Хълцане

 

Определение

 

Хълцането представлява диафрагмане спазъм, при който обаче се затваря и неволево глотиса

 

Епидемиология

 

Хълцането най-често е бенигнено тарнзиторно оплакване, което може да се наблюдава при всеки човек

 

Етиология и патофизиология

 

Много състояния\заболявания могат да доведт до поява на хълцане: разтягане на стомаха, екцесивен прием на алкохол, анестезия, хирургични намеси (постоперативно хълцане)

 

Рядко хълцането е персистиращо и може да доведе до поява на малнутриция, дихадратация, загуба на тегло и безсъние

 

Пълцането може да е остро настъпило (под 48 часа); персистиращо (с продължителност над 48 часа) и хронично (с продължителност над 2 месеца)

 

Хълцането, което не се повлиява от фармакотарапия се дефинира като рефрактерно хълцане

 

Хълцането настъпва в резултат на стимулация на един или повече компоненти на „рефлекса на хълцането”: гръбначен мозък локализиран в основата на С4, вагуса и парафренните нерви, интеркосталните и диафрагмалните мускулни групи. В дъгата на рефлекса на хълцането обаче влизат и мезенцефалона, дихателния център, медуларната ретикулярна формация и хипоталамуса

 

Самолимитиращо се епизодично хълцане най-често се дължи на разтягане на стомаха след екцесивен прием на храна\алкохол или аерофагия

 

Персиситиращото, рефрактерно на терапия хълцане може да е органично, психогенно или идиопатично

 

ОРГАНИЧНОТО ХЪЛЦАНЕ може да се дължи на 3 групи причини:

 

(1) централни – инфекции или органични лезии в мозъка (менингит, енцефалит, субарахноидален кръвоизлив, исхемичен мозъчен инсулт, тумори на ЦНС или гръбначния мозък, а също така и на травма на главата

 

(2) периферни – тук се включва всяко дразнене на фагуса и френикусовите нерви, ДИРЕКТНА стимулация на менингиалните аферентни нерви от менингит и стимулация на фарингеалните\ларингеалните нерви от наличен фарингит, перотонзиларен абсцес, гуша, кисти или тумори в областта на врата. Не трябва да се пропускат също така и налични медиастинални процеси, белодробен оток, наличен плеврит, езофагит, аневризма на торакалната аорта, пневмониите и евент.бронхит. Стимулацията на париферните нерви може да е и ИНДИКАРТНА при: гастрит, язвена болест, хиатална херния, интестинална обструкция\възпаление, заболявания на генитоуринарния тракт, хепатит. НЕ ПРОПУСКАЙТЕ БОЛЕСТИТЕ НА ДИАФРАГМАТА КАТО ДИАБФРАГМАЛЕН АБСЦЕС

 

(3) метаболитно – токсични: след обща анестезия, уремия, сепсис, алкохолна интоксикация

 

Компликации

 

Главните компликации са дехидратацията и малнутрицията вследствие неспособността за задържане на храна в стомаха. Другите усложения са кардиоваскуларните и по точно развитието на сърдечни аритмии

 

Терапия

 

Лечението е фармакологично и нефармакологично

 

Нефармакологичното лечение е насочено към елеминиране на евентуалната гастрална\интестинална или бронхиална обструкция. Вдишването на въздух богат на СО2 намаля честотата на хълцането, пациента диша в найлонова торбичка или му се стимулира вагуса. В селектирани случаи на рефрактерно хълцане се пристъпва към стимулация на диафрагмалната мускулатура или хирургично прекъсване на нервус френикус

 

Фармакотерапията използва различни класове медикаменти: Baclofen (миорелаксант, котйто се ползва в доза при тази индикация 3 х 5 мг дневно), Carbamezepin (антиконвулсант, който е ефективен при хълцане от централен произход, дозата е стандартната), Chlorpromazine, Haloperidol, Nifedipin, Nifopam (10 мг вързо везнозно дневно, ефективен за лечение на хълцане от периферен и централен произход), Methoclopamid (венозно в дневна доза 3-4 х 10 мг)