Глава ХІІ – образни изследвания във вътрешните болести - вентрикуларна систолна дисфункция, 2D ехография

Най-добри методи за визуализация

Трансторакална кардиоехография

  • Лява камера: парастернална дълга и къса ос, апикален 4 или дву камерен изглед, субкостален достъп
  • Дясна камера: парастернална къса или дълга ос, апикален 4 или дву камерен изглед, субкостален достъп

Трансезофагиална ехокардиография

  • Лява камера: 4-камерен, 2-камерен и изглед по дългата ос от средно езофагиална позиция, трансгастрален изглед по дългата и късата ос
  • Дясна камера: средноезофагиален 4-камерен изглед, трансгастрален изглед по късата ос

Диагностични методи

Лево вентрикуларна систолна функция

  • Установяването на глобалната вентрикуларна функция се допълва от степента на ендокардиалната подвижност и дебелината на вентрикуларната стена за всеки един миокарден сегмент + интрегринана информация от мултиплени томографски планове
  • За установяване на регионалната функция лявата камера се разделя на 17 сегмента: 6 сегмента в областта на сърдечната основа /на ниво на митрална клапа/, 6 сегмента на ниво среден вентрикул /папилерни мускули/, 4 сегмента на апекса на камерата и един на апекса на сърцето
  • Регионалната функция на камерната стена се определя съобразно препоръките на Американската асоциация по кардиоехография като: нормална или хипердинамична функция - 1; хипокинезис - 2; акинезис - 3; дискинезиа - 4; аневризмално променена стена - 5
    • Двигателният точков индекс /WMSI/ е индекс на глобалната левокамерна функция и се получава като сума от сегментните индекси разделено на броя на изследваните сегменти, ето защо нормалният двигателен точков индекс е 1-ца
    • Увеличаването на индекса показва влошаване на глобалната камерна функция и определя лоша прогноза, особено индекс над 1,4
    • Индекс от 2 обикновено кореспондира с левокамерна фракция на изтласкване 30-39%
  • Изискванията за успешно определяне на фракцията на изтласкване или на двигателният индекс включват адекватно определяне на ендокардната дефиниция, адекватна визуализация на сърдечният апекс и резпознаване и избягване на скъсяването на вентрикула по време на систолата. Същите принципи се отнасят и за трансезофагиалната ехокардиография, но сърдечният апект при това изследване се визуализира по-трудно
  • Допълнителни параметри за определяне на левокамерната функция включват размера на вентрикула и размера на сърдечната основа, като по правило малките камери имат по-голяма фракция на изтласкване отколкото по-големите камери
  • Размерът на сърдечната основа по време на систолата е индекс на глобалната вентрикуларна функция, като магнитуда на това движение отразява размера на лонгитудиналното левокамерно скъсяване
    • Здравите хора имат размери на сърдечната основа 12 -/+ 2 милиметра
    • Намалението под 8 милиметра идентифицира пациенти с фракция на изтласкване под 50% със сензитивност 98% и специфичност 82%
  • Степента на левокамерната систолна дисфункция се определя като:
    • Леко нарушена - фракция на изтласкване 45-54%
    • Средно нарушена - фракция на изтласкване 30-44%
    • тежко нарушена - фракция на изтласкване под 30%