, че приложението на естрогени редуцира депресивните симптоми при пре- и постменопаузни пациентки, но тук при тази терапия трябва да се отчита и риска за развитие на гръдна неоплазия

Съвременните препоръки на интегративната медицина са че при лечение на леко до средно тежки депресивни епизоди трябва да се започне с промяна в начина на живот плюс балансиран прием на хранителни добавки (не се притеснявайте да ползвате комбинация от 2 или 3 препарата) плюс акупунктура и увеличаване на физическата активност. Ако след 30-60 дневен период няма подобрение тогава се пристъпва към прием на антидепресанти. При голям депресивен епизод алтернативната терапия трябва да допълва фармакотерапията. Антидепресантите се ползват до 6 месеца след настъпване на подобрението, а алтернативната терапия може да се ползва и за по дълъг период от време, защото е социално приемлива и е на невисока цена.