Active Image

 

 

Общи цели на терапията

The International Diabetes Federation публикува глобална препоръка за терапия на ЗД през 2005 година. Определени са 3 вида грижи за диабетиците: минимални, стандартни и всестранни в зависимост от наличните ресурси за отделните страни.

Целта те терапията при захарен диабет тип 1 и 2 е: (1) елиминиране на симптомите свързани с хипергликемията (елиминиране на полиурията, полифагията, глюкозурията, калорийната загуба и страничната симптоматика като нарушено зрение поради подуване на очните лещи и повишена чувствителност към инфекции; предотвратяване на кетозата, осигуряване на позитивен азотен баланс, поддържане нормално ниво на серумните електролити и хидратация); елиминиране на страничните метаболитни/васкуларни усложнения: липиди, протеинурия, високо кръвно; (2) редуциране или елиминиране на микро и макроваскуларните компликации на ЗД; (3) да се осигури нормален живот на пациента със ЗД; (4) поддържане нива на хемоглобин А1 между 4 и  6.5% без поява на сигнификантна хипогликемия; (5) скрининг и терапия на компликациите

При все, че нивата на хемоглобин А1 са главна таргета за контрол, динамичните показатели за контролиране на гликемията са: (1) кръвна захар на гладно 5-7.2 mmol/l, пикови нива на захарта 2 часа след нахранване не повече от 10 mmol/L; (2) поддържане на преди обедни нива на глюкозата между 5 и 7 mmol/L; (3) поддържане на следобедни нива на глюкозата под 10 mmol/L

Симптомите свързани с хипергликемията изчезват когато кръвната захар спадне под 11 mmol/L след което вниманието може да се насочи към другите цели на лечението.

При все, че се твърди, че микроваскуларния риск започва да се калкулира при ниво на хемоглобин А1 над 7%, а макроваскуларния при ниво над 6.5% има данни, че микроваскуларните компликации се редуцират с 25% когато нивото на хемоглобин А1 е между 7 и 7.9%. Всяка редукция на хемоглобин А1 с1% намаля честотата на компликациите с 35% и смъртността от захарен диабет с 20%.. Нивото на гликирания хемолгобин не е ортодокс в преценката на васкуларния риск, ако той е в норма, но липидния профил – не то пациентът пак е във васкуларен риск. Целта е също: ниво на холестерола под 4.8, LDH под 3 и триглицериди под 1.7.

Една от причините за неуспеха на антидиабетната терапия може да бъде повишението на ендогенната секреция на кортизол (повишени нива на свободния уринарен кортизол и на плазмения), желателно е да се има поглед върху този показател на диабетиците и при повишение на тези показатели да се вземат мерки за намаляне на кортизоловите нива. Най-добър тест за установяване повишените нива на кортизол си остава полунощния тест, който обаче е трудно изпълним, но за сметка на това хваща отклонения, които трудно се долавят с другите тестове. Повишените нива на кортизол водят и до стимулиране на васкуларните диабетни компликации (Diabetes Care 01-2007).

Гликемичния контрол повлиява незначително макро васкуларните компликации. Те са свързани с рискови фактори като хипергликемията и хипертонията.

Лечение на захарен диабет тип 1

         Подбира се инсулинов режим, който най-плътно да имитира физиологичната инсулинова секреция. Поради това, че при пациентите с тип 1 ЗД липсва ендогенна инсулинова продукция, приложението на базален ендогенен инсулин е есенциално за предотвратяване на глюконеогенезата, липолизата и кетогенезата. Инсулиновия режим също трябва да осигурява нормална утилизация и съхранение на глюкозата.

         Едно или дву дневните инсулинови режими са недостатъчно ефикасни при пациенти без ендогенна инсулинова секреция. Най-разпространени са 3 или 4 дозовите инсулинови режими.

