Гайдлайни: лечение на захарен диабет тип ІІ

 

Препоръка 1: препоръчва се клиницистите дазапочат терапия на ЗД тип ІІ след като чрез промяна в начина на живот и въвеждане на адеватна диета плюс достатъчно физически упражнения не е било възможно да се постигне добър гликемичен контрол (силна препоръка)

 

Препоръка 2: препоръчва се фармакотерапията на ЗД тип ІІ да започне като монотерапия с Метформин (силна препоръка)

 

Препоръка 3: на клиницистите се препоръчва въвеждането на втори фармакотерапевтичен препарат, ако чрез приложението на метформин и провяната в начина на живот\физически упражнения и диетата не са могли да постигнат добър гликемичен контрол (силна препоръка)

 

Захарния диабет е 7-то по важност заболяване, което води до повишена смъртност в света, от друга страна то също така е водеща причина за повишената морбидност на населението, защото болестта има за последица развитието както на мироваскуларни (ретинопатия, невропатия и нефропатия) така и на маровасуларни компликации (коронарно артериално заболяване, цереброваскуларно и периферно васкуларно заболяване). Захарния диабет тип ІІ е най-честата форма на болестта, засягаща 90-95% от пациентите със захарен диабет. Честотата на ЗД тип ІІ се увеличава с напредване на възрастта и понастоящем около 27% от хората над 65 год.възраст страдат от захарен диабет.

 

Понастоящем съществуват над 11 уникални класа лекарства за лечение на ЗД тип ІІ. Около 60% от пациентите със ЗД тип ІІ приемат 1 орален препарат, а 14% от пациентите приемат инсулин и орален антидиабетен препарат\препарати

 

Таблица № 1 сумаризира инфото за наличните орални препарати за лечение на ЗД тип ІІ

 

Препарат

НвА1с

BMI

LDL холестерол

HDL холестерол

Триглицериди

TZD (тиазолидинедони)

Средно намаление

Силна редукция

Средно повлияване

Средно повлияване

Силно повлияване от Пиоглитазона, за останалите препарати повлияването е средно изразено

Сулфанилурейни препарати

Силна редукция

Силна редукция

Средно повлияване

Силно повлияване

Средно повлияване

DPP-4 инхибитори

Силна редукция

Средна редукция

Средно повлияване

Почти не влияят

Почти не влияят

Meglitinide

Ниска редукция

Противоречиви данни\слабо повлияване

Слабо повлияване

Слабо повлияване

Слабо повлияване

GLP 1 агонисти

Недостатъчни данни

Недостатъчни данни

Недостатъчни данни

Недостатъчни данни

Недостатъчни данни

Комбинации

Метформин + TZD

Силна редукция

Силна редукция

Силна редукция

Метформин\Розиглитазон – силно повлияване; Метформин\пиоглитазон – слабо повлияване

Метформин\Розиглитазон – силно повлияване; Метформин\пиоглитазон – слабо повлияване

Метформин + сулфонурейни препарати

Силна редукция

Силна редукция

Слабо повлияване

Слабо повлияване

Слабо повлияване

Метформин + DPP4 инхибитори

Средно повлияване

Средно повлияване

Слабо повлияване

Средно повлияване

Слабо повлияване

Метформин + Меглитинид

Слабо повлияване

Слабо повлияване

Слабо повлияване

Слабо повлияване

Слабо повлияване

Метформин +GLP1 агонисти

Слабо повлияване

Слабо повлияване

Слабо повлияване

Слабо повлияване

Слабо повлияване

 

 

 

Таблица № 2: влияние на антидиабетните препарати върху изхода на болестта

 

Препарат

Обща смъртност

Кардиоваскуларен морталитет

Кардиоваскуларен и церебраваскуларен морбитет

Нефропатия и невропатия

Метформин

Средна редукция

Ниска редукция

Неясни данни

Средно благоприятно повлияване

TZD

Ниска редукция

Ниска редукция

Ниска редукция

Средно благоприятно повлияване

Сулфанилурейни препарати

Ниска редукция

Ниска редукция

Ниска редукция

Ниска редукция

DPP-4 инхибитори

Ниска редукция

Недостатъчни данни

Недостатъчни данни

Недостатъчни данни

Меглитинид

Ниска редуция

Ниска редукция

Ниска редукция

Меглитинид

GLP-1 агонисти

Недостатъчни данни

Недостатъчни данни

Недостатъчни данни

Недостатъчни данни

 

Залючения

 

Доказателствата засега показват, че повечето антидиабетни препарати редуцират нивата на глиирания хемоглобин до сходни стойности. Метформин засега е най-ефикасният препарат за понижаване нивата на гликирания хемоглобин и като монотерапия и като част от комбинираната фармакотерапия на пациентите със ЗД тип ІІ

 

Риска от развитие на хипогликемия е най-висок при употребата на сулфанилурейни препарати, като комбинацията от Метформин + сулфанилуреен препарат повишава вероятността от развитието на хипогликемия 6 пъти в сраднение с монотерапията с тези класове препарати

 

Употребата на TZD е свързана с повишен риск от развитие на сърдечна недостатъчност, поради което този клас препарати е противопоазан за употреба при пациенти страдащи от сърдечна недостатъчност