Терапевтични цели

 Успокояване на болката

 Лечение на подлежащата етиология

 Лечение на инфекцията с антибиотици

 Лечение на холелитиазата

 Елиминация на риска от рецидиви чрез холецистоектомия

 Нужда от спешно действие

 Ако пациентът се представи с тежкостепенен холецистит се налага извършване на хирургична консултация.

 Терапевтични възможности

 Пациентите с остър холецистит се хоспитализират защото риска от развитие на компликации като гангрена на жлъчният мехур е висок (над 20%).

Първото и оптимално лечение на острият холецистит е извършване на холецистектомия, за предпочитане ендоскопска. Оптималното време за извършването й е 72 часа от началото на болничният престой. Калкулозният холецистит е улитимативна индикация за извършване на холецистектомия. При акалкулозният холецистит може да се опита първоначална антибиотична терапия, която е ефикасна при 70-77% от пациентите и ефектът й се проявява още в първите 1-4 дни. Медикаментозната терапия обаче се асоциира с повишен риск от развитие на рецидив на възпалението и се счита за по слабо ефикасна от хирургичната интервенция. Персистирането на симптоматиката след този период навежда на мисълта за развили се компликации, които изискват извършване на абдоминален скенер (най-често перихолециститни абцеси или перфорация). Пациентите с перитонит, септичен шок, тежкостенен панкреатит или портална хипертония не са подходящи за извършване на ендоскопска холецистектомия и при тях се пристъпва към извършване на класическа отворена холецистектомия.

Болковият синдром се овладява с първоначално приложение на спазмоаналгетици, а при нужда и меперидин (наркотичен аналгетик). При пациенти с данни за начален илеус се прилага и назагострална сонда.

 При пациенти, които не са в състояние или не желаят извършване на операция се налага поставяне на перкутанна холецистостома за намаляне компресията в жлъчният мехур.

  При все, че само в около 50% има инфектирана жлъчка повечето експерти предлагат ранно включване на антибиотици (обикновено 3-та генерация цефалоспорини плюс Метронидазол) покриващи Gram (-) и анаеробни нокси, като се препоръчва антибиотичната терапия да продължи и постоперативно. Наличието на цитомегаловирусен холецистит (предимно при пациенти с ХИВ инфекция) изисква приложение на противовирусни препарати.

 Задължителна терапевтична мярка е адекватната хидратация на пациентът.

 Ако при пациентът има данни и за едновременно наличен панкреатит или холедохолитиаза се налага извършване на ретроградна холангиопанкреатография, която е едновременно терапевтична и диагностична мярка. Компликациите без извършване на сфинктеректомия са в границите на 3%, а при извършване на свинктеректомия около 8%, а смъртността 0.3%. Главните компликации са: развитие на панкреатит, перфорация, инфекция и кървене. Късни кардиопулмонални компликации вследствие на анестезията са също възможни.