Глава ХІІ – образни изследвания във вътрешните болести - дефиниция и етиология на вентрикуларната систолна дисфункция
Най-често ползваният индекс за наличието на глобална вентрикуларна систолна дисфункция е фракцията на изтласкване на лявата камера:
- Много изследвания доказват, че левокамерната фракция на изтласкване е най-важният прогностичен параметър при кардиоваскуларните заболявания
- Нормалният размер на левокамерната фракция на изтласкване е над 54%
Ударният обем, както и скоростта на увеличение на лявовентрикуларната систолно налягане (dP/dt) също отразяват систолната функция на лявата камера и могат да бъдат установени чрез ехо- и Доплер техники съответно.
Левокамерната фракция на изтласкване подобно на другите измервания на систолната или диастолната функция на сърцето е натоварване зависима величина:
- Например левокамерната фракция на изтласкване е по-висока от очакваната при наличие на сигнификантна митрална регургитация /увеличено преднатоварване и намалено след натоварване/, докато фракцията на изтласкване може да се редуцира при наличие на хипертонична криза /увеличено следнатоварване/
- Финално левокамерната фракция на изтласкване може да се изчисли погрешно на фона на наличие на фокална регионална дисфункция като напр.при голяма апикална левокамерна аневризма с общо запазена регионална функция
Най-честите етиологии на левокамерната систолна дисфункция включват:
- Исхемичната болест на сърцето
- Хипертоничното сърдечно заболяване
- Различните валвулопатии
- Първичната неисхемична дилатативна кардиомиопатия
- Инфилтративната кардиомиопатия
- Конгенитални сърдечни заболявания