         Съществуват десетки инсулинови режими. Дневната инсулинова доза се калкулира в зависимост от теглото на пациента и стандартно е 0.6-0.7 IU/kg. Едни от режимите включва приложението на ½ от дневната доза преди закуска, ¼ от дозата преди обяд и ¼ от дозата преди вечеря. Дозата се наглася в зависимост от нивата на плазмената глюкоза съобразно горните цели. Промяната на дозата трябва да става с не повече от 10% през 3 дни. Долната таблица дава примерни инсулинови режими при 70 килограмов диабетик. Графиката показва други примерни режими.

 

Примерни инсулинови режими

 

Преди закуска

Преди обяд

Преди вечеря

Преди лягане

Бързо действащ инсулинов аналог

5 единици

4 единици

6 единици

NPH инсулин

3 единици

3 единици

2 единици

8–9 единици

 

 

Или

 

 

Бързо действащ инсулинов аналог

5 единици

4 единици

6 единици

Insulin glargine или  Insulin detemir

15–16 единици

Инсулин гларгин (Lantus) сигнификантно намаля нивото на свободните мастни киселини[1] 

Дозата на бързо действащия инсулин може да бъде увеличена с 1 или 2 единица на всяко диетарно повишение на въглехидратния прием с 15-30 грама.

         Инсулиновия режим се увеличава при напълняване, при навлизане в пубертета, при настинки, при операции, при прием на глюкокортикоиди, а при някои жени и преди менструация По време на остра инфекция пациентите се нуждаят от повишени дози бързо действащ инсулин.

         Инсулиновите помпи осигуряват възможност за мултиплени дозови режими, включително промяна на инсулиновото подаване в зависимост от часовете на нощта. При преустановяване обаче доставката на инсулин от помпата до 8 часа се развива тежко степенна хипергликемия, кетоацидоза и хиперкалемия.

         Инхалаторния инсулин Exubera има действие сравнимо с това на инсулините с бързо действие и е удачно да се ползва едновременно с базален инсулин 3 пъти при пациентите със захарен диабет тип 1. По долу се дава таблицата с дозировката на препарата.

         Добавянето на пиоглитазон съм инсулиновата терапия е ценна фарматотерапевтична мярка (нивото на гликирания хемоглобин спада със средни допълнителни стойности от 1.8)[2]

Лечение на захарен диабет тип 2

При ново диагностицирани диабетици с нива на хемоглобин А1 под 9% се започва с не фармакологични мерки (диетарна рестрикция на въглехидрати, отслабване на тегло, мерки за подобряване на инсулиновата резистентност, повишена физическа активност), след неуспеха им се преминава към моно терапия с орален антидиабетен препарат.

Приложението на ванадий съдържащи продукти е от полза за подобряване на инсулиновата резистентност. Chromium Picolinate (Chromax) е по ефикасен от другите хром съдържащи препарати при пациенти със ЗД тип 1 и тип 2 като инсулинов сенсибилизатор ( Broadhurst. CL, Domenico P Clinical Studies on Chromium Picolinate Supplementation in Diabetes Mellitus - A Review. Diabetes Technol Ther. 2006 Dec) Хром съдържащите препарати се ползват рутинно и за профилактика на ЗД тип 2.

         При ново диагностицирани диабетици с нива на хемоглобин А1 над 9% се започва с комбинираното орално приложение на 2 антидиабетика (предпочитана терапия), рядко първия избор при тези пациенти е инсулина или монотерапията с орален антидиабетен препарат.

         Възможностите на моно терапевтичните мерки са изложени на долната таблица

Мярка

Очаквано намаляне на A1C (%)

Ползи

Неудобства

Стъпка 1: начални мерки

  Диета, отслабване, повишена физическа активност

1–2

Евтини мерки, много ползи

Неуспех до 1 година от началото им

  Metformin

1.5

Не води до напълняване, евтин препарат

Гастро интестинална токсичност, лактатна ацидоза

Стъпка 2 – допълнителна терапия

  Инсулин

1.5–2.5

Няма ограничение на дозата, подобрява липидния профил

Парентерално приложение, хипогликемия, напълняване

  Сулфанилурейни препарати

1.5

Евтини лекарства. Терапевтичен успех 50%, под 85% от пациентите със ЗД тип ІІ на възраст под 40 години не реагират добре на приложението на тези препарати

Напълняване, хипогликемия

Дългодействащите агенти, като chlorpropamide, glyburide и дълго действащия glipizide, по често предизвикват хипогликемия отколкото glipizide, glimepiride и gliclazide.

