Терапевтични цели: (1) краткосрочните терапевтични цели включват редуциране на хепаталното възпаление и некроза; (2) дългосрочните терапевтични цели включват мерки които целят предотвратяване прогреса на болестта до цироза или чернодробна недостатъчност и ултимативно да редуцират нуждата от чернодробна трансплантация.

         Диетата е важна при това заболяване, препоръчва се ограничаване на солта под 2 грама дневно.

         Преднизолон самостоятелно или приложени в ниски дози с Азатиоприн е терапия на избор при автоимунния хепатит – подобрява симптомите, намаля серумния билирубин, аминотрансферазите и глобулиновите нива, редуцира хепаталното възпаление.

         Симптоматичните пациенти с елевирани аминотрансферазни нива (4-5 пъти над нормата) и серумни глобулини са оптималния контингент за терапията. Асимптоматичните пациенти със средна ензимна елевация могат да бъдат обсъдени за терапия в зависимост от клиничните обстоятелства.

         Prednisone или еквивалентни лекарства се дават в първоначална доза от 30 мг орално дневно с Azathioprine или Mercaptopurine 50 mg орално дневно. Комбинирания прием позволява използването на по ниски дози от кортикостероиди. Левкоцитите се мониторират през 2 месеца, защото има малък риск от костно мозъчна супресия. Дозата на преднизолон се намаля от 30 мг дневно до 20 мг дневно след седмица и отново след 2-3 седмици до 15 мг дневно. Поддържащата доза е 10 мг дневно.

         Най-бързо настъпва клиничното подобрение, биохимичното подобрение е по постепенно (нормализация на аминотрансферазите) и изисква понякога няколко месеца, докато хистологичното подобрение изисква обикновено 18-24 месеца. Липсата на нормализация на аминотрансферазите предиктира липсата на хистологично подобрение.

         Терапевтичния успех на терапията с преднизолон и азатиоприн е 80%. Фиброзата може да реверзира с биохимичната и хистологична ремисия. След постигане на хистологична ремисия терапията може да бъде прекратена, но рецидивите в период на 6 месеца след спирането са между 50 и 90%. Рецидивите се лекуват като първия епизод със същия терапевтичен успех. След успешното лечение на рецидива пациентът се оставя на поддържаща терапия с азатиоприн в дневна доза до 2 мг/кг и най-ниската възможна доза от преднизолон, която да поддържа нивата на аминотрансферазите възможно най-близко до нормалните.

         Будезонид е кортикостероид с по ниска токсичност от преднизон, но не е ефективен за поддържане на ремисия.  

         Пациентите при които има терапевтичен неуспех (невъзможност на аминотрансферазите да спаднат с 50% в рамките на 6 месеца) могат да бъдат лекувани с Циклоспорин, Такролимус или Метотрексат. Микофенолат мофетил е ефективна алтернатива на азатиоприн при пациенти, които не го толерират. По време на терапията с него трябва да се мониторира костната плътност

         Чернодробната трансплантация е финална терапевтична мярка, но болестта се появява в около 40% на ново в трансплантираните пациенти, след като се намали имуносупресията.