Глава ХІІ – образни изследвания във вътрешните болести - дефиниция и етиология на вентрикуларната систолна дисфункция

Най-често ползваният индекс за наличието на глобална вентрикуларна систолна дисфункция е фракцията на изтласкване на лявата камера:

  • Много изследвания доказват, че левокамерната фракция на изтласкване е най-важният прогностичен параметър при кардиоваскуларните заболявания
  • Нормалният размер на левокамерната фракция на изтласкване е над 54%

Ударният обем, както и скоростта на увеличение на лявовентрикуларната систолно налягане (dP/dt) също отразяват систолната функция на лявата камера и могат да бъдат установени чрез ехо- и Доплер техники съответно.

Левокамерната фракция на изтласкване подобно на другите измервания на систолната или диастолната функция на сърцето е натоварване зависима величина:

  • Например левокамерната фракция на изтласкване е по-висока от очакваната при наличие на сигнификантна митрална регургитация /увеличено преднатоварване и намалено след натоварване/, докато фракцията на изтласкване може да се редуцира при наличие на хипертонична криза /увеличено следнатоварване/
  • Финално левокамерната фракция на изтласкване може да се изчисли погрешно на фона на наличие на фокална регионална дисфункция като напр.при голяма апикална левокамерна аневризма с общо запазена регионална функция

Най-честите етиологии на левокамерната систолна дисфункция включват:

  • Исхемичната болест на сърцето
  • Хипертоничното сърдечно заболяване
  • Различните валвулопатии
  • Първичната неисхемична дилатативна кардиомиопатия
  • Инфилтративната кардиомиопатия
  • Конгенитални сърдечни заболявания