  Глитазони

0.5–1.4

Подобряват липидния профил, намалят микроалбуминемията и артериалното налягане (Expert Opinion, Volume 8, Number 2, February 2007) Намалят риска от развитие на ОМИ при пациенти със ЗД тип 2 с около 22% (Pharmacoepidemiol Drug Saf. 2007 Oct;16(10):1065-71)      

Водна задръжка, напълняване, скъпи препарати. Добавя се фенофибрат в стандартна доза, за да се неутрализира водната задръжка. Другата полза от комбинацията, е че гликемията се повлиява по добре от монотерапията с глитазон (Diabetes 2007;56).Пациенти със сърдечна недостатъчност клас ІІІ и ІV не трябва да приемат глитозани. Внимание се налага при пациенти с клас І и ІІ. Глитазоните увеличават статистически риска от развитие на СН, но не и риска от кардиоваскуларна смърт[3]

Други лекарства

 α-глюкозидазни инхибитори

0.5–0.8

Не водят до напълняване.

Гастро интестинална токсичност, дозират се три пъти дневно. Ако се ползват като монотерапия някои пациенти могат и да не се повлияят. Да се вземат преди хранене, ако храната е богата на холестерол

Exenatide

0.5–1.0

Отслабване

Парентерална употреба, 3 пъти дневно се дозират, гастро интестинална токсичност

Sitagliptin

1-1.9

Не води до напълняване, физиологичен миметик. По добра поносимост при двукратно дневно приложение.

Действието му се лимитира от нивото на ендогенната секреция на инкретин.

Vildagliptin

1.1 – 1.3

Не водят до напълняване

Леко увеличаване на HDL холестерола

Глиниди

1–1.5

Кратко действащи

Дозират се 3 пъти дневно/скъпи препарати

Muraglitazar (двоен PPAR активатор)

1.14 (данни са от комбинираната му употреба с 1800 мг Метформин, ефекта е отчетен на 24-тата седмица)

Подобрява липидния профил, намаля триглицеридите, увеличава HDL

Повишен риск от хронична сърдечна недостатъчност при комбинираната му употреба с Метформин (Formulary. 2005;40:285–293)

Pramlintide

0.5–1.0

Отслабва се

Парентерална употреба, 3 пъти дневно се дозират, гастро интестинална токсичност

 

         Как да се започне медикаментозната антидиабетна терапия

         Ако пациентът не е катаболичен или хиперосмоларен или не е в състояние да се самообслужва или има кетоацидоза не се налага хоспитализация.

         Идеалната антидиабетна терапия при пациетите със ЗД тип 2 трябва да включва следните елементи: (1) оптимизация на инсулиновата секреция (сулфанилурейни препарати); (2) подобряване функцията на инсулиновите рецептори (метформин); (3) намаляне инсулиновата резистентност (глитазони); (4) повлияване на постпрандиалната хиперкоагулация; (5) намаляне на оксидативния стрес на диабетика (някои антидиабетици, мелатонин, статини – препоръките са за започване на терапия със статини при всички диабетици над 40 годишна възраст, което е ефективна мярка за редуциране на кардиоваскуларните компликации);(6) лечение на компликациите (АСЕ инхибитори, вазопротектори, редукция на атерогенната маса: статини – аторвастатин като най мощен засега статин)

         Моно или би орална антидиабетна терапия ?

         Ако нивото на HbA1c е над 9% >> битерапия, ако е под 9%, може да се опита монотерапия.

         Другата преценка е: ако нивото на HbA1c е под 8% >> метформин, ако е над 8% има различни варианти.

         Метроформин и глитазоните са одобрени за терапия от първа линия, но глитазоните се ползват по често в комбинация с други орални антидиабетици. Глитазоните: Pioglitazone (Actos) се ползва в доза 15-45 мг дневно и  Rosiglitazone (Avandia) в доза 4-8 мг дневно се ползват рутинно като монотерапия въпреки всичките налични схеми. И двата глитазона могат да се комбинират с метформин, като част от комбинираната терапия на ЗД тип 2.

