Първичният склерозиращ холангит е хронично чернодробно заболяване характеризиращо се с холестаза, възпаление и фиброза на интра и екстрахепаталните жлъчни пътища. Това заболяване води до чернодробна цероза и портална хипертония.

 Първичния склерозиращ холангит е прогресивно заболяване, чието лечение все още е много дискутабилно. Целта на терапията е да се лекуват симптомите и известните компликации. Чернодробната трансплантация е единствената радекална терапевтична мярка, която се прилага в крайния стадий на чарнодробното заболяване.

 Фармакотерапия при първичен склерозиращ холангит

 D-Penicillaminприложението на тази препарат при първичен слерозиращ холангит е рационално обосновано само ако има акумулация на мед в черния дроб. Главната лекарствена токсичност е развитието на хронична бъбречна недостатъчност, която се развива в около 20% от пациентите приемащи този препарат.

 Colchicineдоказано, е че самостоятелното приложение на препаратът е безсмислена терапевтична мярка, която не води до подобряване на хистологията или преживяемостта, но комбинираното приложение на Колхицин и Преднизолон води до хистологични подобрения установини при кохортно проучване в продължение на 24 месаца.

 Кортикостероиди – ползата им е установена досега само при неконтролирани проучвания. При пациенти с хистологични изменения в начален стадий се наблюдава както симптоматично така и биохимично подорбение. Най-често се ползва орален будезонид, който притежава чернодробен first-pass чернодробен метаболизъм и редуцирана токсичност. За съжаление биохимичното подобрение се придружава от влошаване на остеопенията. Рандомизирани и контролирани проучвания са установили, че комбинацията от Будезонид и Урзодехоксихолева киселина не води до сигнификантно клинично и/или биохимично подобрение. Обаче комбинацията от Преднизолон, Азатиоприн и Урзодезоксихолева киселина води до сигнификантно биохимично и хистологично подобрение. Има единични съобщения, че локалното приложение на кортикостероиди чрез ендоксопия осбен до частично подобрение води до повишена честота на бактериален холецистит.

 Azathioprineняма рандомизирани и контролирани изследвания за приложението на Азатиоприн като монотерапия при първичен склерозиращ холангит. Отворени пилотни изследвания показват противоречиви резултати.

 Cyclosporineприложението на Циклоспорин като монотерапия не води до сигнификатнти биохимични и/или хистологични подобрения. Циклоспориновата токсичност е минимална, но включва артериална хипертония и хронична бъбречна недостатъчност.

 Methotrexateдоказано е че приложението на Метотрексат като орална монотерапия в доза 15 мг/седмично води само до намаляне нивото на алкалната фосфатаза в серума. Няма промяна в еволюцията на първичния склерозиращ холангит от тази терапия.

 Уродезоксихолева киселина – механизмът на действие на урзодезоксихолевата киселина при хроничните чернодробни заболявания придружени от холестаза е комплексен. В допълнение на това, че супресира цитотоксичната ендогенна секреция на жлъчни киселини има доказателства, които показват, че урзодезоксихолевата киселана има и мембраностабилизиращо действие, в допълнение на това се супресира аберантнана експресия на HLA тип І в хепатоцитите, инхибира се и чернодробната апоптоза. Урзодезоксихолевата киселина намаля чернодробната продукция на цитокини и стабилизира функцията на митохондриите. За лечение на първична билиарна цироза обаче трябва да се ползват високи дози урзодезоксихолева киселина (25-30 мг/кг/дневно), едва при тези дози може да се отбележи биохимично, хистологично и холангиографско подобрение.

 Нови медикаментозни терапии

 Пентоксфилин инхибира и тумор некротичният фактор, но приложението му при пациенти с първичен склерозиращ холангит не води до сигнификатнто биохимично или хистологично подобрение. Няма изследвания, при които се ползват антитумор некротични антитела.

 Пилотно проучване показва че приложението на Такролимус, който има фармакологичен профил подобен на Циклоспорин е съпроводено със статистически значимо подобрение на биохимичният профил при пациенти с първичен склерозиращ холангит.

 Ендоскопска терапия

 Ендоскопската терапия при пациенти с първичен склерозиращ холангит се ползва за повлияване на холестазата при пациенти с механична билиарна обструкция.

 Терапевтичният успех е около 88%, усложнения настъпват при около 25% от пациентите, симптоматичното подобрение се наблюдава до 36 месеца след извършването й. Без хистологична промяна обаче остават близо 50% от пациентите.

 Хирургична терапия

 Хирургичната терапия включва: чернодробна трансплантация, проктоколектомия (за пациентите с улцерозен колит) и билиарни реконструктивни процедури. Проктоколектомията не повлиява еволюцията на първичната билиарна цироза.

 Индикациите за чернодробна трансплатация включват: (1) кървящи езофагиални варици, които не могат да се повлияят от другите лечебни мерки; (2) портална гастропатия; (3) асцит, който не може да се лекува по друг начин; (4) рекурент холангит; (5) прогресивна мускулнаслабост; (6) хепатална енцефалопатия.

 Преживяемостта след чернодробнатрансплантация е 93%, 92%, 86% и 68% съответно в края на 1-вата, 2-та, 5-тата и 10-тата година след операцията.

 Обаче първичният склерозиращ холангит рецидивира в 15-20% от пациентите, които са били подложени на чернодробна трансплантация.

 Диета

 При пациенти със стеаторея се налага включване на средно верижни мастни киселини.

 Налага се добавяне на мастно разтворими витамини към ежедневния хранителен прием.

 Пациентът се нуждае и от прием на калций съдържащи хранителни добавки с цел повлияване на асоцираното с първичния склерозиращ холангит, костно остеопенично заболяване.