Active Image

          Стандартната терапия при пациенти с миелодиспластичен синдром (МДС) постоянно се изменя.

Лечението се базира на стадия и механизмите на заболяването, които предоминират в определената фаза. В ранните фази на болестта когато има увеличение на костно мозъчната апоптоза в резултат на неефективна еритропоеза ретиноидите и хематопоетичните растежни фактори са показани за приложение.

В късните стадии характеризиращи се с иреверзибелна левкемична трансформация цитотоксичната химиотерапия и костно мозъчната трансплантация са терапевтичните възможности. Цитотоксичната химиотерапия се ползва при пациенти с МДС с увеличаващи се миелобласти и при тези чиито заболяване прогресира до остра левкемия Обикновената комбинация включва цитарабин/антрациклинови препарати, като терапевтичния успех е 30-40%. Нови лекарствени комбинации включващи използването на хематопоетичи растежни фактори и нови лекарства като Topotecan (1.5 mg/m2 като 30 минутна венозна инфузия в продължение на 5 дни, прилагат се 4 курса през 21 дни) имат по висок терапевтичен успех и по ниска смъртност.

Суппоративна терапия, включително трансфузии от клетки които са намалени (еритроцити, тромбоцити) и лечение на инфекциите са главните терапии. Нови лекарства като Azacitidine, Decitabine и Lenalidomide са разрешени за употреба и тепърва ще навлизат в практиките.

          Lenalidomide е имуномодулатор, 4-amino-glutarimide талидомидов аналог, който е по мощен от талидомид, но му липсва невротоксичност и тератогенен ефект. Препаратът е показан за лечение на трансфузия зависимите субтипове на МДС за премахване на цитогенетичните абнормалии. Първоначалната доза е 10 мг орално, два пъти дневно, като после дозата се модифицира ако се появи ренална увреда, тромбоцитопения или неутропения.

          Azacitidine (Vidaza) е деметилиращ препарат, пиримидинов нуклеозиден аналог на цитидин, който взаимодейства с метаболизма на нуклеиновите киселини. Антинеопластичния му ефект се проявява чрез ДНК хипометилация и директна цитотоксичност за абнормалните хемопоетични костно мозъчни клетки. Непролиферативните клетки са нечувствителни към Azacitidine. Първоначалната доза е 75 mg/m2 субкутанно веднъж седмично, като цикъла се повтаря след 4 седмици, ако няма ефект дозата се увеличава на 100 mg/m2 след два цикъла, минималния брой цикли на лечение е 4. Разработена е и нова лекарствена форма на препарата за венозно приложение в продължение на 10-40 минути при клинични условия.

          Decitabine е друг представител на деметелиращите препарати, който упражнява антинеопластичен ефект чрез инкорпорирането си в ДНК и последващото инхибиране на метилтрансферазата, които води до хипометилация. Хипометилацията в неопластичните клетки може да възстанови нормалната функция на гените отговорни за целуларния контрол върху диференциацията и пролиферация. Прилага се като 3 часова венозна инфузия в доза 15 mg/m2 в 3 последователни дни, цикъла се повтаря след 6 седмици, минимален брой цикли 4, прилага се докато се появи терапевтична полза. Терапевтичния успех е 17%, 9% от пациентите получават пълна ремисия.

Поддържащите грижи включват трансфузии на еритроцити и тромбоцити. Целта е да се заместят клетките, които преждевременно претърпяват апоптоза в костния мозък

·         Хемотрансфузии са показани при пациенти със средно тежка до тежка анемия. Прилагат се железни хелатори при пациенти на които са се прилели повече от 20 сака еритроцитна маса. Deferoxamine се прилага като парентерална 12 часова инфузия, Deferasirox се прилага орално веднъж дневно.

·         Тромбоцитната инфузия е от полза при купирането на острото кървене при тромбоцитопенични пациенти, полу живота на транзфузираните тромбоцити е 3-7 дни. Профилактиката на кожното и мукозно кървене включва използването на орални антитромботични препарати като epsilon-aminocaproic acid (2 дневно по 1 таблетка от 500 мг).

·         Лечение на инфекциите и неутропенията. Живото застрашаващите инфекции особено тези с фунгиална етиология изискват потенциация на гранулоцитния растеж и антифунгиални препарати. Някои пациенти може да се нуждаят от гранулоцитни трансфузии, но риска от ало имунизация е голям. Другия риск е развитието на рефрактерност към бъдеща трансфузионна терапия.

Другата терапевтична цел при пациентите с МДС е стимулиране на костно мозъчната продукция и намаляне екцесивната костно мозъчна апоптоза.

Хематопоетични растежни фактори като Erythropoietin alfa (10 000 IU/субкутанно 3 пъти седмично) подобряват хемоглобиновия статус при около 25% от пациентите с рефракторна анемия, приложението на еритропоетиновия аналог Darbepoietin (200 гами/субкутанно 2 пъти седмично) повишава хемоглобина при около 60% от пациентите с IPSS. Около 75% от неутропеничните пациенти с МДС реагират положително на приложението на гранулоцит колонии стимулиращ фактор Filgrastim (1 гама/кг/дневно субкутанно, като дозата се наглася в зависимост от гранулоцитния брой, поддържащата доза е 300-480 гами два пъти седмично). Едновременното приложение на Filgrastim и еритропоетин повишава отговора към еритропетина.

          Предотвратяване на прехода към остра левкемия се извършва чрез приложението на деметилиращия препарат Azacitidine. Терапевтичния успех настъпва в 37%.

          Нова терапевтична схема е в процес на изпитания:

Цикъл 1 :

Cytarabine 10 mg /m2/дневно субкутанно в продължение на 14 дни

Bortézomib 1,5mg/m2/дневно 1,4,8,11

Цикли 2, 3, 4 :

Cytarabine 20 mg /m2/дневно субкутанно в продължение на 14 дни

Bortézomib 1,5mg/m2/дневно 1,4,8,11

Хирургично лечение: Спленектомията е противопоказана при пациенти с неутропения.