         Неуспеха от монотерапията в първите 5 години е както следва: глитазони 15%, метформин 24% и сулфанилурейни препарати 35%.

Кардиоваскуларния протективен ефект на глитазоните също не е без значение в преценката на оралната антидиабетна терапия (Eur J Intern Med. 2007)

Има консенсус (наши данни за началото на 2006 година), че най-добра ефективност при ново диагностицирани диабетици, при които се налага използване на моно терапия с орален антидиабетик началото на лечението да е с Метформин, чиято дозировка се титрира постепенно: започва се с 500 мг дневно приети наведнъж или на два равнодозови прима по време на хранене, ако след 5-7 дни не се наблюдава гастоинтестинална токсичност дозата се увеличава на 2 х 500 мг, след още една седмица дозата се увеличава на 850-1000 мг през 12 часа. Ползват е и дневни дози от 2000 мг, но рядко, пациентите не ги толерират добре. Съществуват лекарствени форми с депо действие, които могат да бъдат прилагани веднъж дневно.

През Декември 2006 се появи обаче анализ, че приложението на Авандия като моно терапия води до по добър гликемичен контрол при ново диагностицирани пациенти със ЗД тип 2 отколкото монотерапията с Метформин или Glyburide (N Engl J Med. 2006;355:2427-2443).

От друга страна ефектите то монотерапиите можете да видите на долните схеми:

 Active Image

 

Active Image

 Active Image

The United Kingdom Prospective Diabetes Study (UKPDS)

Ако терапията с Авандия се провали подходяща комбинация е Vildagliptin (50 или 100 мг дневно) & Pioglitazone  (на максимална доза). Тази комбинация е предложена да се ползва и като битерапия от първа линия, като е установено че дава по добър гликемичен контрол от стандартните монотерапии с отделните компоненти на комбинацията. Ползвани са схеми  с дневни дози от 50/15 mg и 100/30 mg (Diabetes Obes Metab. 2007 Mar).

Ако монотерапията се провали може да се премине и към друга монотерапия с Vildagliptin в дневна доза от 50 мг (намаля нивата на хемоглобин А1 с 0.8%) или 100 мг (намаля нивата на хемоглобин А1 с 1.7% измерено на 24-тата седмица от началото на терапията: Diabetes Care. 2007 Feb).

Ако след 3-6 месеца нивото на хемоглобин А1 не спадне под 7%, има различни възможности: (1) да се премине на инсулинов сенсибилизантор + инсулин – една от най-ефикасните терапии. Семплото приложение на insulin glargine може да е един от изборите, обаче най-често се ползва дву дневната инжекция с 30% регулярен инсулин и 70% NPH insulin (70/30) - J Am Geriatr Soc 2007;55:182-188;   Метформин може да се комбинира с Sitagliptin 100 мг дневно, приети или наведнъж или на 2 пъти по 50 мг (като потенциирана терапия от първа линия), алтернативно маха се метформин и се преминава към друг орален антидиабетик + инсулин (например Mitiglinide и еднократно дневно Insulin Glargine – нивата на хемоглолобин А1 след 6 месечно лечение достигат до 6.8 - Endocr J. 2006 Dec); (2) да се премине към би комбинация от два орално действащи хипогликемика: съществуват много комбинации: сулфанилурейни препарати + глитазони; метформин + глитазони; метформин + репаглиниде; репаглиниде + тиоглитазони; акарбоза + друг препарат (с изключение на репаглиниде) миглитол+сулфанилурейни препарати. Препаратът Глюкованс (комбинация от метформин и глибенкламид) води до редукция в нивата на хемоглобин А1 от 11% до 7% този ефект обаче настъпва в рамките на 1 година от началото на приложението на комбинацията (Garber и cъавт. 2002)

Ако с двойната орална комбинация не е възможно да се постигне ниво на хемоглобин А1 под 7% се пристъпва към тройна комбинация от 3 орални антидиабетика (например: Glimepiride 2 mg + Pioglitazone 15 mg + Metformin SR 500 mg – нивото на гликирания хемоглобин спада с 26% от изходните стойности – един чудесен резултат) (трети вариант) или към моно терапия с инсулин или би/три терапия инсулин + 1 или 2 орални антидиабетика (например метформин + сулфанилурея + инсулин или глитазон: ползването на инсулин в тази комбинация дава по добри резултати Diabetes Care. 2007 Jan).

