Active Image

pituitary gland, hypothalamus, hypopituitarism, panhypopituitarism, pituitary insufficiency, adrenocorticotropic hormone, ACTH, corticotropin, follicle-stimulating hormone, FSH, luteinizing hormone, LH, growth hormone, GH, prolactin, thyroid-stimulating hormone, TSH, thyrotropin, antidiuretic hormone, ADH, lack of trophic stimulus

 

В настоящата статия се разглежда само предния хипопитуитаризъм, задния хипопитуитаризъм бе разгледан в “Безвкусен диабет”.

Терапевтичната цел е да се определи размера на хормоналния дефицит и да се редуцира ефекта на евентуалния хипофизен тумор.

Терапевтичните избори зависят от етиологията и вида на хормоналния дефицит.

Лекарствената терапия трябва да предхожда хирургичната, изключение от това прави питуитарната апоплексия и данните за питуитарен малигнитет или голям аденом водещ до клинично изразена компресия предизвикващи панхипопитуитъризъм най-често, които изискват операция.

Хипогонадизма се коригира чрез секс подходящо хормонално заместване. При мъже > тестостерон (възстановяват се вторичните полови белези, но рядко се възстановява фертилността). Най-често се ползва трансдермален тестостерон 5-7 мг дневно, по рядко мускулно (Омнадрен 250 х 1 амп мускулно през 4 седмици).  Ако сперматогенезата не са повлиява от тестостерон > хорионгонадотропин 2000-3000 единици мускулно 3 пъти седмично, ако до 6-12 месеца сперматогенезата пак не се повлияе > фоликулостимулиращ хормон. При синдром на Калман се ползва Leuprolide (стандартен х 1 мг дневно, субкутанно или депо форми по 3.5 или 7 мг, но макс.продължителност на терапията с депо форми е до 3 месеца). При жени > циклични естроген прогестинни продукти с цел възстановяване на менструацията. Конюгираните естрогени се прилагат в доза 0.65 – 1.25 мг дневно в продължение на 25 дни, прогестерон се прилага между 16 и 25 ден. Възстановяването на фертилитета не е обект на тази статия.

Хипогонадизма поради излишък на пролактин изисква приложението на допаминови агонисти (бромокриптин в дози между 1.25 до 15 мг дневно приети по време на хранене, по време на терапията се мониторира нивото на пролактина; Cabergolide се ползва в доза 0.25 – 0.5 мг 1-2 пъти седмично, като дозата се увеличава с 0.25 мг докато нивата на пролактин не се нормализират, ползва се по рядко). GH-секретиращите тумори реагират понякога на терапия с октреотид (субкутанно х 50 гами 3 пъти дневно, дозата се увеличава постепенно в зависимост от нивата на IGF-1 до макс от 1500 гами дневно. Мускулно се прилага само при пациенти, които са се повлияли от субкутанното приложение, дозата е 20 мг през 4 седмици в продължение на 3 месеца) . Терапията на акромегалията се дава отделно.

Кортикостероидите се прилагат ако е засегната хипофизно – надбъбречната ос. Най – често се прилагат в орални дневни дози от по 15-30 мг в два приема 60-70% от дневната доза сутрин след хранене и останалото количество вечерно време. След насищане на организма се търси възможно най-ниската поддържаща доза. Частичния дефицит на АКТН изисква по ниски дози кортикостероиди до 5 – 7 мг при някои пациенти. Рядко се ползват минеролкортикостероиди. Неутрофилията и лимфопенията подсказват кортикостероидна свръхдозировка. При стресови ситуации > временно увеличение на дневната доза кортокостероиди.

Хипотиреоидизма следва терапията описана в съответната статия. Преди началото на терапията на централния хипотироидизъм трябва да се установи състоянието на адреналната функция и евент.да се коригира Дозите варират от 50 до 200 гами левотироксин дневно – средно 100 гами.

Трансфеноидалното премахване на питуитарния тумор реверзира понякога предния хипопитуитаризъм. Три са показанията за тази операция: (1) неуспех от медикаментозната терапия; (2) питуитарен аденом и (3) хипофизен кръвоизлив, често операцията е животоспасяваща. След операцията се наблюдава често хипонатремията, поради което нивото на натрия трябва да се следи през 2 седмици в продължение на 2-3 месеца.

Конвенционалната радиотерапия се ползва при микроаденоми и след персистираща хиперсекреция след трансфеноидална намеса. Могат да се увредят краниалните нерви вкл.оптичните.

Прогнозата на предния хипопитуитаризъм зависи от причината.