Глава II - кардиология - остри десностранни сърдечни синдроми

Ключови елементи за патологията

  • Острото увеличение на пулмоналното артериално налягане води до бързо развитие на десностранна вентрикуларна дисфункция и редукция на фракцията на изтласкване на дясната камера
  • Острата декомпенсация на дясната камера може да доведе до остра диастолна дисфункция на лявата камера и това е така наречената "остра левостранна сърдечна недостатъчност породена от наличие на остра десностранна сърдечна недостатъчност"
  • Клиничните признаци на острите десностранни сърдечни синдроми включват: разширение на югуларните вени, пулсираща хепатомегалия, периферен оточен синдром, десностранен 3-ти сърдечен тон и трикуспидална регургитация
  • Диагнозата "деснокамерна сърдечна дисфункция" може лесно да се потвърди чрез кардиоехография
  • Терапията е строго етиологична: напр.терапия на белодробният тромбоемболизъм, оптимизация на преднатоварването, поддържане на деснокамерният контрактилитет и минимизиране на следнатоварването на дясната камера

Физиология

  • Функцията на дясната камера бързо спада на фона на повишение на пулмоналното артериално налягане/резистентност
  • Кислородната консумация на дясната камера се увеличава сигнификантно при увеличение на работата на камерата, но когато е комбинирана със системна хипотония коронарната перфузия на дясната камера ще спадне
  • Развиващата се по този начин деснокамерна исхемия води до намаление на деснокамерният контрактилитет и деснокамерна систолна фракция
  • При увеличение на вътрекамерното налягане в дясната сърдечна половина интеркамерният септум може да се извие наляво, което ще причини левокамерна диастолна дисфункция, която допълнително ще намали коронарната перфузия на дясната камера 

Диагностика

  • Положителна анамнеза за доказана пулмонална хипертония трябва да наведе лекарят на мисълта за евентуално наличие на остър деснокамерен сърдечен синдром
  • Клиничните находки включват: разширение на югуларните вени, пулсираща хепатомегалия, периферен оточен синдром, деснокамерен 3-ти сърдечен тон и трикуспидална регургитация
  • Радиологичните находки включват: разширение на пулмоналната артерия и/или дясната камера и признака на Westermark /олигемия на един лоб или на целият бял дроб/
  • На електрокардиограмата може да се установят: дясно положение на електрическата сърдечна ос, разширение на дясното предсърдие, деснокамерна хипертрофия, десен бедрен блок, десни Т-прекордиални инверсии , а също така S1-Q3-T3 находката, която е израз на деснокамерно обременяване
  • Ехокардиографските находки могат да включват: нормална функция на лявата камера, лош контрактилитет на дясната камера, разширение на дясното предсърдие, трикуспидална недостатъчност, увеличено налягане в пулмоналната артерия, дилатация на дясната пулмонална артерия, левостранна девиация на междукамерният септум и загуба на респираторна вариация на долната празна вена

Специфични етиологии

  • Класическата етиология на острата пулмонална хипертония е белодробният тромбоемболизъм. Другите етиологии включват: остър респираторен дисстрес синдром, лекарствени ефекти и възпаления на белият дроб вкл.сепсис
  • Хроничната пулмонална хипертония може да бъде екзацербирана от хронични заболявания в хода на тяхната еволюция
  • Острият миокарден инфаркт на дясната камера се развива в хода предимно на развитието на долният миокарден инфаркт и по-рядко при преден ОМИ. Ехокардиографията може да разграничи успешно инфаркта на дясната камера и острата пулмонална хипертония

Лечение

  • Дифинитивната терапия за лечение на белодробният тромбоемболизъм е фибринолизата
  • Кислородотерапията има за цел да редуцира и алвеоларната хипоксия, която води допълнително до вазоконстрикция
  • Кристалотерапия при шок
  • Когато се налага приложение на вазоактивни препарати се предпочита употребата на Добутамин и Норадреналин
  • Инхалирането на азотен окис упражнява вазодилататорен ефект
  • Механична вентилация при тежките случаи