Част от пациентите с тип 2 ЗД независимо от приложените мерки развиват инсулинопения и трябва да преминат към трайно приложение на инсулин.

Инкретиновите миметици са нов клас антидиабетни препарати, чиято употреба дава обещаващи резултати. Те стимулират секрецията на инсулин, намалят отделянето на глюкоза. Засега е регистриран само Ситаглиптин, като добър ефект се получава от приложението на 2 х 50 мг от препарат, има изпробвани различни схеми вкл и с по 200 г еднократно дневно без поява на съществени странични реакции. Приложението на този клас препарати все още не се е включило към стандартни терапевтични схеми, а някои клиницисти ги предлагат да бъдат включени към т.нар.”терапии без ограничения”.

Двудневното приложение на бифазен инсулин аспартат 30 + метформин е по ефикасно от еднодневното приложение на инсулин гларгин + глимеприд.

         Има мнения, че при пациенти със захарен диабет тип 2 инсулиновата терапия може да започне и с инхалаторен инсулин (Exubera) вместо парентерален инсулин (??) Долната таблица сумаризира дозировката му

 

Тегло на пациента

( kg)

Първоначална доза преди хранене

Брой на блистери от 1 мг за доза

Брой на блистери от 3 мг за доза

30 - 39.9 kg

1 mg

1

-

40 - 59.9 kg

2 mg

2

-

60 - 79.9 kg

3 mg

-

1

80 - 99.9 kg

4 mg

1

1

100 - 119.9 kg

5 mg

2

1

120 - 139.9 kg

6 mg

-

2

        

         Трябва да се има предвид обаче, че инхалаторното приложение на Екхубера засега се препоръчва само като допълнителна терапия на фона на терапевтичен неуспех от комбинираната употреба на орален антидиабетик и регуларен инсулин (Intensifying insulin therapy in patients with type 2 diabetes mellitus Am J Med. 2005). Приложението на този препарат по нови данни е сигурен и ефективен начин за контролиране на гликемията и при пациенти със ЗД тип 1, не бих искал да влизам в терапевтичен конфликт по въпроса, защото вероятно ще има национален консенсус за лечение на захарния диабет, тези данни са от Diabetes Care. 2007;30:579-585.

         През Октомври 2007 от фирмата производител (Пфайзер корпорейшън) на парентералния инсулин съобщиха, че спират продажбата му защото продукта не се приема добре от лекарите.

Непрекъснато излизат отзиви от различни други терапевтични комбинации.

Терапия на диабетните усложнения: (1) с/у невропатичната диабетна болка Duloxetine в доза 60 мг 2 пъти дневно в продължение на 52 седмици. Ползите от приложението на препарата са: намаляне на телесното тегло (следно с 1-2 кг годишно, увеличаване на гломерулната филтрация и намаля нивата на хемолгобин А1 с 0.5 – 0.8%.

Лечение на хипертонията: няма единно становище. Целта е диастола минимум 90. Идеалната цел е нормотензия.

Препоръчва се комбинираната употреба на два антихипертензива.

Първата дилема е дали да е моно терапия като не се съобразим с препоръките ? Добрите терапевтични възможности са 3: АСЕ инхибитори, АІІ блокери или Са антагонисти; бета блокери + диуретик е неуместен избор. АСЕ инхибиторите са консенсусен първи избор при диабетици поради офталмо и ренопротективния им ефект. Кой АСЕ инхибитор ще е най-добрия възможен избор ? Няма единен отговор при все че има много сравнения както между отделните представители така и между отделните класове препарати. От пациент до пациент си има разлика и това оказва влияние също. От друга страна има и малко данни за влиянието на различните антихипертензиви върху постпрандиалните нива на глюкозата при диабетиците. Така например Chlorthalidone увеличава нивата с 0.47 mmol/L, Amlodipine с 0.31 mmol/L и Lisinopril с 0.19 mmol/L. Това също е от значение (Arch Intern Med. 2006 Nov).

Необходимо е да се осигури на диабетика обаче освен антихипертензивна и васкуларна протекция, като добре проучена е двойната комбинация от  Atorvastatin-Amlodipine, като е отчетено, че ефектът е синергичен (J Am Soc Nephrol. 2006 Dec)

Ако има непоносимост към АСЕ инхибиторите > АІІ блокери.

Ако АСЕ инхибитора не е ефикасен самостоятелно дали да се добави диуретик ?

Понякога да > ако пациентът е склонен да задържа течности. Какъв да е диуретика ? За Индапамид е доказано, че намаля протеинурията и контролира кръвното налягане при възрастните хипертоници страдащи от ЗД и хипертония сравнимо или по добре от Еналаприл 10 мг (Hypertension 2007;20:90-97). Средното артериално налягане се намаля с 15 мм от стандартната дневна доза Индапамид, това може да служи за ориентировъчна начална преценка за това дали е нужен втори препарат. По принцип е нужен и е препоръчително да е АСЕ инхибитор. При все че има различни комбинации вкл. Индапамид и различни Са антагонисти. (Am J Hypertens. 2007 Jan).

Добра комбинация е индапамид (за предпочитане 2.5 мг дневно – препаратите от 1.5 мг нямат същото действие) + АСЕ инхибитор или АІІ блокер.

Друга комбинация може да бъде амлодипин + индапамид.

Налице е и Exforge (90% ефикасност), но той все още не е регистриран у нас

Какъв да бъде Са антагонист ? Има известно предпочитание към амлодипина (10 мг дневно), даващ възможност за сравним с АСЕ инхибиторите контрол върху диастолното налягане, но няма вазопротективен ефект.

Комбинацията калциев антагонист и АСЕ инхибитор е ефикасна за редуциране на хипертонията при повечето пациенти, но не нещо не я харесват като средство за повлияване на компликациите.

Комбинацията от АСЕ инхибитор и АІІ блокер е в процес на изпитание, което не пречи да се ползва. Приложението на АСЕ инхибитор започва веднага след диагностициране на диабета независимо от това дали има или няма хипертония с цел предотвратяване на васкуларните компликации. Не е известно доколко ще е ефикасно максимализирането на АСЕ блокадата за овладяване на хипертонията при диабетици.

Лосартан повлиява сигнификантно артериалната хипертония, ендотелната дисфункция и оксидативния стрес при пациентите със захарен диабет тип 2 (J Hypertens. 2007 Apr)

Дислипидемия: Има или няма размърдване на липидния профил при диабетиците има ендотелна дисфункция, която се повлиява най-добре от статините. Първичната профилактика на дислипидемиите при диабета също е аргумент за употребата на този клас препарати, ако пациентът може да си го позволи. Статините действат докато се приемат, нямат постефект. Първичната профилактика на дислипидемиите чрез ползване на хранителни модификатори не е добре проучена. Как да се повлияе удачно липидния профил не е обект на тази статия. Ezetimibe/Simvastatin 10/20 mg/дневно води до по добър липидомодифициращ ефект от монотерапията с Atorvastatin 10 или 20 mg/дневно (Mayo Clin Proc. 2006 Dec). Приложението на аторвастатин в доза 10 мг дневно може би е от полза за предотвратяване на ретиналните васкуларни компликации (Br J Ophthalmol 2007).

Повлияване на менталния статус: антидипресантите подобряват глюкозния толеранс (J Clin Psychiatry 2006). Засега най-добре е изследван ефектът на амитриптилин и Paroxetine при диабетици страдащи от голяма депресия. Повлияли са се обаче само тези пациенти, които са влезли в ремисия от препарата. Флуоксетин също е добър избор при пълни пациенти, защото води при някои от тях до редукция на телесното тегло. Трябва да се провери дали антидепресантът не взаимодейства с някой друг препарат. Нелекуването на тежката депресия е рисков фактор за преждевременна смърт при диабетиците, това не се отнася за диабетиците с ниска и средна депресионна симптоматика (Senior investigator Dr. Lana L. Watkins/National Health and Nutrition Examination Survey (NHANES)

Интерветриално приложения триамцинолон ацетоникле (0.1 мл) подобрява зрението и намаля макуларното изтъняване при пациенти с рефрактерна макуларна едема. Интраокуларното налягане се увеличава с до 5 мм при 68% от пациентите. Пост ефектът продължава до 2 години отделно на това се наблюдава спонтанно подобрение на зрителната функция (Ophthalmology, 2006)

Кандидози: желателно е да се ползват по новите антифунгиални препарати. Кетоконазол и Флуконазол са класика. При жени диабетички вагиналните суппозитории съдържащи борова киселина са по ефикасни от оралния Флуконазол, ако причинителя е нон абликанс Кандида (Diabetes Care 2007)

Диабетна невропатична болка: има различни подходи. Карбамазепин в доза 200 – 1 2000 мг дневно е ефективен, Gabapentin в доза 900 – 3 600 мг дневно също. Има и други лекарства. В процес на изпитание е блокадата на калциевите канали като терапевтична таргета при тази компликация. Развитието на диабетна полиневропатия се последва обикновено и от развитие на анемия, за това спомага и подтискането на еритропоетиновата синтеза от АСЕ инхибиторите и АІІ блокерите (Curr Diab Rep. 2006 Dec)

В края на 2006 и началото на 2007 година се концентрира информация върху подобряване общото състояние на болните страдащи от бронхиална астма, ХОББ и захарен диабет ако им се подобни менталния статус при предхождаща дори латентна симптоматика (Quality of life, health status and clinical outcomes in Type 2 diabetes patients/ Feb 2007 & Diabetes Care 2007;30:459-466).

Хранителни добавки: изборите са огромни. Приема на селен е от полза за мъжете диабетици, ниските нива на цинк са рисков фактор за коронарни инциденти при пациентите със ЗД тип 2 (Diabetes Care 2007;30:523-528). Коензим Q10 е с доказано добър ефект по отношение сърдечната функция. Повечето диабетици имат ниски нива на магнезий, което трябва да се коригира също.

Терапията на стероид индуцирания диабет е разумно да започне с лайф модификейшън, ако пост прандиалната хипергликемия персистира добър първи избор са кратко действащите инсулинови секретолози (Nateglinide или Repaglinide), това може да е достатъчно. Ако тази терапия се провали другия избор са дълго действащите секротолози  като Glimepiride. Инсулинови сенсибилизатори се ползват при противопоказания за другите орални хипогликемици, инсулин се ползва при пациенти които не се повлияват от досега изброените терапевтични мерки. Новите препарати Vildagliptin или Exenatide може да са от полза при някои пациенти, както се подсказва в гайдлайните на  American Diabetes Association от 2007 година.

Трансплантацията на сволови клетки добити от панкреас, черен дроб, слезка или костен мозък, които да се диференцират в клетки произвеждащи инсулин се ползва в два аспекта: (1) за повлияване на развило се вече заболяване от ЗД тип 1 и (2) за профилактика на ЗД тип 1 (Diabetes Res Clin Pract. 2007 Mar)

 Няма ясно доказателство, че приложението на инсулиновите помпи води до подобряване качеството на живота на диабетиците (Diabet Med. 2007 Mar)

Лечението на инфектираното диабетно стъпало с венозен и орален Moxifloxacin дава по добър резултат от приложението на протектирани пеницилини при средни до тежки инфекции[4] 

 

 

 



[1] NEW YORK (Reuters Health)/28-06-2007

[2] Diabetes Res Clin Pract. 2007 May 30

[3] Lancet 2007; 370: 1129–1136.

[4] J Antimicrob Chemother. 2007 Jun 6